му се подкосяваха и той се надяваше Рурк и Ив да не го забележат.
— Интересно ще ми бъде да науча как успя да влезеш? — попита Рурк, докато вървяха към портала. — Как успя да обезвредиш алармената система?
— Ами… обичам да се занимавам с електроника. Нещо като хоби. Имаш страхотна система. Най- добрата.
— Доскоро и аз си мислех същото.
— Навярно не съм прекъснал всички аларми. — Джейми опита да се усмихне. — Знаехте, че съм тук.
— Как обезвреди системата? — повтори Рурк.
— С това. — Младежът извади от джоба си устройство с размерите на човешка длан. — Това е приспособление за заглушаване на радиосигнали. Работих върху него цели две години. Разчита повечето системи. — Джейми разтревожено изгледа Рурк, който взе устройството и го разгледа. Приведе се и посочи: — Когато се натисне този бутон, уредът сканира чиповете и изработва точно копие на програмата. След това я разчита стъпка по стъпка. Отнема известно време, но действа почти безотказно.
Рурк внимателно разгледа устройството, което беше с размерите на електронна игра, произвеждана от собствената му компания. Всъщност кутията изглеждаше доста позната.
— Изработил си уред за заглушаване на радиовълните, използвайки най-обикновена електронна игра. Уред, който ти е помогнал да обезвредиш алармената система.
— Е, накрая се провалих! — гневно промълви Джейми. — Навярно съм пропуснал нещо, може би резервната захранваща верига. Системата ти е върхът. Искам да я разгледам.
— За нищо на света — измърмори Рурк и пъхна устройството в джоба си. Когато стигнаха до портала, той изключи алармата и отвори вратите сам, докато младежът надничаше през раменете му.
— Жестоко — заяви Джейми. — Не знаех, че мога да вляза от тук. Затова реших да се прехвърля през стената. Наложи се да използвам стълба.
Рурк затвори очи и промълви:
— Стълба ли? Покачил си се по стълба. Колко интересно. А как избягна камерите?
— О, те не бяха проблем. Изключих ги от разстояние. Устройството действа в обсег от десет метра.
— Лейтенант! — Рурк сграбчи младежа за яката. — Искам да си получи заслуженото.
— След малко. Първо ще ми обясни къде е трупът, който твърди, че е видял.
Самоуверената усмивка на момчето помръкна. То отново пребледня и измънка:
— Тръгнете наляво.
— Не го пускай, Рурк. Остани тук.
— Държа го здраво — отговори той и си помисли, че за нищо на света няма да я остави сама. Повлече младежа след себе си, а щом срещна гневния поглед на Ив, отвърна престорено невинно: — Домът ни е общ, следователно заедно трябва да го браним.
Тя тихо изруга и тръгна в посоката, показана й от момчето. Не й се наложи да върви дълго. Трупът не беше скрит, а сякаш бе оставен на показ.
Мъртвецът беше гол и бе привързан към дървена рамка с формата на звезда. Или по-точно — на обърнат пентаграм. Гърлото на трупа беше прерязано, главата лежеше върху окървавения тротоар. Изцъклените очи се взираха в небето. Ръцете и краката бяха разтворени. В центъра на гръдния кош се виждаше дупка по-голяма от човешки юмрук.
Ив се съмняваше, че патологът ще намери там сърцето на мъртвеца.
Дочу зад себе си задавен звук, обърна се и видя как Рурк пусна момчето и застана пред него, за да му спести ужасяващата гледка. Промълви една-единствена дума:
— Лобар.
— Да. — Ив се приведе над мъртвеца. Онзи, който бе изтръгнал сърцето му, беше забил с нож в слабините му бележка, която гласеше:
ПОКЛОННИК НА САТАНАТА
УБИЕЦ НА ДЕЦА
ДАНО ОТИДЕШ В АДА.
— Моля те, Рурк, заведи Джейми в къщата. — Ив погледна към разтегателната стълба, която беше облегната на стената. — Махни това чудо. Предлагам засега да повериш момчето на Съмърсет. Не мога да напусна местопрестъплението. — Изражението й беше невъзмутимо. Изглеждаше спокойна и делова — истинско ченге. — Ще ми донесеш ли чантичката с принадлежностите?
— Да. Хайде, Джейми.
— Знам кой е този. — Очите на момчето отново се наляха със сълзи и то упорито запремигва, за да не се разплаче. — Той е един от гадовете, които убиха сестра ми. Проклет да е!
Гласът му издайнически се разтрепери и Рурк го прегърна през раменете.
— Да влезем в къщата и да оставим лейтенант Далас да си върши работата. — Хвърли последен поглед към съпругата си, после нарами стълбата и поведе Джейми обратно през портала.
Ив извади комуникатора си.
— Диспечер, тук лейтенант Ив Далас.
— Приемам, лейтенант Далас.
— Рапортувам за извършено убийство. Необходима ми е помощ. — Съобщи къде се намира и пъхна комуникатора в джоба си. Обърна се и огледа широката, тиха улица, сетне се втренчи в потъналия в мрак парк. Небето на изток постепенно просветляваше, звездите гаснеха една подир друга.
Професията на Ив непрекъснато я сблъскваше с убийства и смърт. Ала този път някой беше донесъл смъртта в дома й. Тя се зарече, че който и да е виновникът, скъпо ще си плати.
Дочу стъпки и видя Рурк да се приближава. Носеше не само чантичката й с принадлежностите, но и протърканото й кожено яке. Подаде й ги и промълви:
— Призори става доста хладно.
— Благодаря. Как е Джейми?
— Двамата със Съмърсет се оглеждат враждебно. Очевидно антипатията им е взаимна.
— Хлапето започва да ми става все по-симпатично. Прибирай се, докато помежду им не е започнала битка. — Тя извади специалния запечатващ спрей и напръска ръцете и обувките си. — Съобщих за убийството и чакам подкрепление.
— Няма да мръдна от тук — заяви Рурк.
Тъй като очакваше точно тези думи, Ив реши да не спори с него, а заяви:
— Тогава ми помогни и заснеми местопрестъплението! — Извади от чантичката записващото устройство, подаде му го и хвана ръката му между дланите си. — Извинявай, че ти се сопнах така.
— Няма защо да се извиняваш. Прекалено умна си да се обвиняваш за нещо, за което не носиш отговорност. Лобар не е бил убит тук, нали?
— Не. — Като се убеди, че Рурк ще замества Пийбоди до пристигането й, тя отново се приближи до трупа. — Прерязана е вратната вена и кръвта е бликнала като от фонтан. Навярно смъртта е настъпила именно поради загуба на кръв. Останалите удари са нанесени след това. Ако убийството е било извършено тук, щяхме да газим в локви кръв. Включи ли записващото устройство?
— Да.
— Идентифицирах убития. Нарича се Робърт Матиас, по прякор Лобар. Бял, от мъжки пол, осемнайсетгодишен. При първоначалния оглед беше установено, че убийството е извършено с остър нож или подобен инструмент, с който е прерязано гърлото. — Опитвайки се да запази хладнокръвие, тя извади джобно фенерче, огледа раната на гърдите и продължи да диктува: — Нанесени са още няколко удара със същото оръжие, един от които е в гръдната област. Сърцето на жертвата е било изтръгнато и не беше открито при огледа. Искам няколко кадъра в едър план — обърна се тя към Рурк. Взе от чантичката още няколко измервателни инструмента и продължи: — Разрезът на гърлото е с дължина 15,07 сантиметра и дълбок приблизително 5,2 сантиметра. — Бързо и сръчно тя измери и останалите рани. — В слабините на убития е забит нож с черна орнаментирана дръжка. Използван е за прикрепване на бележка, чийто текст очевидно е въведен на компютър.
