— Супер! — възкликна момчето, грабна сандвича и отхапа огромен залък. — Хей, човече, та това е истинско месо! — извика с пълна уста.
Рурк едва сдържа усмивката си и учтиво попита:
— Може би предпочиташ соеви наденички? Или зеленчукови кюфтета?
— Как не! — Джейми избърса устата си с опакото на дланта си и доволно се ухили. — Кльопачката си я бива. Благодаря.
Рурк взе две чинии и докато разрязваше пицата, промърмори:
— По всичко личи, че проникването с взлом в чужд дом се отразява благотворно на апетита ти.
— Грешиш, непрекъснато съм гладен. — Без капчица смущение младежът сложи в чинията си най- голямото парче пица. — Мама твърди, че е от прекалено бързия ми растеж, обаче аз си знам, че просто обичам да се храня. Както вече споменах, тя изпада в паника при мисълта за нездравословно хранене, затова понякога тайно си похапвам нещо готино. Нали знаеш какви са майките…
— Всъщност не знам. Но ти вярвам. — Помисли си, че никога не е бил толкова млад и невинен като Джейми. Взе си най-малкото парче и развеселено наблюдаваше как момчето с апетит поглъща останалата храна.
— Всички родители са еднакви. — Джейми сви рамене. — Не съм виждал баща ми от няколко години. Сега той живее в Европа. В комуната „Морнингсайд“ в покрайнините на Лондон.
— Чувал съм за това място. Там всичко било идеално подредено.
— Така е. Адски е скучно. Дори растежът на тревата е програмиран. Обаче на баща ми и на онази лисичка, третата му жена, там май им харесва. — Вдигна рамене и отпи от кутийката с пепси. — Всъщност никога не се е интересувал от мен и от сестра ми. Поведението му измъчваше Алис. Ама на мен хич не ми пукаше.
„Лъже“ — помисли си Рурк. Очевидно момчето беше дълбоко засегнато. Невероятно беше, че родител може да нарани така детето си.
— Майка ти не се ли е омъжила повторно?
— Не. Беше смазана от мъка, когато татко ни напусна. Оттогава са изминали десет години, но тя все още ме мисли за дете. Необходими ми бяха няколко месеца да я убедя да ми разреши да се явя на изпит за шофьорска книжка. Хей, да не си помислиш, че се оплаквам от мама. Тя е много готина, обаче… — Замълча и се втренчи в чинията си, сякаш се питаше как се е озовала пред него. — Не заслужава всички тези неприятности. Грижи се за всички, обича ни, а й се случват само лоши неща. С дядо бяха много близки. Той умря, а сега и Алис е мъртва. Беше доста особена, но…
— Но ти беше сестра и ти я обичаше.
— Не трябваше да умира. — Джейми вдигна очи, които бяха изпълнени с гняв. — Когато открия онези, които й причиниха зло, ще ги убия.
— Мери си думите, Джейми — обади се Ив, която току-що беше влязла в кухнята. Под очите й имаше сенки, бе пребледняла от изтощение. Въпреки старанието да не се изцапа, върху панталоните й имаше няколко кървави петна. — Съветвам те да се откажеш от налудничавите си идеи за отмъщение и да оставиш разследването на полицията.
— Сестра ми беше убита.
— Това все още не е доказано. — Ив се приближи до автоготвача и си поръча кафе. Сетне, преди момчето да успее да й възрази, добави: — И без това здравата си загазил, поне престани да ми пречиш.
— Замълчи — прошепна му Рурк, когато момчето отново понечи да проговори.
В кухнята се възцари напрегната тишина. Пийбоди, която беше влязла заедно с Ив, огледа момчето и почувства, че сърцето й се свива от умиление. Та нали собственият й брат беше на същата възраст. Усмихна се принудено и се опита да разведри атмосферата.
— Винаги съм мечтала да закусвам пица. Останало ли е едно парче?
— Заповядай на масата. — Рурк с жест я покани да седне до него. — Джейми, това е полицай Пийбоди.
— Дядо ми споменаваше за теб. — Момчето любопитно и изпитателно я изгледа.
— Така ли? Мисля, че никога не съм го виждала. Но бях чувала за него. Всички колеги бяха дълбоко опечалени, когато научиха за смъртта му.
— Дядо те споменаваше. Веднъж ми каза, че Далас те формирала.
— Пийбоди е ченге — намеси се Ив, — не бучка глина. — Взе последното парче пица и недоволно измърмори: — Изстинала е.
— И така е страхотна. — Пийбоди намигна на момчето. — Студената пица е най-хубавата закуска.
— Яж, докато можеш. — Следвайки собствения си съвет, Ив повторно си отряза от парчето. — Очаква ни дълъг ден. — Впери поглед в Джейми и добави: — Всъщност неприятностите вече започнаха. Нямам право да запиша показанията на този юнак или да го разпитам в отсъствието на негов настойник или юридически съветник. Разбираш ли, момченце?
— Не съм малоумен и не съм момченце. Мога да…
— Замълчи! — прекъсна го тя. — И без да имаш адвокат мога да те тикна в ареста за малолетни престъпници задето си прескочил оградата. Ако Рурк реши да подаде оплакване…
— Слушай, Ив… — започна Рурк.
— И ти млъкни! — сопна му се тя, изнервена от умората. — Това не е някаква игра. Извършено е жестоко убийство. Репортерите вече са наобиколили местопрестъплението. Очевидно са „надушили“ кръвта. Не ще успееш да излезнеш от собствения си дом, защото ще се нахвърлят върху теб.
— Голямо чудо. Това изобщо не ме притеснява.
— Но мен ме тревожи и то много. Не искам да смесвам работата и личния си живот! — Млъкна и извърна очи. Внезапно осъзна причината за безпокойството си, което сякаш я разяждаше. Домът й беше окървавен и то по нейни вина.
Успя да се овладее.
— Е, засега това няма значение. — Обърна се към Джейми и продължи: — А ти, драги мой, ще трябва да дадеш обяснение за стореното. Тук ли ще говориш или ще отидем в полицейското управление, след като се обадя на майка ти?
Момчето не проговори, а я изгледа преценяващо. Ив си спомни, че я беше погледнал по същия начин, когато му бе съобщила за смъртта на сестра му. Изглеждаше някак пораснал и лицето му беше безизразно. След миг промълви:
— Знам кой е мъртвецът. Казва се Лобар и е един от мръсниците, които убиха сестра ми. Видях го със собствените си очи.
Девета глава
В очите на Джейми горяха гневни пламъчета. Без да откъсва поглед от лицето му, Ив подпря дланите си на масата и се приведе.
— Нима твърдиш, че си видял как Лобар е убил сестра ти?
Лицето на момчето се изкриви, сякаш те предъвкваше думите и му се струваха горчиви.
— Не, не съм го видял. Но знам, че беше един от тях. Видях го с Алис. Видях… всички. — Брадичката му потрепери и гласът му прегракна, което напомни на Ив, че момчето е едва шестнайсетгодишно. Ала очите му бяха като на възрастен. — Една нощ се промъкнах в онзи апартамент.
— В кой апартамент?
— На вампирката Селина и на онзи педераст Олбан. — Вдигна рамене, но жестът съвсем не беше безгрижен. — Наблюдавах едно от дяволските им представления. — Когато взе кутийката с пепси, ръката му трепереше.
— Нима са ти разрешили да наблюдаваш церемонията?
— Глупости! Дори не подозираха, че съм там. Да допуснем, че се бях самопоканил. — Хвърли поглед към Рурк и добави: — Алармената им инсталация далеч не е съвършена като твоята.
— Това ме радва.
— Очевидно имаш навик да се промъкваш в чуждите домове, Джейми — намеси се Ив. — Навярно
