Дочу воя на сирени и се обърна към Рурк:
— Униформените пристигат. Ще обградят местопрестъплението. Дойдоха много бързо — очевидно в тази част на града движението не е било натоварено.
— Слава Богу — обади се Рурк.
— Трупът е бил привързан с кожени ремъци към дървена рамка с формата на пентаграм. Малкото количество кръв на местопрестъплението говори, че жертвата е била убита на друго място. Следва да се направи оглед на периметъра. Трупът е открит около четири и трийсет сутринта от лейтенант Ив Далас и Рурк.
Обърна се и се приближи до първата полицейска кола, която спря до тротоара.
— Незабавно оградете местопроизшествието със специалния параван. Блокирайте улицата в двете посоки. Не допускайте никакви зяпачи, нито представители на проклетите медии. Ясно ли е?
— Да. — Двамата униформени полицаи побързаха да слязат от колата и да извадят паравана от багажника.
— Предстои ми много работа — обърна се тя към Рурк. Взе записващото устройство от него и го подаде на един от полицаите. — Прибери се вкъщи и наглеждай хлапака — добави, докато наблюдаваше как двамата униформени монтират паравана. — Кажи му да се обади на майка си, но не го пускай да си отиде преди да разговарям с него.
— Бъди спокойна. Ще отложа всичките си ангажименти. Ще бъда на твое разположение през целия ден.
— Това е най-доброто разрешение. — Изгаряше от желание да го помилва, но когато понечи да го прегърне, се досети, че ръцете й са окървавени. — Няма да е зле, ако го занимаваш с нещо, за да отклониш мислите му от случилото се. По дяволите, Рурк, никога не съм виждала подобна жестокост.
— Ритуално убийство — промълви той и нежно докосна страната й. — Но кой го е извършил?
— Предполагам, че ще ми се наложи да разпитам доста вещици — тежко въздъхна Ив и се намръщи, когато забеляза как Пийбоди бързо крачи по улицата. — Къде е колата ти, полицай?
Както винаги по униформата на Пийбоди нямаше и гънка, ала младата жена беше зачервена и се задъхваше.
— Не притежавам кола, лейтенант. Използвам градския транспорт. Най-близката спирка е на четири пресечки от тук. — Изгледа гневно Рурк, като че носеше вина за неволите й. — Богатите хора не използват обществените превозни средства.
— Поискай да ти дадат служебен автомобил! — нареди й Ив и се обърна към Рурк: — Ще дойдем при теб веднага, щом свършим. — После каза на Пийбоди: — Трупът е зад паравана. Вземи записващото устройство от униформения. Като гледам как треперят ръцете му, едва ли ще заснеме всичко както трябва. Искам раните да бъдат заснети от различни ъгли. Напръскан ръцете и обувките си със запечатващ спрей. Съмнявам се, че „метачите“ ще намерят някакви улики, но не бива да оставяме своите отпечатъци. Ще огледам трупа, за да определя кога е настъпила смъртта. Патологът вече пътува насам.
Рурк я проследи с поглед, видя я да влиза зад паравана и осъзна, че вече е забравила за него.
Когато влезе в къщата, завари очевидно раздразненият Съмърсет да инструктира Джейми.
— Да не си посмял да мръднеш от тук. Не пипай нищо. Ако счупиш каквото и да било или изцапаш някоя тапицерия, ще ми опиташ ръката.
Джейми продължи да крачи из малкия салон, който според Съмърсет бе за прием на хора от по-долна класа, и непрекъснато вдигаше и оглеждаше ту една, ту друга статуетка или украшение. Когато икономът свърши лекцията си, момчето подигравателно изрече:
— Леле, виж как треперя. Много ме изплаши, дъртак такъв.
— Държиш се все по-невъзпитано — отбеляза Рурк, когато влезе в салона. — Жалко, че не са те научили да проявяваш уважение към възрастните.
— Жалко, че ти не си научил твоето куче пазач да бъде любезно към гостите.
— Човек, който поврежда алармената система и прониква с взлом в дома ми, не е мой гост.
Внезапно младежът изостави „геройската“ си поза и посърна под проницателния поглед на Рурк.
— Исках да се срещна с лейтенант Далас — промълви. — Обаче тайно, без да знае никой.
— Следващият път опитай да се свържеш с нея по видеотелефона — иронично изрече Рурк. — Свободен си, Съмърсет. Аз ще се заема с нашия… гост.
— Както желаете. — Икономът смразяващо изгледа Джейми и с достойнство напусна салона. Движеше се така, сякаш беше глътнал бастун.
— Откъде го изкопа този досадник? — попита момчето и се тръсна на един стол. — Може би от моргата?
Рурк приседна на ръба на канапето и запали цигара. Вдъхна с наслада дима и промълви:
— Съмърсет може да излапа на закуска запъртък като теб. Повярвай ми, виждал съм да го прави.
— Друг път! — недоверчиво възкликна момчето, но все пак неспокойно погледна към вратата. В този дом всичко беше много странно и необикновено, ето защо не биваше да подценява иконома. — Като заговори за закуска, изведнъж огладнях. Часове наред не съм сложил залък в устата си.
Рурк издуха дима и иронично промърмори:
— Сега пък искаш да ти бъда бавачка и да те нахраня.
— Ами… и без това сме вързани тук. Няма да е зле поне да похапнем.
„На малкия не му липсва смелост“ — с възхищение си помисли Рурк. Само едно дете би имало апетит след като е видяло обезобразения труп навън.
— Какво ще желаеш за закуска? Палачинки, омлет или овесена каша с мляко?
— Предпочитам пица или сандвич. — Джейми подкупващо се усмихна. — Майка ми напълно е откачила на тема здравословно хранене и все ми пробутва безвкусни боклуци.
— Не мога да повярвам, че в пет сутринта ти се яде пица.
— Това е най-готината храна по всяко време на деня или нощта.
— Може би си прав — замислено промълви Рурк и с учудване осъзна, че е гладен. — Да хапнем по една пица.
Докато вървяха по коридора, украсен с великолепни картини, Джейми отбеляза:
— Все едно, че съм в музей. Хей, не искам да те обидя, тук всичко е прекрасно. Сигурно си въшлив с пари.
— Сигурно.
— Чувал съм да казват за теб, че всичко, с което се захванеш, ти носи купища пари.
— Нима?
— Говори се още, че си се занимавал с тъмни сделки. Предполагам, че след като си се оженил за ченге, вече спазваш законите.
— Основателно предположение — измърмори Рурк и отвори вратата към просторната кухня.
— Майчице! Това е върхът! Да не би да имаш и хора, които да приготвят ястията?
— И това се е случвало. — Рурк развеселено наблюдаваше как момчето любопитно оглежда супермодерните кухненски уреди. — Но не и тази сутрин. — Приближи се до големия автоготвач и попита: — Какво искаш? Пица или сандвич?
Джейми се ухили.
— И двете. Сигурен съм, че ще изпия пет литра пепси.
— Като начало ще се задоволиш с една кутийка. — Рурк програмира автоготвача и застана пред хладилника. — Седни, Джейми.
— Дадено. — Докато се настаняваше на тапицираната скамейка в трапезарията-бокс, момчето не откъсваше поглед от домакина.
След кратко колебание Рурк поръча две кутийки пепси, после се обърна към Джейми:
— Не е зле да се обадиш на майка ти. Ако искаш, използвай онзи видеотелефон.
— Няма да й се обадя. — Пъхна ръце под масата и потърка длани в панталоните си. — Няма смисъл. Дадоха й успокоителни. Нали знаеш — довечера е поклонението пред ковчега на Алис.
— Ясно. — Рурк реши да смени темата. Подаде напитката на Джейми и извади горещата пица от автоготвача. Постави я на масата, сетне извади и сандвича.
