възнамеряваш да станеш професионален крадец.
— Не. — Той дори не се усмихна. — Искам да бъда ченге. Като теб.
Ив тежко въздъхна и потърка челото си, сетне заяви:
— Ченгета, които имат навик да влизат с взлом в чужди къщи, обикновено свършват в затвора.
— Имам оправдание — онези бяха хванали сестра ми.
— Искаш да кажеш, че са я задържали против волята й, така ли?
— Въздействаха върху съзнанието й, което на практика беше като да я задържат насила.
— Ще направя компромис, защото харесвах и уважавах дядо ти. Няма да съобщя за стореното от теб. Официално никога не си бил тук. Никога не си влизал в къщата. Ясно ли е?
— Да. — Той отново сви рамене. — Както кажеш.
— А сега ми разкажи какво видя там. Не преувеличавай и не си измисляй.
Момчето леко се усмихна.
— Дядо все това ми повтаряше.
— Разбрахме се. Щом искаш да бъдеш полицай, научи се да рапортуваш.
— Добре. Хей, ти си супер! По онова време Алис беше започнала да се променя. Държеше се странно, бягаше от лекции, намекваше, че ще се откаже от следването. Мама беше полудяла от тревога. Мислеше си, че Алис е влюбена в някое момче, но аз знаех истинската причина. И то не от сестра ми. Тя беше престанала да разговаря с мен. — В този момент самообладанието го напусна и тъжните му очи се насълзиха. Поклати глава, въздъхна и продължи: — Но аз познавах сестра си. Когато беше влюбена, ходеше като отнесена и не чуваше нищо. Ала този път се държеше по-различно. Хрумна ми, че е започнала да взима наркотици. Знаех, че мама се е оплакала на дядо и че той е разговарял с Алис, но без да постигне какъвто и да било резултат. Затова реших сам да се заема с тази работа. Проследих я няколко пъти. Казвах си, че се упражнявам за бъдещата си професия. Нито Алис, нито онези хора разбраха, че са под наблюдение. Обикновено хората не забелязват хлапетата, а дори да ги видят, ги смятат за безобидни глупци.
Ив не откъсваше поглед от лицето му.
— Според мен ти изобщо не си безобиден.
Устните му се разтегнаха в неприятна усмивка. Не беше глупав и бе осъзнал, че думите на младата жена изобщо не са ласкателни.
— И така, проследих Алис до онзи клуб… „Атаме“. Първият път се наложи да изчакам отвън. Бях изненадан, че примерната ми сестра посещава подобно заведение. Тя влезе в клуба около десет и излезе след два часа, придружавана от тримата вампири. — Отново се ухили, щом видя иронично повдигнатите вежди на Ив. — Добре, ще използвам полицейски термини. Обектът напусна заведението в компанията на трима души: двама мъже и една жена. Вече знаеш как изглеждат, затова ще кажа само, че по-късно разбрах имената им: Селина Крос, Олбан и Лобар. Тръгнаха пеш към източната част на града, сетне влязоха в голяма жилищна сграда, собственост на Селина. Забелязах как включиха осветлението в стаята на последния етаж. Прецених възможностите и реших да вляза в сградата. Обезвреждането на алармената инсталация не представляваше особен проблем… Ще ми отпуснете ли още една кутийка пепси?
Рурк безмълвно пусна празната кутийка в уреда за преработване на отпадъци и подаде на момчето нова.
— Във фоайето цареше мъртвешка тишина — продължи Джейми. — Беше тъмно. Носех джобно фенерче, но не го включих. Качих се на последния етаж и успях да изключа камерите, както и механизма, който се задейства при притискането на дланта към пластината. Ключалките бяха съвсем обикновени. Навярно онези типове са смятали, че никой не може да обезвреди охранителната система. Влязох в апартамента и направо се шашнах — беше празен. По дяволите, бях ги видял да влизат и да включват осветлението, но в жилището нямаше никого. Проверих всички помещения. Видях много необикновени предмети, долових странна миризма. Не беше на тамян и на боклуците дето ги продават в магазините на онези от „Свободна ера“, а някак… по-особена. В една от спалните се натъкнах на скулптура на човек със свинска глава и огромен, възбуден член… — Той се сепна и се изчерви. Внезапно се беше досетил, че ченгетата, които го разпитваха, бяха жени. — Извинете.
— Няма нищо. Случвало ми се е да виждам възбудени членове — продума Ив. — Продължавай.
— Ами… докато се оглеждах, в спалнята ненадейно влезе единият от мъжете. Помислих си, че ми е спукана работата, ала той не ме забеляза. Отвори някакво чекмедже, извади нещо и се отдалечи без изобщо да погледне към мен. — Джейми поклати глава и потръпна, сякаш отново изживяваше ужасяващото си приключение. — Озовах се в коридора в мига, в който човекът минаваше през тайна врата в стената. Дотогава си мислех, че подобни врати могат да се видят само в старите видеофилми. Изчаках няколко минути и последвах непознатия.
Ив притисна длани към слепоочията си и изпъшка:
— Господи, ти не си с всичкия си.
— Защо не? През онази нощ късметът ми работеше. Озовах се на площадката на тясно каменно стълбище. Дочух някаква музика. Всъщност не беше музика, а гласове, монотонно напяващи странна мелодия. Тук миризмата бе по-силна. Изкачих се по стъпалата и видях стая наполовината на тази. Стените й бяха облицовани с огледала, на пода бяха поставени запалени свещи, имаше и скулптури, подобни на скулптурата в спалнята. Помещението беше задимено. Усетих, че главата ми се замайва и се помъчих да не вдишвам дима.
Джейми млъкна и се загледа в кутийката с пепси. Едва сега осъзна колко трудно ще му бъде да опише видяното в онази стая.
— Сред стаята се издигаше нещо като подиум. Върху дървото бяха гравирани думи, които не успях да разчета. Алис лежеше на подиума. Беше гола. Онези тримата стояха до нея и пееха. После… започнаха да й правят… нещо. — Отново преглътна. По мъртвешки бледите му страни бяха избили червени петна. — Използваха уреди като онези, които се продават в секс магазините… и Алис позволяваше на мъжете да се гаврят с нея, докато мръсницата Селина ги наблюдаваше отстрани. А пък Алис изобщо не се съпротивляваше…
Ив машинално се пресегна и силно стисна ръката му.
— Почувствах, че не мога да остана нито миг повече. Повдигаше ми се от отвратителната гледка, от дима, от песента на чудовищата. Избягах… — Вдигна поглед и Ив забеляза, че очите му са насълзени. — Сестра ми не би позволила да се гаврят с нея, ако не я бяха омагьосали. Не беше уличница! Беше почтено момиче!
— Знам. Сподели ли с някого какво си видял?
— Не. — Момчето избърса сълзите си с опакото на дланта си. — Това окончателно щеше да съсипе мама. Исках да изненадам Алис и да й съобщя, че знам всичко. Бях направо вбесен. Ала не го направих. Навярно защото се срамувах, че съм я видял гола. След няколко дни отидох в клуба.
— Как влезе?
— С фалшива лична карта. В подобни заведения хич не им пука, че изглеждаш дванайсетгодишен, щом в личната ти карта е упомената друга възраст. Охранителната им система е отлична. Поставили са камери навсякъде. Видях как Алис и онзи гадняр Лобар се качиха на третия етаж, където не пускат всекиго. Разбира се, не можех да ги последвам, но реших, че там има стая. Подобна на онази в апартамента на Селина. След това дни наред кроях планове как да вляза в клуба, когато не работи с клиенти. Но най-неочаквано Алис се отказа от тримата си „приятели“ и отиде да живее при жената на име Изида. Сетне си намери собствено жилище и започна работа в магазина. И никога повече не стъпи в клуба, нито в апартамента на Селина. Реших, че е осъзнала с какви опасни хора се е свързала. Тя дори започна да разговаря с мен.
— Разказа ли ти подробности за Селина и двамата мъже?
— Не. Повтаряше, че е направила фатална грешка, че трябва да изкупи вината си и да прочисти съзнанието си. Усещах, че е изплашена до смърт, но знаех, че е разговаряла с дядо, затова реших да я оставя на спокойствие. Мислиш ли, че онези хора са убили и дядо?
— Нямаме доказателства за това. Не желая да обсъждаме неговата смърт — добави Ив, когато момчето
