впери печалните си очи в нея. — Предупреждавам те, че трябва да запазиш всичко в тайна. Да не си посмял отново да отидеш в клуба или в онзи апартамент. Ако го сториш, непременно ще науча и ще те принудя да носиш специална гривна, което означава, че ще бъдеш под непрекъснато наблюдение.
— Трябва да предприема нещо. Убити са най-близките ми хора.
— Вярно е. Но щом искаш да станеш полицай, трябва да знаеш колко важно е да разсъждаваш безпристрастно.
— Дядо ми е бил безпристрастен — промълви Джейми. — А сега е мъртъв.
Ив не знаеше какво да му отговори. Изправи се и заяви:
— В момента най-големият проблем е как тайно да те изведем от тук. Представителите на медиите не бива да те виждат. Лошото е, че са обградили портала.
— Има изход — намеси се Рурк. — Ще се погрижа за всичко.
Ив кимна.
— Трябва да се преоблека и да отида в полицейското управление. — Погледна многозначително към Джейми и нареди на Пийбоди: — Ти ще ме заместваш тук.
— Слушам, лейтенант.
— Намекна, че трябва да ме държиш под око — кисело изрече момчето, щом Ив и Рурк излязоха от кухнята.
— Не се притеснявай. — Младата жена дружелюбно се усмихна. — Искаш ли още една кутийка пепси?
— Може.
Тя му подаде напитката и си наля чаша ароматно кафе, сетне попита:
— Кога реши, че искаш да станеш ченге?
— Мечтая за това откакто се помня.
— Какво съвпадение — аз също.
Двамата заобсъждаха тънкостите на полицейската работа.
Докато се преобличаха в спалнята, Рурк се обърна към съпругата си:
— Намислил съм начин да изведа незабелязано Джейми.
— Как ще го сториш?
— С минихеликоптера. И без това се канех да се поупражнявам в пилотиране.
— Този район е забранен за лични хеликоптери.
Рурк се изкиска, но щом забеляза гневния й поглед, се престори, че кашля. После промърмори:
— Дори вкъщи говориш като полицай.
Тя кисело се усмихна и си облече чиста риза.
— Моля те, отведи го право в дома му. Хлапето има късмет, че не са убили и него.
— Джейми е безкрайно изобретателен и много умен. — Рурк любопитно разглеждаше изобретението на младежа. — Питам се какво би излязло от мен, ако на неговите години имах подобна играчка.
— Не можеш да отречеш, че си постигнал големи успехи благодарение на други свои умения.
— Права си. — Той пъхна устройството в джоба си. Щеше да го предостави за анализ на инженерите от своята компания за електронни уреди. — За съжаление малцина от днешните младежи проявяват склонност към изобретенията. Ако хлапето се откаже от мечтата си да работи в полицията, когато порасне, с удоволствие ще го назнача в някоя от моите компании.
— Да не си посмял! Ще го поквариш.
Рурк сложи елегантния си златен часовник и промълви:
— Поведението ти спрямо него беше безупречно. Беше строга и едновременно нежна — все едно, че му беше майка.
— Моля? — смаяно премигна тя.
— Умееш да разговаряш с деца. — Рурк дяволито се усмихна. — Питам се кога…
— Без излишни приказки, приятелю — прекъсна го тя и сложи кобура си. — Сега отивам в управлението. Ще напиша рапорта си и ще съобщя на Уитни всички факти, които съзнателно съм пропуснала. Името на Джейми няма да фигурира в официалния доклад. Сигурна съм, че ако се наложи, с него ще измислите някаква правдоподобна история за пред майка му.
— Никакъв проблем — иронично заяви Рурк.
— Има и още нещо. Предварителният оглед показва, че Лобар е бил убит към три и половина сутринта, приблизително един час, след като напуснахме клуба. Трудно е да се прецени колко време е лежал пред вратата на имението, но предполагам, че Джейми го е открил само петнайсетина минути, след като са го захвърлили там. Едва ли убийците са се навъртали на улицата, но ако случайно са забелязали момчето, то е обречено. Искам да бъде под наблюдение, но без разрешението на Уитни не мога да поверя наблюдението на полицай.
— Искаш ли да възложа задачата на мой служител?
— Не. Молбата ми е лично да се заемеш с това. — Тя се обърна към огледалото и разреса косата си с пръсти. — Извини ме, че те занимавам със служебните ми проблеми.
Рурк се приближи до нея, обърна я и обгърна лицето й с длани.
— Не очаквам и не искам да се промениш. Онова, което те тревожи, безпокои и мен.
— Наскоро ти едва не загина заради мен. — Тя силно стисна ръката му. — Сам си си виновен, че не мога без теб.
— Точно така. — Наведе се и нежно я целуна. — Мечтаех да чуя тези думи. Тръгвай, лейтенант, дългът те зове.
— Слушам. — Когато стигна до вратата, Ив се обърна и заяви: — Дано не науча от службата по контрол на движението, че съпругът ми е нарушил закона, като е излетял със своя минихеликоптер.
— Няма. Прочут съм с щедрите подкупи.
Ив искрено се разсмя, сетне с Пийбоди се отправиха към портала, където ги очакваха любопитните репортери.
Още преди да седне в колата, тя чу бръмченето на двигател. Вдигна рамене и погледна към небето. Видя как малкият хеликоптер с кабина от матово стъкло кръжи във въздуха, след което сребристите витла се завъртяха по-бързо и вертолетът изчезна от погледа й.
— Майчице! Страхотна машина! На Рурк ли е? — Пийбоди проточи шия, опитвайки се да разгледа хеликоптера. — Бива си го.
— Млъквай, Пийбоди.
— Никога не съм летяла с частен вертолет. В сравнение с този полицейските машини изглеждат като останки от праисторическата епоха.
— Едно време ти се подчиняваше на заповедите ми, а сега човек не може да ти затвори устата.
— Това време отмина, лейтенант — усмихнато заяви сътрудничката й. — Възхитена съм от начина, по който разговаряхте с хлапето.
Ив забели очи.
— Знам как да разпитвам свидетел, който желае да ми помогне.
— Не всеки би могъл да намери правилния подход към един юноша. Днешните младежи са брутални и едновременно уязвими. А Джейми е бил свидетел на сцени, които биха потресли дори възрастен.
— Знам — отвърна Ив и си помисли, че на годините на Джейми също беше видяла ужасяващи гледки. Може би заради това разбираше момчето и му съчувстваше. — Подготви се, Пийбоди. Лешоядите ни очакват.
Репортерите се бяха скупчили пред портала. Носеха миникамери и записващи устройства и напрегнато наблюдаваха подвижната врата.
Пийбоди измърмори:
— Дано да изляза добре на кадрите.
— Съмнявам се, защото най-хубавото в теб е задникът ти, а в момента не се вижда.
— Благодаря за комплимента. Знаете, че се опитвам да отслабна. — Тя престана да се усмихва и придоби делово изражение. — Не виждам Надин сред тези акули.
— Бъди спокойна, със сигурност е тук. — Ив натисна копчето на дистанционното управление, чрез което
