от фонтан. Мили Боже! Кълна се, че не знаех какво ще се случи.
— Обясни какво си видял.
Банкерът продължаваше да хлипа. Когато Ив понечи да го хване по-здраво, той я удари с лакът в корема. Младата жена политна назад, блъсна Рурк и двамата паднаха на тротоара.
По-късно Ив щеше да се проклина задето го беше помислила за мухльо, способен само да циври. Ала в този момент мислеше само как да го настигне. Залитайки се изправи на крака и се опита да си поеме въздух. Повтаряше си, че не бива да остави мръсника да избяга. Посегна към оръжието си, но в този миг видя как Уайнбърг тичешком влезе в подземния гараж и се изгуби сред стотиците автомобили.
— По дяволите! — задавено възкликна тя, сетне извика на Рурк, който профуча край нея: — Не влизай в гаража! Не си въоръжен, а той може би има пистолет! Ако искаш да ми помогнеш, незабавно се обади в полицията.
— Няма да позволя на някакъв смотан банкер да ме удари и да се измъкне безнаказано — извика в отговор Рурк и изчезна в подземието. Ив тихо изруга и изтича след него.
Огромното хале беше ярко осветено, ала банкерът не се виждаше никъде, само ехото от стъпки отекваше от металните стени. Доверявайки се на инстинкта си, тя тръгна наляво и изкрещя:
— Уайнбърг, предай се. Обвинен си в нападение на полицай. Ако излезеш доброволно, ще издействам намаляване на присъдата ти. — Приведе се и се запромъква между колите, като надничаше под всяка. След няколко секунди извика:
— По дяволите, Рурк, престани да се движиш, за да се ориентирам къде е онзи тип. — Стъпките внезапно заглъхнаха. Тя наостри уши и се затича към рампата. Очевидно Уайнбърг се опитваше да се изкачи на другия етаж. Ив изтича нагоре по стълбата, дочу стъпки след себе си, рязко се обърна и извади оръжието си.
— Трябваше да се досетя — промърмори, когато Рурк пробяга край нея, сетне му извика: — Ако Уайнбърг продължава да се изкачва, ще го заловим. Слава Богу, че не му е хрумнало да спре и да се скрие. Дори цял взвод полицаи не би го открил.
Рурк я изчака да се изравни с него, спря за миг и обясни:
— Изплашен е до смърт. Нормалната реакция на всеки изплашен човек е да избяга и да се скрие от преследвачите си.
Двамата с Ив отново хукнаха нагоре по стълбата и той почувства странно въодушевление.
Внезапно престанаха да чуват ехото от стъпките на Уайнбърг. Младата жена се вкопчи в ръката на съпруга си и го накара да спре, сетне затаи дъх и се ослуша.
— Какво е това? — прошепна. — По дяволите, какъв е този звук?
— Напомня монотонно припяване.
— Господи! — извика Ив, сърцето й лудо затуптя. Отново се втурна нагоре, в този миг се разнесе писък, който смрази кръвта й. Струваше й се, че нечовешкият вой никога няма да стихне. Ала след миг настъпи тишина. Без да спира, тя извади комуникатора си. — Тук лейтенант Далас. Имам нужда от помощ. Намирам се в подземния гараж на Четирийсет и девета улица и Второ авеню. Повтарям… по дяволите!
— Тук диспечерска служба. Повторете съобщението, лейтенант Далас.
Ив безмълвно се взираше в човека, който лежеше сред локва кръв. От гърдите му стърчеше нож с резбована дръжка. Още щом видя широко отворените му, изцъклени очи, разбра, че е мъртъв.
Очевидно Уайнбърг беше попаднал право в ръцете на враговете си.
Тя отново заговори с микрофона:
— Незабавно изпратете подкрепление. Извършено е убийство. Възможно е престъпникът или престъпниците все още да се намират в гаража. Изпратете всички свободни коли на адреса, който ви дадох. Искам да блокират всички входове и изходи. Открийте сътрудничката ми. Нека дойде тук и да ми донесе чантичката с необходимите уреди и инструменти.
— Прието. Колите вече пътуват към местопрестъплението. Край на съобщението.
— Трябва да огледам гаража — обърна се Ив към съпруга си.
— Разбирам.
— Не нося резервното си оръжие, иначе щях да ти го дам. Искам да останеш при трупа.
Рурк погледна към мъртвеца и внезапно му дожаля за него.
— Уайнбърг няма да избяга.
— Искам да останеш тук — повтори Ив, — ако убийците решат да се върнат. И не се прави на герой.
Рурк кимна.
— Ти също.
Тя погледна за последен път към мъртвия банкер и уморено промълви:
— По дяволите. Трябваше да го държа по-здраво.
Сетне се отдалечи, като надничаше под всяка кола. Предчувстваше, че усилията й ще се окажат напразни.
Рурк и друг път беше наблюдавал как работи съпругата му, ала сега отново беше смаян от ефикасността й и от отношението й към мъртвите. Питаше се дали тя го осъзнава и как е възможно да извършва оглед на бездиханния мъртвец, след като сърцето й се свива от жалост към него.
Досега не се беше осмелил да й зададе този въпрос и едва ли някога щеше да го стори.
Ив нареди на Пийбоди да заснеме трупа от различни ъгли, сетне отпрати униформения стажант полицай, който очевидно едва се сдържаше да не повърне.
Рурк продължи да я наблюдава. Тя се приближи до мъртвеца, който лежеше в огромната локва кръв под яркото, безмилостно осветление. За поклонението беше сложила елегантен черен костюм и обувки с високи токове. Без да се притеснява, че ще съсипе прекрасния си тоалет, тя коленичи до трупа и извади оръжието, с което беше извършено убийството. Запечати го в специалното пликче, но преди това Рурк успя да го разгледа. Дръжката беше тъмнокафява, вероятно беше изработена от рог. Ала оръжието беше подобно на онова, използвано при умъртвяването на Лобар. Беше атаме — ритуален нож.
— Лоша работа — промълви някой и Рурк се обърна, Фийни незабелязано се беше приближил до него. Действително изглеждаше много изтощен и отслабнал. Ив ненапразно се безпокоеше за него. Ирландецът продължи: — Знаеш ли някакви подробности? Чух, че Далас разговаряла с този човек на улицата, после той побягнал в гаража, където бил убит.
— Значи знаеш почти всичко. Познавах го — казваше се Уайнбърг. Докато бяхме на улицата, ми се стори много нервен. Очевидно е имал основание да се страхува от нещо. — Рурк реши, че разговорът взима опасна насока и побърза да смени темата. — Надявам се да приемеш предложението на Ив и да заминеш на почивка в Мексико.
— Ще го обсъдя с жена ми. Благодаря за поканата. — Той сви рамене. — Далас сигурно няма нужда от мен. Трябва да се прибирам вкъщи. — Но преди да си тръгне, той отново огледа местопрестъплението. Въпреки умората ирландецът си оставаше полицай до мозъка на костите си. — Представи си, да убият човек под носа ни. Ножът досущ прилича на оръжието, с което е бил прободен мъртвецът пред дома ти, нали?
— Онзи нож беше с черна дръжка. Метална, ако се не лъжа.
— Така ли? — Фийни нерешително го изгледа, после въздъхна. — Е, време е да се прибирам. — Запъти се към Ив, но спря на известно разстояние от нея, за да не остави отпечатъци от обувките си. Тя вдигна глава и разсеяно го погледна, докато бършеше от кръв ръцете си, защитени със специален гел. Фийни безмълвно впери очи в нея, сетне си тръгна. Ив го проследи с поглед, нервно прокара пръсти през късата си коса, нареди да отнесат мъртвеца и се приближи до Рурк.
— Ще отида в участъка. Искам да напиша рапорта, докато събитията още са пресни в паметта ми.
— Ще те закарам.
— Ами Пийбоди?
— Тя ще се качи в някоя от полицейските коли. — Рурк знаеше, че съпругата му се нуждае от няколко минути спокойствие, за да се освободи от огромното напрежение. Натисна един от бутоните на устройството, което носеше вместо ръчен часовник, сигнализирайки на шофьора си.
— Чувствам се абсурдно, когато отивам на работа с лимузина — промърмори Ив.
— Нима? Аз не страдам от подобни скрупули. — Двамата излязоха от гаража, заобиколиха сградата и се
