озоваха пред главния вход на ритуалната зала. Огромната лимузина спря до тротоара. Щом се качиха, Рурк заяви: — Това е единственият начин да си поотдъхнеш. Ще изпия едно бренди. — Наля си кехлибареното питие от кристално шише и предугаждайки желанието на съпругата си, програмира автомата да й приготви кафе.
— Рурк, предлагам докато пътуваме да ми разкажеш всичко, което знаеш за Уайнбърг.
— Беше един от противните и разглезени богаташи.
Ив отпи от ароматното кафе, сервирано в чаша от костен порцелан, огледа се и иронично каза:
— Доколкото виждам и ти си богат.
— Вярно е. — Той се усмихна. — Но не съм разглезен. Навярно затова не съм противен.
— Струва ми се, че имаш прекалено високо мнение за себе си. — Кафето я беше ободрило, сякаш й беше вляло нови сили. — Какво още знаеш за Уайнбърг? Вече ми е известно, че е управлявал една от най- големите нюйоркски банки.
— Не бих казал, че я е управлявал. Баща му все още здраво държи кормилото. Томас е бил дребна риба. Син на шефа, който има синекурна длъжност и разкошен кабинет. Работата му е да харчи парите за представителните разходи, да попълва формуляри, ненужни никому, и всяка седмица да посещава козметичен салон.
— Сега разбирам, че не ти е бил симпатичен.
— Всъщност го познавах съвсем бегло. — Той отпи от брендито си. — Ала ми е известно какво работят татковите синчета. Никога не съм имал делови взаимоотношения с „Уайнбърг Файненшъл“. В зората на моята… кариера имах нужда от заем, за да осъществя няколко проекта. Междувпрочем — напълно законни — добави като забеляза изпитателния поглед на Ив. — Семейство Уайнбърг не ми позволиха да припаря в банката им. Не бях достоен клиент за тях. Обърнах се към друг банкер, получих желаната сума и направих голям удар. Уайнбъргови не можаха да ми го простят.
— От думите ти разбирам, че „Уайнбърг Файненшъл“ е консервативна банка, управлявана от членовете на едно и също семейство.
— Точно така.
— Следователно ще се получи голям гаф, ако се разчуе, че „престолонаследникът“ си пада по сатанизма.
— О, да. Членовете на съвета на директорите сигурно ще бъдат шокирани и ще изритат младия Уайнбърг, независимо че е син на шефа.
— Не ми приличаше на човек, който би поел подобен риск, но дявол знае каква е истината. На улицата бръщолевеше, че всичко е било заради секса. Какво, ако е бил сред онези, които са изнасилили Алис? Като е разбрал за убийството й, се почувствал гузен или пък любопитството го е накарало да дойде на поклонението. Слушай, Рурк, сигурна съм, че действително е бил свидетел на убийство. Ако го бях арестувала, щях да изкопча истината само за десет минути.
— Очевидно същото е хрумнало и на другиго.
— На човек, който през цялото време е бил в ритуалната зала. Наблюдавал е Уайнбърг…
— Или теб — прекъсна я Рурк. — Което е по-вероятно.
— Надявам се да продължат да ме дебнат, защото много скоро ще се обърна и ще ги захапя за гърлата. — Тя вдигна очи, когато лимузината спря пред полицейското управление. Смутено надникна през стъклото, надявайки се, че пред входа няма нейни колеги. Знаеше, че дни наред ще я съсипят от подигравки. — Ще се видим вкъщи след два часа.
— Ще те чакам тук.
— Не ставай смешен. Прибирай се.
Той се облегна на седалката и включи телевизионната станция, която двайсет и четири часа в денонощието предаваше борсова информация.
— Ще те чакам — повтори и си наля още едно бренди.
— Ама че твърдоглав човек — промърмори Ив, докато излизаше от лимузината. Стъпи на тротоара и потръпна, когато чу името си.
— Добре дошла, принцесо Далас. Нима сте решила да се отбиете и да видите как бедняците си изкарват хляба?
— Целуни ме отзад, Картър — подвикна му тя и побърза да влезе в управлението, преди да е зашлевила някого от развеселените си колеги.
След час отново се появи. Беше уморена до смърт и побесняла от гняв, който си го изкара на Рурк.
— Онзи кретен Картър току-що обяви по радиото уредбата, че принцът с колесницата ме очаква. Не знам чий фасон да смачкам — твоя или неговия.
— Неговият, разбира се. — Рурк я прегърна. Тя забеляза, че е превключил канала и сега гледа някакъв стар черно-бял филм. Усети аромата на скъп тютюн и съжали, че дори тази миризма не я дразни. Напротив, действаше й успокояващо, също като прегръдката на съпруга й и черно-белия филм.
— Кои са тези актьори?
— Богарт и Бакал. Това е първият филм, в който играят заедно. Тя е била едва деветнайсетгодишна. Чуй какво ще му каже сега.
Ив се облегна назад и се засмя, когато Лорън Бакал попита Хъмфри Богарт дали умее да свири с уста.
— Филмът е чудесен. Надявам се, че някога ще имаш време да го изгледаш целият. Много си напрегната, лейтенант.
— Нищо чудно.
Рурк наля във висока чаша някаква златиста течност и я подаде на съпругата си.
— Изпий го.
— Какво е това?
— Вино.
Ив подозрително помириса течността. Знаеше, че не би се поколебал да пусне в чашата й приспивателно. После нерешително промълви:
— Канех се да поработя още един-два часа вкъщи. Искам главата ми да е бистра.
— Разбери, че се нуждаеш от почивка. Отпусни се и ти обещавам, че сутринта ще се чувстваш като нов човек.
Ив си помисли, че както винаги съпругът й е прав. Съзнанието й беше препълнено с информация, която й се струваше напълно безполезна. Днес беше извършено четвърто подред убийство, а тя все още нямаше представа кой може да бъде престъпникът. Може би ако поспи няколко часа, ще се почувства по-добре. И все пак заразсъждава на глас:
— Убиецът на Уайнбърг е действал бързо и умно. Забил е ножа в сърцето на жертвата си. Чиста работа, не е като да прережеш гърлото на някого и дрехите ти да бъдат изцапани с кръв.
Рурк измърмори нещо и започна да масажира вратните й жили. Знаеше, че това й помага да преодолее стреса.
— Действал е светкавично, защото ние бяхме по петите на Уайнбърг. Мисля си, че щом банкерът се канеше да изплюе камъчето, и други ще го сторят. Непременно трябва да се добера до списък на членовете на „братството“. Все ще намеря някакъв начин. — Отпи от виното си и попита: — За какво разговаряхте с Фийни?
— За почивката му в Мексико. Престани да се тревожиш.
— Добре. — Облегна се на седалката и притвори клепачи. Стори й се, че е останала така само няколко секунди. Ала когато отново отвори очи, вече спираха пред къщата. — Май бях заспала.
— Подремна около пет минути.
— Нали не си ми сложил нещо във виното?
— Не. Следващата част от нашата програма е да вземеш гореща вана.
— Не мисля, че… — започна Ив, но щом влязоха във фоайето, идеята й се стори привлекателна.
Десет минути по-късно, докато ваната се пълнеше с гореща вода, тя си помисли, че както винаги съпругът й знае точно какво й е необходимо. Ала когато го видя да се съблича, въпросително повдигна вежди.
