цял месец. Ив седна зад бюрото си и впери поглед във вратата, която свързваше нейния кабинет с този на съпруга й. Знаеше, че само да почука, Рурк ще й отвори, но се поколеба и седна зад бюрото си.
Чувстваше се виновна задето не беше проявила достатъчно съобразителност, за да спаси приятеля му. Но най-лошото бе, че името му щеше да бъде замесено във връзка с убийството.
До сутринта медиите щяха да научат за случилото се — вече нямаше възможност да скрие информацията. Ето защо беше решила да се обади на Надин Фарст от Канал 75. Надин беше доста упорита и дори нахална, но поне репортажите й не изкривяваха истината.
Нетърпеливо погледна към видеотелефона — Макнаб беше програмирал всички обаждания на номера й в полицията да бъдат прехвърляни в дома й. Искаше й се убиецът да се свърже с нея. Питаше се след колко време ще благоволи да й се обади и кога ще бъде готов за следващия „рунд“.
Изпи чаша кафе, което я ободри и съзнанието й се избистри. Каза си: „Започни отначало. Спомни си най-малките подробности.“
Два пъти прослуша записа на първото обаждане. Арогантният тон на убиеца подсказваше, че той е суетен и уверен в големите си способности и в това, че е богоизбран за свещената си мисия. Самоувереността и религиозната му мания го правеха уязвим.
Следователно тя трябваше да се възползва именно от тези негови слабости.
Беше казал, че жадува за отмъщение, че иска око за око. Ала отмъщението винаги беше насочено към определен човек. И двамата убити бяха свързани с Рурк. Навярно престъпникът отдавна му имаше зъб.
Трябваше да поговори надълго и нашироко със съпруга си. Твърде възможно бе убиецът да се стреми да отмъсти именно на него. При мисълта за това я побиха тръпки, сърцето й затуптя по-бързо и съзнанието й се замъгли.
Прогони ужасяващата мисъл и си каза, че не бива да разсъждава като съпруга на Рурк. Сега повече от всякога се налагаше да пренебрегне чувствата си и да бъде истинско ченге.
Даде на котарака и другата половина от сандвича, след това извади копията от охранителните дискове на Лакшъри Тауърс. Каза си, че трябва да ги изгледа кадър по кадър, независимо колко време ще й отнеме. На другата сутрин ще накара и Рурк да ги види — нищо чудно да познае някого.
Но малко след като започна, видя нещо, което я накара да скочи и да разлее кафето си.
— Стоп! — нареди на компютъра. — Искам повторение от 0056. Боже мой! Стоп кадър; увеличи с двайсет процента от петнайсети до двайсет и първи сектор; премини на забавено движение.
Взря се в монитора, където човекът с черен костюм и широк шлифер прекосяваше огромното фоайе на луксозната жилищна сграда. Той погледна скъпия си часовник, приглади косата си, сетне се качи в асансьора.
Беше Съмърсет.
— Стоп кадър — отсече Ив. В долната част на екрана се виждаше, че записът е направен в дванайсет часа в деня на убийството на Томас Бренън.
Тя внимателно изгледа целия запис, но не видя Съмърсет да напуска сградата.
Пета глава
Втурна се в кабинета на Рурк без да почука. Кръвта й кипеше от гняв, ала тя се стараеше да не го издава и да разсъждава логично.
Рурк, който я познаваше прекалено добре, разбра, че нещо не е наред. Без да бърза превключи компютъра на изчакване.
— Отново си прекалила с работата — промълви без да стане, докато я наблюдаваше как се приближава като ловец, дебнещ плячката си. — Пребледняваш, когато се преумориш, а това не ми харесва.
— Не съм преуморена! — сопна се тя. В момента не чувстваше нищо. Беше смазана от откритието, че човекът, когото безумно обичаше, на когото беше започнала да вярва, беше скрил истината от нея. — Каза ми, че не си имал връзка с Бренън или с Конрой. Отново те питам: свързвал ли си се с тях чрез някого?
Той наклони глава. Въпросът й го заварваше неподготвен. След миг промълви:
— Не съм. Томи предпочиташе да не се среща с хора, които да му напомнят миналото, а колкото до Шон… — Той сведе поглед към ръцете си, разпери пръстите си, сетне ги сви в юмруци. — Смятах, че не си струва да поддържам връзка с него.
— Погледни ме! — рязко изрече тя. — Погледни ме в очите! — Рурк вдигна глава. — Вярвам ти. Но не съм сигурна дали е защото си невинен или защото ми се иска да бъдеш.
Сърцето му се сви, когато усети подозрението й, но престорено спокойно отговори:
— Нямам какво повече да ти кажа. Може би предпочиташ да ме разпиташ в управлението…
— Изобщо не ми се иска да те разпитвам. Не се опитвай да се държиш важно с мен.
Той отвори инкрустираната кутия и си взе цигара, после промърмори:
— Казва се „високомерно“, лейтенант.
Ив стисна юмруци и се опита да се овладее.
— Защо Съмърсет е бил в Лакшъри Тауърс в деня на убийството на Томас Бренън?
Никога досега не беше виждала съпруга си напълно объркан. Беше щракнал запалката си, но забрави да я поднесе към цигарата си. Очите му, които допреди секунда искряха от гняв, станаха безизразни. Тръсна глава, като че да проясни съзнанието си, после остави на бюрото запалката и цигарата и смаяно промълви:
— Не може да бъде.
— Значи не си знаел… — Тя почувства, че краката й се подкосяват. Невинаги успяваше да отгатне истинските му чувства, тъй като Рурк умееше да се контролира. Но този път не беше съумял да прикрие смайването си. Пристъпи към него и повтори: — Не си знаел за посещението му. За какво беше подготвен? Какво очакваше да те попитам?
— Да не се отклоняваме от въпроса. — Отново беше придобил невъзмутимо изражение, но беше напрегнат като обтегната тетива. — Казваш, че Съмърсет е посетил Томи в деня на смъртта му, но това е невъзможно.
— Защо?
— Защото щеше да ми каже.
— Значи Съмърсет споделя всичко с теб, така ли? — Тя пъхна ръце в джобовете си и нетърпеливо закрачи из кабинета. — Близък ли беше с Бренън?
— Почти не го познаваше. Какво те кара да мислиш, че е бил там през същия ден?
— Разполагам с дисковете от системата за охрана на Лакшъри Тауърс. — Тя спря пред бюрото му. — На записа се вижда как в дванайсет на обяд Съмърсет влиза във фоайето на сградата, после се качва на асансьора. Но нито една камера не го е заснела да излиза от Лакшъри Тауърс. Според съдебния лекар смъртта на Бренън е настъпила около шест следобед. Но ръката му е била ампутирана в периода между дванайсет и четвърт и дванайсет и половина.
Рурк се приближи до масичката и си наля чаша бренди. Не му се пиеше, но трябваше да прави нещо, за да прикрие изненадата и смущението си. Загледа се в кехлибареното питие, а след няколко секунди промълви:
— Предполагам, че Съмърсет ти действа на нервите, Ив, че ти се струва… неприятен. — Той само повдигна вежда, когато тя презрително изсумтя. — Но в душата си знаеш, че е неспособен да извърши убийство, да измъчва с часове човешко същество. — Рурк отпи от брендито и добави: — Гарантирам, че Съмърсет не е убиец.
Ала Ив беше непреклонна. Решила бе да не се поддава на чувствата си.
— Щом гарантираш за него, кажи ми къде е бил от дванайсет до пет следобед на въпросната дата?
— Защо не го попиташ? — Той натисна копчето на някакъв монитор. — Съмърсет, моля те да дойдеш в кабинета ми. Моята съпруга иска да те попита нещо.
— Идвам веднага.
— От малък познавам Съмърсет — обърна се Рурк към Ив. — Разказах ти нашата история, доверих ти най-съкровената си тайна. А сега искам отново да ми се довериш и да повярваш, че той е невинен.
Сърцето й се сви, ала тя заяви:
— Не мога да си позволя лично отношение. Моля те, не го искай от мен.
