придружавани от униформен полицай. Очите й се стрелнаха към Ив и се разшириха от удивление.
— Свободен сте, полицай. — Ив кимна на униформения. — Рурк, моля те да почакаш отвън или в канцеларията ми.
— Моят служител има право на защитник.
— Но ти не си адвокат.
— Никъде не е казано, че защитникът непременно трябва да бъде адвокат.
— Поведението ти усложнява положението — през зъби процеди тя.
— Възможно е. — Рурк седна и се облегна на масата. Елегантното му облекло рязко контрастираше с мизерната обстановка.
Ив се обърна към Съмърсет, като внимателно подбираше думите си:
— Необходим ти е адвокат, не приятел.
— Мразя адвокатите почти колкото мразя ченгетата. — Икономът също седна и машинално подръпна панталоните си, за да не се развалят идеалните им ръбове.
Тя едва се въздържа да не заскубе косата си и вместо това пъхна ръце в джобовете си.
— Заключи вратата, Пийбоди. Включи записващото устройство. — Пое си дълбоко въздух и започна: — Разпит на Съмърсет… моля, съобщи пълното си име за протокола.
— Наричам се Лорънс Чарлс Съмърсет.
— Разпит на Лорънс Чарлс Съмърсет относно случай №44591-Х — Томас Бренън, и случай №44599-Х — Шон Конрой. 17 ноември, 2058 година, 08:00:03 часът. Присъстват заподозреният, неговият защитник Рурк, полицай Дилия Пийбоди. Разпитът се извършва от лейтенант Ив Далас. Заподозреният се яви доброволно.
Преди да седне, тя уведоми Съмърсет за правата му.
— Разбираш ли правата и задълженията си, Съмърсет?
— Напълно.
— И в настоящия момент се отказваш от адвокат, така ли?
— Да.
— Какво те свързва с Томас Бренън и с Шон Конрой?
Икономът примигна, изненадан от незабавната й атака.
— Познавам ги бегло от времето, когато живеех в Дъблин.
— Кога си напуснал този град?
— Преди повече от дванайсет години.
— Кога за последен път си разговарял с Бренън?
— Не мога да кажа, но със сигурност е било преди дванайсет години.
— Нали не отричаш, че си бил в Лакшъри Тауърс в деня на убийството на Бренън?
— Бях, но това е съвпадение. — Икономът вдигна рамене. — Нямах представа, че той живее в сградата.
— Защо отиде там?
— Вече ви обясних.
— Обясни ми още веднъж — за протокола.
Той тежко въздъхна и си наля вода от каната, при което Ив забеляза, че ръката му дори не трепери. Сетне невъзмутимо повтори всичко, което й беше казал предишната вечер.
— Госпожица Мъръл ще потвърди ли, че сте имали уговорена среща?
— Нямам причини да се съмнявам.
— Може би ще успееш да ми обясниш защо охранителните камери са те заснели, когато влизаш във фоайето и в асансьора, но на нито един диск няма запис, че си излязъл от сградата по времето, когато твърдиш, че си я напуснал, нито по което и да е друго време.
— Не мога. — Той отново скръсти добре поддържаните си ръце и надменно изгледа Ив. — Да предположим, че не сте обърнала внимание.
Тя се разгневи — през нощта беше гледала записа шест пъти. Рязко дръпна стола и седна, после продължи разпита.
— Колко пъти си посещавал Лакшъри Тауърс?
— За първи път стъпвам там.
— Ясно — кимна тя. — Преди това не ти се е случвало да се срещнеш с Бренън там.
— Никога не съм се срещал с него. Нямах представа, че живее в тази сграда.
Хрумна й, че икономът отговаря спокойно както човек, който и друг път е бил разпитван. Хвърли поглед към Рурк, който безмълвно я наблюдаваше. Сигурна беше, че се е погрижил досието на Съмърсет да бъде чисто.
— Защо в деня на смъртта му си напуснал сградата през неохраняван изход?
— Не е вярно.
— Вярно е, защото записът показва как влизаш през централния вход. Но на нито един кадър не се вижда да излизаш от асансьора на етажа, където според думите ти живее госпожица Мъръл.
Икономът нетърпеливо махна с ръка и заяви:
— Но това е абсурдно.
— Пийбоди, моля те пусни диск 1-ВХ, кадър 12.
— Слушам, лейтенант. — Сътрудничката й пъхна диска в специалния прорез и мониторът на стената просветна.
— Обърни внимание на времето, по което е бил направен записът — отбелязано е в долния десен ъгъл — продължи Ив, докато за пореден път наблюдаваше как икономът прекосяваше елегантното фоайе на Лакшъри Тауърс. — Стоп — нареди тя, когато видя на монитора как вратата на асансьора се затвори зад гърба му. — Продължи с кадър 22. Обърни внимание на часа — повтори, — както и на табелката, указваща, че това е дванайсети етаж на Лакшъри Тауърс. Твърдиш, че апартаментът на познатата ти се намира на този етаж, нали?
— Да. — Икономът озадачено смръщи чело, докато гледаше записа. Вратите на асансьора не се отвориха, никой не излезе от кабината. Той почувства, че го облива ледена пот. След няколко минути извика: — Подправили сте записа. Сторили сте го нарочно, за да ме вкарате в клопка.
„Какво нахалство!“ — помисли си Ив, а на глас изрече:
— Точно така. Пийбоди ще потвърди, че когато разследвам някой случай, отделям повечето си време за подправяне на веществените доказателства така, че да ми послужат. — Усети, че я обзема гняв, скочи от мястото си и се облегна на масата. — Само че теорията ти пропада, приятелче, защото това е оригиналът, който изобщо не съм докосвала, а беше донесен от Пийбоди. При преглеждане на записа използвах копие на диска.
— Пийбоди също е ченге — присмехулно изрече икономът — и безпрекословно ще изпълни заповедите ви.
— Сега пък излиза, че сме заговорничили против теб. Пийбоди, чу ли най-големия майтап? Двете сме подправили веществените доказателства, за да съсипем живота на Съмърсет.
— Сигурен съм, че давате мило и драго да ме изпратите в затвора.
— В момента ми се иска точно това. — Тя се обърна и се опита да се овладее. Страхуваше се гневът да не надделее над разума й. — Призна, че си познавал Томас Бренън. Какви бяха взаимоотношенията ви, докато живеехте в Дъблин?
— Беше само един от мнозината младежи и девойки, които познавах.
— Какво ще кажеш за Шон Конрой?
— Същото се отнася и за него.
— Кога за последен път си бил в „Грийн Шамрок“?
— Никога не съм посещавал подобно заведение.
— Навярно не си знаел, че Шон Конрой работи там.
— Точно така. Дори не подозирах, че е напуснал Ирландия.
Тя изчака секунда преди да зададе следващия си въпрос:
— Може би твърдиш, че повече от дванайсет години не си разговарял с него.
— Да, лейтенант.
