Би предпочела да й крещи, за да му отвърне със същото.
— Това вече е прекалено. Продължавай да се преструваш на обиден. Убити са двама души, има опасност да загине и трети. А пък аз притежавам информация, която официално не мога да използвам, освен ако не искам през следващите сто години да те посещавам във федералния затвор.
Рурк отпи от чашата си и злобно се усмихна.
— Не искам услуга от теб.
— Престани да се правиш на много велик, защото здравата си загазил, приятел. — Искаше й се да счупи нещо, но само рязко отмести стола си. — А заедно с теб е загазил и онзи кльощав дроид, когото толкова много обичаш. Ако искаш да ви измъкна от кашата, набързо трябва да преосмислиш поведението си.
— Досега винаги съм се справял и сам. — Рурк пресуши чашата си и рязко я постави на масата. — Много добре знаеш, че Съмърсет не е убил никого.
— Няма значение какво знам, важното е какво мога да докажа. — Тя отново разроши косата си, сетне сви длани в юмруци; усещаше как главата й започва да пулсира. — А пък ти забави разследването като скри истината.
— Само не ми казвай, че би се справила по-добре от мен, след като дори не разполагаш с модерна апаратура.
— Хей, не забравяй кой от двама ни е полицай! — извика Ив и почувства, че чашата на търпението й е преляла.
Сините му очи проблеснаха като стоманени остриета.
— Не бих могъл да го забравя.
— Запомни още, че е мое задължение да събирам веществени доказателства и информация и да ръководя разследването. Не се бъркам в работата ти и не искам ти да се бъркаш в моята, освен ако ти наредя да го сториш.
— Да ми наредиш ли? — Ив знаеше, че е предизвикала гнева му, но не отстъпи нито крачка, когато той се нахвърли върху нея, сграбчи я за ризата и я изправи на крака. — Какво ще се случи, ако не се подчиня на нарежданията ти, лейтенант? Може би отново ще затръшнеш вратата в лицето ми.
— Веднага ме пусни!
Ала той я дръпна още по-силно и продължи:
— Няма да ти позволя да го направиш втори път. Всяко търпение има граници и моето се изчерпа. Моля те да ми кажеш, ако не искаш да споделяш с мен леглото, ако не можеш да ме понасяш. Проклет да бъда, ако ти разреша отново да заключиш вратата.
— Ти си виновен за всичко! — кресна в отговор Ив. — Ядоса ме, затова не исках да разговарям с теб. Забравяш, че върху плещите ми тежи бремето на твоите деяния. Налага се да заобикалям законите, които си нарушил, вместо да те изпратя в затвора. — Тя силно го блъсна и се вбеси още повече, когато Рурк дори не се олюля. — Отгоре на всичко от мен се очаква да водя светски разговор с цяла банда надменни тъпанари, които непрекъснато каниш на вечеря, и да се притеснявам дали ще се облека както подобава.
— Нима си въобразяваш, че само на теб се налага да се приспособяваш? — Рурк гневно я разтърси, сетне я пусна и закрачи из кабинета. — Още не мога да повярвам, че съм се оженил за ченге. Каква ирония на съдбата!
— Не съм те карала насила! — Ив се нацупи и сложи ръце на кръста си. — Ти настояваше.
— А пък ти се съпротивляваше и още го правиш. До гуша ми дойде от номерата ти! Защо винаги искаш да отстъпвам и да се съгласявам с прищевките ти? — Въздухът в малкото помещение сякаш беше натежал от гнева му. — Примирявах се и правих компромиси безброй пъти. Усамотявай се, когато имаш работа или си изпаднала в типична женска криза, но знай, че няма да позволя на съпругата ми да затръшва вратата в лицето ми.
Ив смаяно го зяпна, когато той спомена „женските кризи“, но думата „съпруга“ я вбеси още повече и развърза езика й.
— Забранявам ти да произнасяш „съпругата ми“ с такъв тон. Все едно, че съм някаква твоя собственост… като един от елегантните ти костюми.
— Не ставай смешна.
— Сега пък съм била смешна. — Тя разпери ръце. — Наричаш ме смешна… и истеричка…
— Да, често се държиш отвратително.
Ив се задъха от ярост и пред очите й сякаш падна алена завеса.
— А пък ти си арогантен, властен егоист и мошеник!
Рурк развеселено повдигна вежда.
— Тогава защо още си с мен?
Ив усети, че се задушава и не успя да изрече нито дума. От гърлото й се изтръгна звук, който беше едновременно ръмжене и писък. Галахад скочи от бюрото и изплашено се сгуши под него.
— Доволен съм от отговора ти. — Рурк реши да си налее още едно уиски. — През последните месеци се отказах от много предприятия, които биха ти се сторили съмнителни. — Втренчи се в кехлибарената течност и добави: — За мен те бяха нещо като хоби, но признавам, че ми носеха добри приходи.
— Никога не съм те молила да се отказваш от каквото и да било.
— Скъпа Ив… — Той въздъхна и изненадано установи, че гневът му е преминал. — Не е необходимо да ме молиш, самото ти присъствие ми подсказва какво трябва да направя. Ожених се за полицейска служителка — промърмори като на себе си и отпи от уискито си, — защото я обичах и желаех, защото не можех да живея без нея. А после открих, че се възхищавам от характера й, че тя ме омагьосва.
— Не се опитвай да извърташ.
— Кръгът се затвори, скъпа моя. Не мога да променя нито себе си, нито стореното от мен. Не бих го направил дори заради теб. — Погледна я право в очите и промълви: — Но не искам да заключваш вратата.
Ив намръщено вдигна рамене.
— Знаех, че това ще те вбеси.
— Следователно мисията ти е изпълнена.
Тя неволно въздъхна и се намръщи заради своята мекушавост.
— Като видях какво беше направил убиецът с двете си жертви… и като разбрах, че…
— Че и аз съм способен на същото — довърши той вместо нея и отново остави чашата си. — Аз не убивах, а раздавах заслужено правосъдие.
Жегна я угризение на съвестта, задето заради съпруга си беше готова да забрави дълга си.
— Нямаме право да раздаваме правосъдие…
— По този въпрос сме на различни мнения. Законът не винаги е на страната на невинните и унизените, не винаги ги защитава. Не съжалявам за стореното, Ив, а за това, че те накарах да избереш между мен и дълга си.
Тя взе чашата със студено кафе и отпи от него, за да прикрие смущението си, сетне промълви:
— Трябваше да споделя истината с Пийбоди. Бъди спокоен, няма да те издаде.
— Тя е полицай с добро сърце. Когато те опознах, разбрах, че има и добри ченгета.
— Необходима ми е помощта й, защото се страхувам. — Ив притвори очи и се опита да се овладее. — Страхувам се, че ако не действам бързо, ако не проявя достатъчно съобразителност, ще се озова на следващото местопрестъпление и ще видя, че този път жертвата си ти. Сигурна съм, че убиецът преследва именно теб, а с останалите само се „упражнява“.
Рурк я прегърна и тя се притисна към него. Усещаше топлината на тялото му, което познаваше толкова добре, долавяше мъжката му миризма и ритмичното биене на сърцето му, усещаше докосването на устните му.
— Не бих могла да го понеса — прошепна и го прегърна още по-силно. — Казвам си, че не бива да мисля за това, защото ще се изнервя, но не мога да го прогоня от съзнанието си. Не мога да…
Той впи устни в нейните и Ив усети страстта му. Рурк знаеше, че тя копнее да усети допира на нетърпеливите му ръце. Докато й разкопчаваше ризата, й шепнеше, че не бива да се тревожи, че всичко ще бъде наред.
Кобурът й падна на пода, последван от сакото на Рурк. Докато разкопчаваше колана му, Ив отметна
