заподозрян в изнасилване на сестра му и на майка му, но обвиненията не са били доказани. По-късно е бил арестуван по обвинение, че е изтезавал и убил осемнайсетгодишна проститутка, ала е бил освободен, тъй като никой не се е явил в защита на жената. В Дъблин се славеше като бияч, който обичаше да измъчва жертвите си и когото лихварите изпращаха да събира дължимите им суми. Известен беше с това, че трошеше колената на длъжниците. Същото беше сторил и с Марлена.
— Достатъчно. — Тя вдигна ръка. — Искам пълна информация за семействата, приятелите и любовниците им. Ако имаме късмет, измежду тях ще открием някой компютърен гений, който знае как да прикрива следите си, когато се свързва с мен.
— Ще ми отнеме няколко минути. На монитор №3 ще видиш списък на хората, които са ми помагали да издиря престъпниците.
— Кой е знаел, че си започнал да си отмъщаваш? — попита Ив, докато четеше имената на монитора.
— Повярвай, че не съм отишъл да се похваля в кръчмата. — Той вдигна рамене. — Ала в град като Дъблин слуховете бързо се разпространяват. Освен това исках убийците да научат за намеренията ми и да треперят, очаквайки справедливото възмездие.
— Не съм предполагала, че си толкова жесток — прошепна Ив. — Вероятно всички в Дъблин… по дяволите, всички твои познати по света са разбрали с какво си се захванал.
— Открих Кени в Париж, Роън на Тарус III, а Калхун — тук, в Ню Йорк. Подобни новини не могат да останат в тайна.
— Господи! — Тя притисна слепоочията си. — Оказва се по-сложно, отколкото предполагах. Трябва да търсим хора, които ти имат зъб и са били свързани с един или друг човек от твоя… списък.
— Но ако някой е искал да отмъсти на мен, защо е устроен капан на Съмърсет?
— Защото той е мостът, по който ще достигнат до теб. — Тя закрачи из кабинета и дълбоко се замисли, сетне промълви: — Надявам се утре да успея да се консултирам с Майра, но предполагам, че всичко е свързано с миналото и с Марлена. Според престъпника Съмърсет е главният виновник. Той е създал Марлена, заради която ти си влязъл в ролята на отмъстител. Следователно и двамата трябва да заплатите. Но той иска да се печеш на бавен огън, затова не те напада директно, а насочва усилията си към човек, когото обичаш. Това ми подсказва, че те познава много добре…
— Какво ще се случи, ако Съмърсет изчезне и престане да служи като мост?
— Тогава ще… — Тя млъкна и рязко се обърна към него, а сърцето й затуптя по-силно. — Почакай! Дори не си го помисляй! — Облегна се на бюрото и се приведе към Рурк. — Обещай ми, че няма да му помогнеш да избяга. Тази тактика ще бъде погрешна.
Рурк дълго мълча, сетне промълви:
— Обещавам да ти се подчинявам, докато е възможно. Но няма да допусна Съмърсет да отиде в затвора заради нещо сторено от мен.
— Повярвай ми, че не ще го допусна. Но ако решиш да го укриеш, нямам друг избор, освен да го заловя.
— Предлагаш да обединим усилията си, за да не се налага нито един от нас да прави компромиси. Струва ми се, че губим ценно време докато спорим.
Ив му обърна гръб и гневно възкликна:
— Дявол да го вземе, караш ме да вървя по тънък лед.
— Знам. — Тонът му й подсказа, че когато се обърне, ще види как съпругът й едва сдържа гнева си.
— Знаеш, че не мога да се променя.
— И че преди всичко си ченге. Слушай, искам да знам какво би казала лейтенант Далас за това. — Той се обърна и включи допълнителната апаратура. — Искам холограмно изображение от файл „Марлена“.
На монитора се появи лицето на засмяно момиче, което обещаваше да стане красива жена. Светлорусата му коса беше дълга и къдрава, очите му бяха сини като лятното небе. Страните му бяха румени, очите му искряха.
Ив си помисли, че дребничката девойка е като излязла от картина с бялата си рокля, поръбена с дантела. В снежнобялата си ръка, напомняща ръката на порцеланова кукла, държеше розово лале, по което се виждаха капчици роса.
— Това е олицетворението на невинността — едва чуто промълви Рурк. — Искам холограма от полицейския файл „Марлена“.
Ив едва не отскочи назад, защото трупът на девойката сякаш се озова на пода пред нея. „Куклата“ беше счупена и окървавена. Безстрастният обектив на полицейската камера беше запечатал ужасяващата гримаса върху смъртно бледото лице. Бяха я захвърлили гола и се виждаше на какви изтезания е била подложена.
— А това е погубената невинност — прошепна Рурк.
Сърцето на Ив биеше до пръсване, но погледна изцъклените очи на девойката, в които дори смъртта не беше заличила ужаса.
„Била е дете — помисли си, обзета от жалост. — Защо толкова често жертвите са деца?“
— Убеди ме, Рурк. — Тя нареди на холограмната програма да се изключи. Изображенията се стопиха и тя остана да се взира в очите на съпруга си.
— Знай, че отново бих го сторил без капчица колебание или съжаление — заяви той. — Бих извършил още по-тежко престъпление, стига да можех да й спестя страданията.
— Грешиш, ако мислиш, че не те разбирам. Виждала съм много повече мъртъвци, отколкото си виждал ти, ден и нощ се сблъсквам със смъртта. Непрестанно се питам как е възможно човешки същества да причиняват това на събратята си, но полагам всички усилия престъпниците да получат справедливото възмездие.
Рурк затвори очи и потърка с длани лицето си — рядко му се случваше да е толкова уморен.
— Съжалявам. Отново се почувствах виновен и безпомощен…
— Глупаво е да се самообвиняваш, а ти не си глупак.
Той отпусна ръце.
— Тогава кой е виновникът?
Ив заобиколи бюрото и застана пред съпруга си.
— Виновни са О’Мали, Райли, Кени, Роън, Макний и Калхун. — Сега вече можеше да го утеши, защото беше разбрала чувствата, които са го подтикнали към кървавото отмъщение. Сложи ръце на раменете му и промълви: — Запомни какво ще ти кажа, докато още съм под въздействието на онази ужасяваща холограма, защото по-късно може би ще съжалявам за думите си. Постъпил си правилно. Погрижил си се виновниците да получат справедливо възмездие.
Рурк, който беше трогнат до сълзи, хвана ръцете й и прошепна:
— Жадувах да ми го кажеш… макар и после да съжаляваш за думите си.
Тя стисна ръцете му и се обърна към монитора.
— Да се залавяме за работа и да вкараме мръсника в собствения му капан.
Приключиха едва след полунощ. Ив заспа моментално, но призори засънува кошмари и се замята в леглото. Рурк се събуди и понечи да я прегърне, ала тя го отблъсна и се задъха още по-силно. Беше впримчена в ужасяващ сън, където съпругът й не можеше да проникне, не можеше да попречи на миналото да се върне.
— Всичко е наред, Ив. — Притисна я още по-силно до себе си и усети как цялото й тяло потръпва.
— Недей! Недей! Недей! — Гласът й, тънък и безпомощен — глас на дете, накара сърцето му да се свие от мъка.
— В безопасност си. Повярвай ми. — Започна да масажира гърба й, накрая и тя се притисна към него. — Докато си с мен, той не може да ти стори нищо, не може да те докосне — шепнеше Рурк и се взираше в мрака.
Ив тежко въздъхна, сетне се отпусна. Той продължи да я държи в прегръдките си и да прогонва кошмарите й, докато навън започна да се развиделява.
Когато Ив се събуди, съпругът й не беше до нея. Не го откри и във всекидневната, където всяка сутрин
