Рурк беше затрогнат. Целуна й ръка и прошепна:
— Пийбоди, ти си истинско съкровище.
Тя се изчерви и потръпна.
— Благодаря… Слушайте, случайно да имате брат?
— Не, единствено дете съм.
— Така си и мислех. А сега отивам при онези двамата. Има опасност лейтенантът да набие Макнаб, което означава да си развалим отношенията с отдела по електроника.
В този момент видеотелефонът на Ив избръмча — един дълъг и два къси сигнала.
— Ето го! — Макнаб започна да върти различните копчета на портативния уред за проследяване. — Обаждането се препраща от апарата ти в полицейското управление… контролната апаратура не може да го хване, защото неговото устройство заглушава сигналите.
— Погрижи се да го откриеш — сопна се Ив. — Действай по-живо. — Посегна към апарата, изключи видеото и каза:
— Отдел „Убийства“. Лейтенант Далас слуша.
— Много сте бърза — дочу се познатият глас, в който се долавяха развеселени нотки. — Скъпият Шон още не беше изстинал, когато го намерихте. — Смаян съм от ума ви.
— Следващия път ще действам още по-бързо.
— Ако е рекъл Господ… Обичам да се състезавам. Затова ще навляза в нов етап от плановете ми. Харесвате ли предизвикателствата?
— Предлагам пряк двубой. Хайде, приеми и ще видим кой ще победи.
— Следвам план, който е съставен от по-висша сила.
— За теб да убиваш е перверзна игра. Бог няма нищо общо с делата ти.
— Аз съм богоизбран. — Той въздъхна. — Надявах се да го разбереш, но ти си заслепена, защото си предпочела материалното пред духовното.
Ив сурово се втренчи в Макнаб, който мърмореше и трескаво настройваше апаратурата си. Тя продължи да говори, стараейки се престъпникът да не прекъсне връзката.
— Хм, не видях нищо „духовно“ в жестокия начин, по който беше отнел живота на двете си жертви. А сега чуй моя цитат от посланието на Свети апостол Павел: „Нима мислиш, о, човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?“
— Как се осмелявате да използвате думите Му против мен? Аз съм ангелът на Неговото отмъщение и мечът на Неговия гняв. Роден съм, за да изпълня волята Му. Защо отказвате да го проумеете, и не го признаете?
— Ясно ми е точно какъв си.
— Някой ден ще коленичите пред мен и ще пролеете кървави сълзи. Ще познаете скръбта и отчаянието, които само на жената е съдено да познае.
Ив погледна към Макнаб, който беше приведен над апаратурата си и тихо ругаеше.
— Сигурно си въобразяваш, че ще се добереш до Рурк. Надценяваш се, приятел. Той ще те смачка като червей. Вече доста се посмяхме за твоя сметка.
— Мога да изтръгна сърцето му, когато си пожелая. — Гласът на психопата беше станал плачлив, макар че в него се долавяха гневни нотки.
— Докажи го. Той е готов да се срещне с теб, където пожелаеш.
Непознатият дълго мълча, сетне се сопна:
— Не си въобразявайте, че ще ме накарате да вляза в капана. Не ще повярвам на една съвременна Ева, която ми предлага забранения плод. Не съм овцата, а пастирът. Приел съм да бъда пастир, в мои ръце е тоягата.
По гласа на тайнствения непознат личеше, че едва успява да се контролира. „Избухлив и самолюбие е“ — помисли си Ив. Трябваше да обърне в своя полза неговите слабости.
— Мисля, че си прекалено страхлив да рискуваш. Според мен си само един нещастен пъзльо с болно съзнание и навярно не можеш да си вдигнеш онази работа, освен ако я държиш с две ръце.
— Мръсница! Долна курва, която се преструва на велико ченге! Знам как кучки като теб съсипват мъжете. „Защото блудницата можеш да купиш със самун хляб, но прелюбодейката дома мъжов ще зачерни.“
— Улових нещо — прошепна Макнаб. — Продължавай да разговаряш с него.
— Не ти предлагах секс. Мисля, че не те бива по тази част.
— Блудницата го стори. Предложи ми се, за да пощадя живота й. Ала Бог ми заповяда да я екзекутирам и аз ще изпълня волята Му.
„Набелязал е нова жертва“ — помисли си Ив и кръвта й се смрази. Може би вече беше закъсняла.
— Писна ми от теб, приятелче. Гатанките ти ме отегчават. Предлагам да се срещнем в директен двубой и да проверим кой от двама ни ще надделее.
— Девет души ще умрат, докато изпълня мисията си. — Гласът му зазвуча по-силно, като на евангелист, изнасящ проповед. — Отмъщението ми принадлежи. Не е настъпил твоят час. Отново ще трябва да размърдате мозъка си, лейтенант, защото ви предстои да отгатнете нова гатанка. Когато пораснат, красивите момичета стават красиви жени, но онази, която е станала уличница, никога не се променя. Не отказва на онзи, който й предлага добра цена. Ще я откриете на запад, през годината на нейното престъпление. Колко ще живее зависи от самата нея и от вас, лейтенант. Питам се обаче дали ще пожелаете да спасите уличницата, която е лягала със съпруга ви? Вие сте на ход. — Той прекъсна връзката.
— Прехвърли разговора от станция „Орион“ в Стокхолм, а от там на Вегас и в Сидни! — Макнаб нервно разроши косата си и започна да свива и да разпуска пръстите си. — По дяволите, не мога да разбера откъде се обажда. Апаратурата му е по-добра от моята.
— В Ню Йорк е — обади се Рурк, — но се опитва да ни заблуди.
— И го прави дяволски добре.
Ив беше вперила поглед в съпруга си. Бледото му лице беше изопнато, сините му очи приличаха на ледени топчета.
— Знаеш ли за коя жена става дума? — промълви тя.
— Да. Нарича се Джени О’Лиъри. Разговарях с нея само преди два дни. Работеше като барманка, докато живееше в Дъблин, а сега държи пансион в Уексфорд.
— Това в западна Ирландия ли е? — Рурк поклати глава, а тя машинално разроши косата си и възкликна: — Не вярвам, че психопатът иска да заминем за Ирландия. Жертвата му е тук, а той не желае да напусна Ню Йорк, за да не проваля играта му.
— Може би е имал предвид западните квартали на града — обади се Пийбоди.
— Да, има логика. А какво искаше да каже с „годината на нейното престъпление“? — обърна се тя към Рурк.
— Четирийсет и трета. Две хиляди четирийсет и трета.
— Ясно — адресът е някъде на Западна Четирийсет и трета улица. Да тръгваме, Пийбоди.
— Ще ви придружа. — Рурк сложи ръка на рамото й преди тя да запротестира. — Разбери, че така е по-добре. Макнаб, обади се на този номер. — Надраска набързо няколко цифри и добави: — Ще търсиш Ниб. Поръчай му да инсталира в кабинета на жена ми модел 60К от апаратурата за проследяване.
— Не съществува такъв модел — възрази младежът.
— След шест месеца ще бъде на пазара. Вече имаме няколко пробни модела.
— Господи, не мога да повярвам! — Макнаб трепереше от възбуда. — Лично ще го инсталирам!
— Все пак нека дойде техник. Кажи му, че искам да свърши до обяд.
Когато остана сам, младежът погледна картичката на Рурк и въздъхна.
— Не е вярно, че парите били важни. Те означават всичко на света…
Ив седна зад волана и потегли още преди двамата да са затворили вратите си. Сетне се обърна към сътрудничката си:
— Искам адресите на всички публични домове на Западна четирийсет и трета улица.
— Ясно. — Младата жена извади джобния си компютър.
