— Още не съм намислила. — Ив нервно пъхна ръце в джобовете си.
— На този щанд има страхотни модели. — Пийбоди кимна към манекените-дроиди, демонстриращи спортни облекла.
— Съпругът ми има гардероб, голям колкото щата Мейн, който вече е препълнен.
— А вие подарявала ли сте му някаква дреха?
Ив небрежно сви рамене и предизвикателно заяви:
— Откъде накъде? Да не съм му майка?
Сътрудничката й спря и огледа дроида, облечен с риза от сребриста тъкан и черни кожени панталони.
— Мисля, че Рурк ще изглежда прекрасно в тези дрехи. — Опипа ръкава на ризата и добави: — Всъщност той би изглеждал прекрасно дори в дрипи. — Повдигна вежди и дяволито се усмихна. — Уверявам ви, че мъжете много обичат съпругите да им купуват дрехи.
— Рурк никога няма да получи подобен подарък от мен. Ако си забелязала, дори за себе си не умея да избера подходящо облекло. — Внезапно си представи съпруга си в тези тесни кожени панталони и затаи дъх. Прогони съблазнителното изображение, сетне заяви: — Освен това не сме дошли да пазаруваме.
Придаде си строго изражение, запъти се към първата каса, където клиентите заплащаха покупките си и показа значката си на касиера.
Той смутено се изкашля и отметна дългата си черна коса.
— С какво мога да ви бъда полезен, полицай?
— Аз съм лейтенант, млади човече. Интересувам се от ваш служител, който преди два дни е обслужвал клиентка на име Мариана Холи.
— С удоволствие ще ви помогна да го откриете. — Очите му с контактни лещи, обагрени в златисто според последната дума на модата, смутено се стрелкаха на ляво и на дясно. — Лейтенант, умолявам ви да приберете значката си и да закопчаете якето си, за да не се вижда оръжието ви. В противен случай ще подплашите клиентите ни.
Ив безмълвно се подчини.
— Интересувате се от някоя си Холи, нали така? — Касиерът очевидно се беше успокоил и беше възвърнал учтивостта си. — Знаете ли как е платила — в брой, с кредитна карта или пък има открита сметка в нашия магазин?
— С кредитна карта. Купила е две мъжки ризи — копринена и памучна, кашмирен пуловер и сако.
— Да. — Той изключи компютъра, чрез който се отчитаха продажбите. Лично аз я обслужих, затова си я спомням. Беше привлекателна, трийсетинагодишна брюнетка. Спомена, че избирала подаръци за приятеля си. — Той затвори очи. — Чакайте, сега ще си спомня всички подробности. Ризите бяха четирийсет и втори номер, с дълги ръкави. Сакото и пуловерът бяха за мъж с гръдна обиколка сто и двайсет.
— Имате отлична памет.
— Работата ми го изисква. — Той отвори очи и се усмихна. — Добрият продавач трябва да помни клиентите, техните вкусове й желания. Госпожа Холи имаше отличен вкус, освен това предвидливо беше донесла холограма на приятеля си, което ни позволи да изберем дрехи в цветовата гама, която най-добре би му подхождала.
— Обслужи ли я друг продавач, освен вас?
— Не. Посветих й цялото си внимание.
— Имате ли адреса й?
— Разбира се. Предложих на дамата да й изпратим покупките, но тя заяви, че искала сама да ги отнесе у дома. Засмя се и добави, че това било част от удоволствието. Направи ми впечатление, че действително изпитва удоволствие да пазарува. — Младежът се намръщи. — Какво се е случило? Нима се е оплакала от обслужването?
— Не. — Ив внимателно го изгледа; шестото чувство й подсказваше, че си губи времето. — Не се е оплакала. Забелязахте ли някой да я заговаря или да я наблюдава?
— Не, но онзи ден имахме изключително много клиенти — възможно е да съм пропуснал да забележа онова, което ви интересува. Надявам се, че дамата не е имала неприятности на паркинга. През последните няколко седмици случаите на нападения върху жени зачестиха. Мисля си, че човекът не върви на добре, щом и по време на най-хубавите празници се извършват престъпления.
— Абсолютно сте прав. Продавате ли костюми на Дядо Коледа?
— Моля? — Той смаяно примигна. — О, разбрах. Маскарадните облекла се предлагат на шести етаж.
— Благодаря. — Тя се обърна към сътрудничката си. — Запиши имената и адресите на всички, които през последния месец са купили или взели под наем такъв костюм. Отивам на щанда за бижутерия. Дано нашият „Дядо Коледа“ да е купил шнолата от този магазин. Ще те чакам там.
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди очевидно жадуваше да остане сама, за да огледа стоките.
Ив отгатна намеренията й и добави:
— Давам ти петнайсет минути. Ако се забавиш, ще те понижа и ще те изпратя да охраняваш някой магазин.
Пийбоди вдигна рамене и промърмори:
— Толкова е стриктна…
Ив трябваше с лакти да си пробива път през тълпите клиенти, за да се добере до щанда за бижутерия, което още повече развали настроението й. В безбройните остъклени витринки бяха изложени безчет украшения, изящно изработени от злато и сребро и украсени с блестящи камъни, които привличаха като магнит очите на жените.
Рурк непрекъснато й купуваше колиета и обеци, сякаш не беше разбрал, че подобни неща изобщо не я интересуват. Ив машинално докосна огромния диамант, който носеше окачен на верижка под ризата си. Съпругът й се радваше, когато тя носеше бижутата и дрехите, които беше избрал.
Постоя пред щанда и когато никой от персонала не й обърна внимание, се приведе и сграбчи за яката един от продавачите.
— Госпожо, как си позволявате! — Младежът я стрелна с ледените си сини очи.
— Не съм ти никаква госпожа, а полицейски служител — заяви тя и със свободната си ръка извади значката си. — Сега ще ми отделиш ли малко време?
— Разбира се. — Той изпъна рамене и оправи тънката си сребриста вратовръзка. — Какво обичате?
— Продавате ли подобни бижута? — Ив извади от чантата си шнолата, която беше запечатана в прозрачно пликче.
— Това не е купено от нашия щанд. — Младежът се наведе и внимателно огледа шнолата. — Прекрасна изработка, пък и украшението е много подходящо за празниците. — Облегна се назад и добави: — Не ще можем да ви върнем парите, ако нямате касова бележка. Мисля, че ние не предлагаме такива шноли.
— Не искам да я върна. Имате ли представа откъде е купена?
— Навярно от специализиран магазин. Повтарям, че изработката е великолепна. В търговския център има шест бижутерски ателиета. Може би някой от собствениците им ще ви даде по-точна информация.
— Много ми помогнахте, няма що. — Тя прибра шнолата в чантата си и тежко въздъхна.
— Ще желаете ли нещо друго?
Ив разгледа витринката пред себе си. Погледът й беше привлечен от колие, украсено с разноцветни камъни с големината на орехи. Беше изключително екстравагантно и дори малко безвкусно, но щеше да допадне на Мейвис.
— Ето това. — Тя посочи колието.
— О, това е езическа огърлица. Изключително рядка, много…
— Престанете да бърборите и я опаковайте. И по-бързо, ако обичате.
— Ясно. — Само дългогодишният му опит му помогна да не се облещи от смайване. — Как ще желаете да платите?
Пийбоди се появи точно когато продавачът подаваше на Ив красиво опакованата покупка.
— Залових ви на местопрестъплението. Забранявате ми да пазарувам, а вие го правите.
— Не пазарувах, а купих нещо — има голяма разлика между понятията. Шнолата не е закупена от този
