края на декември, когато се установи в „Суит спот“. През следващите дванайсет месеца тя внимателно подбираше партньорите в леглото си и предвидливо инвестираше печалбите си. Все пак беше допуснала грешка като загуби цели шест месеца, обмисляйки дали да заживее с „главния бияч“ на заведението.
Може би щеше да приеме предложението му, ако глупакът не се беше оставил да го насекат на парчета по време на сбиване в бара, където работеше допълнително, защото Сарабет беше заявила, че ще стане негова любовница, само ако той й осигури луксозен живот.
По онова време се беше зарадвала, че така лесно се е отървала от него, ала оттогава бяха изминали четири години и тя започваше да се притеснява за бъдещето си.
Не се срамуваше от професията си. Беше добра танцьорка, а тялото й (тя се втренчи в голямото огледало) щеше да й донесе мечтаното богатство.
Природата щедро я беше дарила с великолепни, стегнати гърди, които още не се нуждаеха от „корекции“. Краката й бяха дълги, задникът — стегнат. Накратко тя притежаваше всички необходими оръжия.
Беше хвърлила доста пари за пластични операции на лицето си, но смяташе, че е направила добра инвестиция. По рождение имаше тънки устни, къса брадичка и ниско чело. Ала след няколко посещения на центъра за козметична хирургия устните й вече бяха сочни и плътни, брадичката заострена, а челото — високо.
Сарабет си каза, че изглежда дяволски добре.
Проблемът беше, че спестяванията й се бяха стопили, не беше платила наема си, а отгоре на всичко някакъв тъпак от следобедните зяпачи беше разкъсал най-хубавите й бикини преди да успее да ги свали.
Измъчваше я страхотно главоболие, едва се държеше на краката си от умора и нямаше никаква надежда скоро да си намери съпруг.
Упрекваше се, че е изръсила цели три хиляди долара в агенцията за запознанства. Преди няколко месеца й се струваше, че това е добра инвестиция, ала сега си мислеше как си е хвърлила парите на вятъра. „Само неудачниците използват подобни агенции — помисли си тя, докато навличаше късия си червен халат. — А неудачниците като с магнит привличат други неудачници.“
След като се беше срещнала с първите двама мъже от списъка, тя отиде на Пето авеню и си поиска обратно парите. Русокосата ледена кралица не се беше държала особено любезно. Беше й обяснила, че в никакъв случай не могат да й върнат внесената сума.
Сарабет примирено сви рамене и отиде в кухнята, като премина по късия коридор — апартаментът беше малко по-голям от общата гримьорна на стриптийзьорките в клуба.
Парите й бяха безвъзвратно загубени, но беше получила добър урок — трябваше да разчита единствено и само на себе си.
Докато тъжно проучваше оскъдното меню, предлагано от автоготвача, на вратата се почука. Тя машинално пристегна колана на халата си, сетне удари с юмрук по стената. Мъжът и жената в съседния апартамент денем се караха почти непрекъснато, а нощем се чукаха като обезумели. Едва ли щяха да чуят тропането по стената, което се заглушаваше от виковете им, но все пак Сарабет се почувства малко по- добре.
Подозрително погледна през шпионката, после се усмихна като момиченце. Побърза да отключи и широко отвори вратата.
— Здравей, Дядо Коледа.
Очите на стареца закачливо проблеснаха.
— Честита Коледа, Сарабет. — Той разклати голямата кутия, която носеше, сетне намигна на младата жена. — А сега ще проверим дали си била послушна.
Капитан Райън Фийни беше приседнал на бюрото на Ив и дъвчеше обичайните захаросани бадеми. Грозноватото му лице напомняше на кучетата от породата басет, известни с тъжните си очи. Острата му рижа коса беше започнала да се прошарва. Върху предницата на измачканата му риза се мъдреше ръждиво петно от супата, с която беше обядвал, а брадичката му бе порязана при сутрешното бръснене.
Изглеждаше напълно безобиден и изключително добродушен.
Ив беше готова да премине през всякакви изпитания заедно с него. И неведнъж го беше правила.
Фийни я беше обучавал, беше й предал тънкостите на професията. А сега като шеф на отдела за електронна обработка на информацията той беше безценен източник на сведения.
— Ще ми се да ти кажа, че тази дрънкулка е уникална. — Той лапна едно захаросано бадемче. — Но в града има още дузина магазини, където се предлагат такива шноли.
— Колко продажби трябва да проследим?
— През последните седем седмици са били продадени четирийсет и девет броя. — Фийни почеса брадичката си и се намръщи, когато докосна раничката. — Всички с изключение на една, са платени с кредитни карти.
— Онзи, който е платил в брой, е убиецът.
— Навярно си права. — Той извади електронния си бележник. — Шнолата е купена от „Салс“ на Четирийсет и девета улица.
— Ще се отбия в този магазин. Благодаря за услугата.
— Няма защо. Имаш ли други задачи? Макнаб изгаря от желание да се включи в акцията.
— Макнаб ли?
— Точно така. Харесало му е да работи с теб. Съветвам те да го използваш. Умът му сече като бръснач, освен това можеш да му възложиш най-неприятните задачи.
Ив отлично си спомняше младия детектив, странното му облекло, бързите му реакции и острия му език.
— Май е хвърлил око на сътрудничката ми — промълви тя.
— Мисля, че Пийбоди може да се справи с ухажванията му.
Ив се намръщи, сетне сви рамене.
— Разбира се. Всъщност ми е необходима помощ. Свързах се с бившия съпруг на жертвата, който живее в Атланта. Алибито му за нощта на убийството изглежда доста солидна, но няма да е зле да проверим дали е пътувал до Ню Йорк и дали се е обаждал на Мариана Холи.
— Фасулска работа за Макнаб.
— Кажи му да не бъде прекалено самоуверен и да провери всички подробности. — Подаде му диска и добави: — Тук е цялата информация за бившия съпруг. Ще прегледам списъка на мъжете, които компютърът е посочил като най-подходящи за Холи, сетне ще го предам на Макнаб.
— Странно нещо са тези агенции за запознанства. — Фийни поклати глава. — Когато бях млад, запознанствата с жени ставаха по баровете.
Ив повдигна вежда.
— Сега разбрах къде си срещнал съпругата си.
Ирландецът се ухили.
— Не е важно къде съм я срещнал, важен е крайният резултат… — Изправи се и продължи: — Ще предам диска на Макнаб. Хей, Далас, струва ми се, че работното ти време е приключило.
— Прав си. Все пак ще проверя мъжете от списъка преди да си тръгна.
— Както искаш. Аз обаче изчезвам. — Запъти се към вратата, надъхвайки в джоба си пликчето със захаросаните бадеми. — Да знаеш, че с нетърпение очакваме коледното празненство.
Ив вече се взираше в монитора и разсеяно попита:
— Какво празненство?
— Което организирате с Рурк.
— О… — Тя напразно се опитваше да си спомни кога е канила гости на тържеството в дома си. — О, и аз го очаквам с нетърпение.
— Нямаш представа за какво говоря, нали?
— Грешиш — опита се да го излъже тя, сетне се усмихна. — По-маловажните неща са в дъното на съзнанието ми. Слушай, ако на излизане видиш Пийбоди, кажи й, че може да си върви.
— Дадено.
