„Коледно празненство — само това ми липсваше“ — помисли си тя и въздъхна. Рурк непрекъснато устройваше празненства или пък я караше да го придружава на всевъзможни приеми. Нищо чудно Мейвис отново да я вземе под крилото си, да я помъкне по фризьори и козметички и да настоява Ив да си купи рокля, изработена от неповторимия Леонардо.
Ив си каза, че ако все пак трябва да присъства на коледно празненство, би предпочела да бъде с любимите си джинси и коженото яке. Но това беше невъзможно, защото като съпруга на Рурк не трябваше да прилича на ченге, което мисли за разследването на поредното убийство.
Прогони от съзнанието си неприятните мисли за предстоящото тържество и се съсредоточи върху работата си.
— Компютър, искам списък на мъжете, избрани за Мариана Холи от агенцията за запознанства.
РАБОТЯ…
НОМЕР ЕДНО… ДОРИАН МАРСЕЛ, НЕЖЕНЕН, ОТ БЯЛАТА РАСА, ТРИЙСЕТ И ДВЕ ГОДИШЕН…
Докато компютърът изреждаше данните, Ив се взираше във снимката на Дориан Марсел на монитора. Човекът беше симпатичен и изглеждаше доста свенлив. Според информацията той харесваше живописта, театъра и архивните филми, твърдеше, че е романтик, който търси сродна душа. Негови хобита бяха снимките и пързалянето с шейни.
Дориан изглеждаше напълно нормален и безобиден, ала Ив си каза, че трябва да проверят алибито му за нощта, когато е била убита Мариана Холи.
ПАРТНЬОР НОМЕР ДВЕ… ЧАРЛС МЪНРОУ, НЕЖЕНЕН, ОТ БЯЛАТА РАСА…
— Стоп! — Ив усмихнато впери поглед в лицето на екрана. — Е, Чарлс, не очаквах да те видя сред кандидат-младоженците.
Никога нямаше да го забрави. Беше се запознала с него преди по-малко от година, докато разследваше друго убийство… всъщност след този случай и Рурк беше влязъл в живота й. Чарлс беше елегантен и очарователен мъж, по „професия“ жиголо. Ив смаяно се запита какво търси едно жиголо в агенция за запознанства.
— Решил си да се позабавляваш, а? Изглежда, че съдбата отново ни среща. Компютър, премини към третия кандидат.
КАНДИДАТ НОМЕР ТРИ… ДЖЕРЕМИ ВАНДОУРЪН, РАЗВЕДЕН…
— Лейтенант…
— Компютър, стоп. Какво има? — Тя погледна към сътрудничката си, която стоеше на прага.
— Капитан Фийни ми предаде, че съм свободна за днес.
— Точно така. И аз си тръгвам, само ще проверя нещо…
— Капитан Фийни спомена, че ще използвате Макнаб за обработване на информацията.
— Да. — Ив наклони глава, сетне отново се отпусна на стола, наблюдавайки как сътрудничката й напразно се опитва да прикрие чувствата си. — Имаш ли нещо против?
— Не… Лейтенант, той не ви е необходим. Този човек е истинска напаст.
Ив широко се усмихна.
— Не съм останала с такова впечатление. А ако ти досажда, знаеш как да се справиш с него. Горе главата, Пийбоди. Ще затрупам нашето момче с толкова много работа, че няма да ти се мотае в краката.
— Сигурна съм, че ще намери начин и да се пречка — промърмори Пийбоди. — Не съм виждала по-голям фукльо.
— Бъди справедлива и признай, че е истински професионалист. Освен това… — Тя млъкна, защото комуникаторът й избръмча. — По дяволите, трябваше да си тръгна по-рано. — Извади устройството от джоба си и промърмори: — Тук Далас.
— Лейтенант. — Мрачното лице на командира Уитни сякаш запълни миниатюрния екран.
— На вашите заповеди, сър.
— Извършено е убийство, което очевидно е свързано със случая, който разследваш. Изпратих на местопрестъплението униформени полицаи. Заеми се и с този случай. Незабавно отиди на Западна 112, апартамент 5Д. Обади ми се, след като разучиш положението.
— Веднага тръгвам, сър. — Тя стана, грабна якето си и извика на Пийбоди да я последва.
Погледът на униформената полицайка, застанала пред вратата на апартамент 5Д, подсказа на Ив каква гледка я очаква вътре.
Тя погледна името върху значката на униформата.
— Полицай Кармайкъл, какво открихте?
— Мъртва бяла жена на около четирийсет. Апартаментът е нает от Сарабет Грийнбалм. По всичко личи, че жертвата сама е отворила вратата на убиеца, тъй като бравата не е разбита. Сградата е оборудвана само с една охранителна камера над входната врата. С партньора ми извършвахме рутинна обиколка на района, когато в 16:35 получихме съобщение от диспечера. Анонимен глас е съобщил, че на този адрес е избухнал семеен скандал. В 16:42 вече бяхме тук. Входната врата, както и вратата на апартамента, за който ни бе съобщено, бяха отключени. Влязохме и открихме мъртвата. Погрижихме се никой да няма достъп до местопрестъплението и повторно се свързахме с диспечера.
— Къде е партньорът ви, Кармайкъл?
— Отиде да доведе управителя на сградата.
— Добре. Погрижете се никой да не излиза в коридора. Не напускайте поста си до второ нареждане.
— Слушам, лейтенант — Кармайкъл завистливо изгледа Пийбоди, която униформените полицаи наричаха „любимката на Далас“ и изпитваха към нея смесица от омраза и страхопочитание.
Пийбоди усети враждебния поглед на колежката си и изпъна рамене. Двете с Ив влязоха в апартамента.
— Включи записващото устройство.
— Слушам, лейтенант.
— Лейтенант Далас и сътрудничката й се намират на Западна 112, в апартамента на Сарабет Грийнбалм. — Докато диктуваше, Ив извади от чантата си флакона с безцветен спрей, напръска ръцете и обувките си, сетне го подаде на Пийбоди. — Жертвата, чиято самоличност още не е установена, е жена от бялата раса.
Тя пристъпи към трупа. „Спалнята“ всъщност беше голяма ниша встрани от дневната, където имаше място само за сгъваемо легло. То беше застлано с бели чаршафи и кафяво, оръфано по краищата одеяло.
Този път убиецът беше украсил жертвата си с червена гирлянда. Обвил я беше около тялото на младата жена така, че тя приличаше на мумия. Косата на мъртвата, боядисана във виолетов цвят, който положително би допаднал на Мейвис, беше сресана в сложна прическа.
Отворените устни на жената също бяха обагрени във виолетово, страните й бяха покрити с розов руж. Върху клепачите й грижливо бяха нанесени бледо златисти сенки.
Към гирляндата, която беше увита около шията й, бе прикрепена брошка — лъскава зелена окръжност, в която бяха монтирани златна и сребърна птица, допрели човките си.
— Би трябвало да са гургулици, нали? — промърмори Ив, докато разглеждаше брошката. — Изслушах песента, за която ми говореше, Пийбоди. На втория ден голямата му любов му подарява две гургулици. — Ив притисна длан до страната на жената. — Още е топла. Навярно я е довършил преди по-малко от час. — Тя отстъпи, извади комуникатора си и се свърза с Уитни, за да изпратят специалисти на местопрестъплението.
