устни бяха извити в любезна усмивка.
Мъжът до нея беше също така ослепителен, сребристата му коса беше прибрана в дълга плитка, в която бяха вплетени златни ленти. Беше широкоплещест, с дълги мускулести крака.
За разлика от останалите служители двамата не бяха в черно, а носеха бели, плътно прилепнали костюми. Жената беше опасала около кръста си прозрачен червен шал.
Когато проговори, гласът й беше мек като коприна.
— Здравейте. Аз съм Пайпър, а това е колегата ми Руди. С какво можем да ви помогнем?
— Необходима ми е информация за ваша клиентка. — Ив им показа значката си. — Разследвам жестоко убийство.
— Убийство ли? — Непознатата притисна длан до сърцето си. — Какъв ужас! Наистина ли жертвата е била наша клиентка? Как да постъпим, Руди?
— Смятам, че трябва да окажем пълно съдействие на полицията — промълви мъжът с приятен баритонов глас. — Предлагам да поговорим насаме. — Посочи към асансьора, пред който бяха поставени огромни саксии с цъфнали азалии. — Сигурна ли сте, че жертвата е била една от нашите клиентки?
— Любовникът й се е запознал с нея чрез вашата агенция. — Ив се качи в прозрачната кабина и сведе поглед, когато асансьорът се понесе нагоре. Въпреки усилията си не беше преодоляла страха си от височините.
— Ясно. — Пайпър въздъхна. — Агенцията ни се слави с това, че повечето от запознанствата, които уреждаме, завършват с брак. Надявам се, че убийството не е извършено от любовника след някакъв „семеен“ скандал.
— Засега убиецът е неизвестен.
— Не вярвам партньорът да е виновникът. Много внимателно проучваме всички наши клиенти. — Руди посочи към вратата на асансьора, която бавно се отвори.
— По какъв начин?
— Включени сме в информационната мрежа „Комтрак“. — Докато говореше, той ги поведе по тих коридор. Върху белите стени бяха окачени пастелни акварели в позлатени рамки, под които бяха поставени кристални вази с великолепни цветя. — Всеки кандидат се проучва чрез системата. Интересуваме се дали вече е имал брак, от финансовото му положение и, разбира се, дали е криминално проявен. Нашите кандидати трябва да издържат и стандартния психологически тест. Отхвърляме молбите на всички, при които се забелязва склонност към насилие. Сексуалните предпочитания и желания се анализират и въз основа на тях се извършват запознанствата.
Руди отвори вратата на огромен кабинет, обзаведен в ослепително бяло и яркочервено. Върху прозореца, който заемаше едната стена, беше поставен специален филтър, изолиращ слънчевите лъчи и шума от въздушния трафик.
— Колко от клиентите ви са със сексуални… отклонения?
Пайпър стисна плътните си устни и се намръщи.
— Смятаме, че щом партньорите не възразяват, личните сексуални предпочитания не бива да се определят като извращения.
Ив иронично повдигна вежди.
— Предлагам да наричаме нещата с истинските им имена. Имате ли клиенти, проявяващи склонност към садомазохизъм? Или пък такива, които обичат да гримират партньора си, след като са правили секс?
Руди смутено се изкашля и застана пред компютъра.
— Признавам, че някои клиенти се интересуват от… необикновени сексуални преживявания. Както вече споменах, извършваме запознанства на хора с еднакви вкусове и предпочитания.
— Кого определихте като подходящ партньор на Мариана Холи?
— Мариана Холи ли? — Той озадачено погледна колежката си.
— Името не ми говори нищо, но щом видя лицето й, положително ще се досетя. — Пайпър се обърна към огромния монитор на стената, а Руди въведе името в компютъра. След секунди на екрана се появи усмихнатото лице на Мариана.
— О, спомням си я. Беше очарователна. Беше истинско удоволствие да се работи с нея. Търсеше приятел, който да е забавен и да споделя страстта й към живописта… не, към театъра. — Тя разсеяно подръпна долната си устна. — Беше романтична и очарователно старомодна. — Внезапно осъзна, че говори в минало време и рязко отпусна ръка. — Нея ли са убили? О, Руди!
— Седни, скъпа. — Той грациозно заобиколи бюрото, хвана я под ръка и я поведе към канапето с огромни възглавници. Обърна се към Ив и обясни: — Пайпър се сприятелява с всички наши клиенти. Навярно тайната на успеха й се крие в това, че не е безразлична към съдбите им.
— Аз също не съм безразлична, Руди — промълви Ив.
Той внимателно я изгледа и кимна.
— Вярвам ви. Навярно смятате, че убиецът е човек, с когото се е запознала чрез нашата агенция.
— Засега не смятам нищо. Натоварена съм с разследването на случая и са ми необходими имената на мъжете, с които сте я свързали.
— Съобщи й всички, Руди. — Пайпър избърса сълзите си с опакото на дланта си.
— С удоволствие, но ние носим отговорност пред клиентите ни, задължени сме да запазим имената им в тайна…
— Мариана Холи е била изнасилена и удушена — прекъсна го Ив. — Мисля, че при подобни случаи се допуска нарушаване на професионалната етика. Нима не се боите, че същото може да се случи с друга ваша клиентка?
Руди тежко въздъхна… Беше блед като мъртвец и очите му блестяха като тлеещи въглени. След секунди промълви:
— Надявам се да действате дискретно.
— Уверявам ви, че ще действам професионално — сопна се тя и нетърпеливо зачака на монитора да се появят имената на мъжете, които компютърът беше преценил като най-подходящи за Мариана Холи.
Четвърта глава
Сарабет Грийнбалм беше в отвратително настроение. По принцип тя мразеше следобедната смяна в клуба за стриптийз „Суит спот“. Клиентите, посещаващи заведението в часовете от обед до пет бяха предимно дребни чиновници, които киснеха по масите и си падаха по евтините удоволствия. Начинаещите нямаха излишни пари за стриптийзьорките. Единственото им удоволствие беше да оглеждат женските прелести и да подсвиркват.
След пет часа работа Сарабет беше получила по-малко от сто долара и няколко предложения от пияни клиенти.
Нито един от тях не й беше предложил брак.
Сарабет мечтаеше да се омъжи, както древните рицари са мечтаели да открият Свещения Граал. Отлично знаеше, че не ще открие богат съпруг по време на следобедната смяна, въпреки че „Суит спот“ се посещаваше от изискана публика. Много по-богати възможности се предоставяха през нощните часове, когато в клуба идваха важни персони, които водеха още по-могъщите си клиенти. Тогава Сарабет изкарваше поне по хиляда долара, понякога срещу специални услуги, дори двойно повече. Но най-голямото предимство беше възможността да събира визитни картички.
Тя знаеше, че рано или късно някой от костюмираните мъже с широки, фалшиви усмивки и с добре поддържани, алчни ръце, ще се ожени за нея, за да има удоволствието да я опипва всяка нощ.
Когато преди пет години напусна Алънтаун и се премести в Ню Йорк, тя действаше според предварителния си план. Стриптийзът в родното й градче нямаше бъдеще и парите, които изкарваше й стигаха само за храна и жилище. И все пак отиването й в Ню Йорк беше рисковано, защото в огромния град конкуренцията беше безмилостна.
През първата година Сарабет работеше по две, дори по три смени, стига да можеше да стои на крака. Обикаляше по няколко клуба и даваше на собствениците половината от заработеното. Понякога изнемогваше, но все пак успя да спести малко пари.
През втората година целта й бе да си извоюва постоянно място в първокласен клуб. Постигна я едва в
