магазин. Продавачът ми се стори доста добър професионалист и съм склонна да му вярвам. Не ми се иска повече да си губим времето тук.
— По всичко личи, че не сте си губила времето — промърмори Пийбоди.
— Ще поискам чрез компютъра информация за шнолата. Дано Фийни да има време да проследи данните.
— Признайте какво купихте.
— Подаръче за Мейвис. — Ив забеляза обиденото изражение на сътрудничката си и побърза да добави: — Не се цупи. Ще има подарък и за теб.
— Наистина ли? — Лицето на Пийбоди грейна. — А пък аз отдавна съм подготвила вашия, дори е опакован.
— Ама и ти си една фукла…
По-младата жена, чието настроение се беше подобрило от новината, че ще получи подарък, седна в колата и дяволито попита:
— Искате ли да отгатнете какво съм ви купила?
— Не.
— Ще ви подскажа мъничко.
— Вземи се в ръце и започни да проверяваш хората, които са купили или наели костюми на Дядо Коледа. Току-виж си се натъкнала на някого с криминално досие.
— Слушам, лейтенант. Къде отиваме?
— В агенцията за запознанства. — Изгледа изпод око сътрудничката си и добави: — Забранявам ти да се възползваш от услугите им.
— Ама и вие сте една… — Пийбоди се опомни. — Слушам, лейтенант. — Тя побърза да се залови за работа.
В центъра на града, на Пето авеню, се издигаше висока сграда, облицована с черен мрамор, която беше истински дворец на красотата и удоволствията. До горните етажи с позлатени балкони се достигаше с ескалатори и асансьори с прозрачни стъклени кабини.
В сградата се помещаваха салони за козметична хирургия, за сексуална ориентация. Други бяха приспособени със специална апаратура за повишаване на настроението. Без да напускат зданието, клиентите можеха да се разкрасят или да задоволят сексуалните си прищевки.
Няколкото гимнастически салона бяха обзаведени с най-модерните уреди за онези, които предпочитаха да свалят излишните килограми чрез физически упражнения. Останалите, избрали по-лесния път към красотата, имаха на разположение лицензирани консултанти, които отстраняваха чрез лазер излишните подкожни мазнини.
Цял етаж беше „посветен“ на холистичния подход. Предлагаше се какво ли не — от чакри до апарати за клизма с кафе. Докато ги разглеждаше, Ив не знаеше дали да се засмее или да потръпне от отвращение.
Предлагаха се още кални бани и бани с морски водорасли, инжекции с плацента от овце, отгледани на Алфа Шест, сеанси за успокояване на нервите, „пътувания“ чрез устройства за виртуална реалност, корекции на зрението, пластични операции за премахване на бръчките по лицето и други телесни недостатъци. Имаше и специални програми при които посетителите ползваха известно намаление на цените.
Щом клиентът излезеше от козметичния салон подмладен и освежен, опитните сътрудници на брачната агенция „Лично за вас“ се заемаха да му търсят подходящ партньор.
Фирмата заемаше три етажа от сградата, а служителите й носеха елегантни черни костюми, на чиито ревери бяха избродирани червени сърчица. Всички до един бяха изключително привлекателни, което не беше никак чудно, след като работеха в едно здание с опитни козметички и фризьори.
Фоайето напомняше гръцки храм; в езерцата се стичаха ромолящи поточета и плуваха златни рибки, колони от бял мрамор, обвити в зеленина, разделяха огромното помещение. Подът беше с теракотни плочки, навсякъде имаше ниски и удобни канапета. Бюрото на администраторката беше дискретно поставено между две палми с огромни листа.
— Необходима ми е информация за ваша клиентка. — Ив извади значката си и забеляза как жената нервно присви очи.
— Забранено ни е да даваме сведения за нашите клиенти. — Администраторката прехапа устни и докосна миниатюрното сърчице, татуирано под окото й, което напомняше червена сълза. — Дейността, която извършваме, е поверителна. Гарантираме на клиентите максимална дискретност.
— Една от вашите клиентки вече не се тревожи дали ще запазите в тайна информацията за нея. Навярно разбирате, че като полицейски служител за пет минути мога да получа разрешение за обиск; алтернативата е да ми съобщите онова, което ме интересува и да избегнете посещението на нашите хора, които ще прегледат всички файлове.
— Почакайте, ако обичате. Сега ще повикам шефа.
— Добре. — Ив се обърна, а секретарката си постави специални слушалки.
— Тук ухае страхотно — промълви Пийбоди. — Навярно ароматизират въздуха чрез климатичната инсталация. Действа успокояващо. — Приседна върху възглавница от позлатен брокат до един от ромолящите фонтани и въздъхна. — Иска ми се да живея тук.
— Напоследък си станала голяма романтичка.
— Винаги се размеквам по празниците. Господи, погледнете само! — Тя извърна глава и проследи с поглед някакъв мъж с буйна руса коса, който премина край тях. — Питам се какво търси такъв красавец в бюро за запознанства.
— Много хора използват услугите на тези агенции, макар че не виждам полза от тях.
— Кой знае, може би по този начин се спестява време и се избягват усложнения и неприятности. — Пийбоди се приведе, опитвайки се да не изпуска от поглед русокосия красавец. — Няма да е зле да опитам и аз. Възможно е да ми излезе късметът.
— Не е твой тип мъж.
Лицето на Пийбоди помръкна точно както преди минути, когато Ив беше прогонила дроида, предлагащ съблазнителния парфюм.
— Не знам дали е мой тип, но ми е приятно да го гледам.
— Естествено, ала ще промениш мнението си, ако се опиташ да поговориш с него. — Ив пъхна ръце в джобовете си. — Този хубавец е влюбен в себе си и си въобразява, че щом го зърне, всяка жена ще изпадне във възторг… точно като теб. Гарантирам ти, че ако поговорите само десет минути, той ще те отегчи до смърт, защото ще бърбори само за това, което му харесва и за външния си вид. Ти ще бъдеш само поредната му „придобивка“.
Пийбоди замислено огледа русокосия Адонис, който спря пред бюрото на администраторката, сетне заяви:
— Може би сте права. Какво пък — притрябвало ни е да разговаряме. Само ще се любим.
— Повярвай, че този тип не го бива в леглото. Сигурна съм, че пет пари не дава дали ще ти достави удоволствие.
— Изпитвам удоволствие само като го гледам, камо ли… — Тя млъкна и печално въздъхна, когато русокосият извади от джоба си огледалце в посребрена рамка и с наслада се втренчи в собственото си изображение. — За съжаление се оказахте права… както винаги.
— Погледни — прошепна Ив. — Тези двамата са толкова ослепителни, че не мога да ги наблюдавам без тъмни очила.
— Приличат на Кен и Барби — промърмори Пийбоди и като видя изражението на началничката си, отново въздъхна. — Божичко, нима не сте имала кукла Барби? Какво ли е било детството ви?
— Никога не съм била дете — горчиво отбеляза Ив и се обърна към двамата, които грациозно вървяха към нея.
Жената беше с тесен ханш и голям бюст, както беше модно в момента. Правата й сребриста коса падаше като водопад върху раменете й и върху едрите й гърди. Лицето й беше гладко и бяло като алабастър, огромните й тъмнозелени очи бяха с дълги ресници, боядисани в същия цвят. Плътните й червени
