беше искрена, почти детинска. Самата аз… никога не съм била невинна, но знам какво е да бъдеш унищожен. — Тихо изруга и отмести чашата с вино.
Рурк хвана ръката й и изчака, докато Ив го погледна.
— Слушай, скъпа, струва ми се, че още не си достатъчно укрепнала, за да се заемеш с разследването на това отвратително убийство.
— Спокойно можех да се престоря, че не съм чула обаждането на диспечера — призна тя и засрамено извърна поглед. — Ако знаех какво ме очаква в онзи апартамент, нямаше да отговоря на повикването.
— Все още можеш да прехвърлиш случая на колега от отдела. Никой няма да те обвини.
— Важното е, че ще се самообвинявам. След като видях мъртвата жена, ме обзе чувството, че съм я познавала през целия си живот. — За миг тя затвори очи. — Трябва да отмъстя заради нея. — Приглади косата си и се опита да се съсредоточи. — Когато отвори вратата, изглеждаше щастлива като дете, на което ще поднесат подарък… Никога няма да забравя как онзи мръсник погледна към камерата преди да влезе в апартамента, как се ухили до уши и закачливо намигна. Потръпвам като си спомня как на излизане се отправи с танцова стъпка към асансьора.
В погледа й заискри гняв и Рурк си помисли, че навярно така би изглеждал Ангелът на отмъщението.
— По всичко изглеждаше, че злодеянието му безкрайно го забавлява. — Тя отново стисна клепачи, опитвайки се да възкреси в паметта си лицето на престъпника. Когато отново отвори очи, гневните искрици бяха помръкнали и в погледа й се четеше само скръб. — Повярвай, че ми прилоша. — Смутена от проявата си на слабост, Ив отпи от виното си. — Мой дълг беше да съобщя печалната вест на родителите й, станах свидетел на мъката им. Още по-страшно беше да наблюдавам как Вандоурън сякаш рухна пред очите ми, как не можеше да повярва, че мечтите му са били разбити. Мариана е била симпатична и простодушна жена, която се е радвала на живота, която скоро е щяла да се сгоди за любимия човек. За нещастие е пуснала в жилището си някого, който символизира доброто. И е заплатила с живота си за невинността си.
Рурк посегна към ръката й и отвори пръстите й, свити в юмрук.
— Съчувствието ти към тази жена не означава, че не си добро ченге.
— Ден след ден, година след година съм свидетелка на какви ли не жестокости. Страхувам се, че ако започна да давам воля на чувствата си, скоро ще настъпи момент, когато не ще мога да преживея поредното убийство.
— Мислила ли си да си вземеш по-дълга отпуска? — Рурк забеляза смаяното й изражение и се усмихна. — Не, разбира се. Нищо не може да те сломи, защото си напълно отдадена на професията си.
— Страхувам се, че много скоро ще се сблъскам с ново убийство. — Тя вплете пръсти в неговите. — Питам се дали Мариана е била „най-голямата любов“ на престъпника или ще има още единайсет жертви.
Трета глава
Скърцайки със зъби, Ив за трети път обикаляше паркинга пред универсалния магазин и търсеше място за колата си.
— Защо всички тези хора не са на работа? Нямат ли си други занимания?
— За някои пазаруването е най-важното занимание — мъдро отбеляза Пийбоди.
— Добре, де. — Ив се опита да паркира между два автомобила, но не успя и издраска броните им, при което сътрудничката й примирено затвори очи. — И все пак не разбирам защо е нужно да си губиш времето в магазина, след като можеш да поръчаш всичко, без да излизаш от дома си.
— Този вид пазаруване не доставя същото удоволствие — заяви Пийбоди и се хвана за таблото на колата, когато началничката й рязко спря в забранената за автомобили алея пред „Блумингдейл“. — Не използваш сетивата си, не изпитваш удоволствието с лакти да си проправиш път през тълпата. Пазаруването чрез компютър е истинска скука.
Ив презрително изсумтя, включи светещата табелка с надпис „служебен автомобил“ и слезе от колата. Стори й се, че ще оглушее от гръмките коледни песни, разнасящи се от високоговорителите. Хрумна й, че хората бързат да влязат в магазина, готови да купят каквото и да било, само да се избавят от оглушителната музика.
Въпреки че компютъризираната климатична инсталация поддържаше приятна трийсет градусова температура, в огромния купол, покриващ района около магазина, падаха синтетични снежинки. Витрините бяха пълни с дроиди в маскарадни костюми. В огромна работилница усърдно се трудеха беловласи старци с червени мантии и техните джуджета, елени теглеха шейни или танцуваха върху покривите, златокоси деца с ангелски личица разопаковаха пакети.
На друга витрина юноша, издокаран по последна мода с черен гащеризон и риза на блестящи райета, демонстрираше хита на сезона — най-новия модел въздушни кънки. Когато клиентът натиснеше копчето до витрината, се разнасяше механичен глас, който рекламираше предимствата на кънките, съобщаваше цената им и на кой щанд се продават.
— Ще ми се и аз да ги опитам — промърмори Пийбоди, докато вървяха към входа на магазина.
— Май отдавна си минала възрастта за играчки.
— Това не е играчка, а истинско приключение — заяви по-младата жена, рецитирайки рекламата за кънките.
— Побързай, искам да приключим час по-скоро. Ненавиждам подобни панаири.
Вратите безшумно се плъзнаха встрани, мелодичен глас произнесе:
Музиката в огромния магазин беше по-тиха и почти се заглушаваше от гласовете на многобройните клиенти. Ив вдигна поглед и забеляза, че под гигантския купол кръжат ангелчета.
Магазинът беше като приказен, дванайсететажен разкошен дворец, а стоките бяха изложени така, че да примамват клиентите.
Дроиди и хора от персонала демонстрираха модни дрехи, аксесоари и фризури; клиентите можеха да посетят многобройните фризьорски и козметични салони. До входа беше поставено електронно табло с най-подробни указания за щандовете. На партера се намираха специалните служби, които се грижеха за малките деца, домашните любимци и за възрастните — от услугите им се възползваха доста хора, за да напазаруват на спокойствие.
Магазинът предлагаше срещу минимална сума и електрически колички за превозване на клиентите и на покупките.
Към двете жени се приближи дроид, чиято огненочервена коса беше сплетена на безброй плитчици, и им поднесе кристално шишенце.
— Веднага разкарай тази гадост! — сопна му се Ив.
— А пък аз искам да изпробвам парфюма. — Пийбоди отметна глава и му позволи да напръска шията й.
— Нарича се „Грабни ме“ — промълви дроидът. — Използвайте го и мъжете ще се захласват по вас.
— Нима? — Пийбоди наклони глава към началничката си. — Какво ще кажете?
Ив помириса парфюма и поклати глава.
— Не подхожда на жена като теб.
— Защо сте толкова сигурна? — промърмори по-младата жена.
— Моля те да не се разсейваш. — Ив дръпна за ръката сътрудничката си, когато тя спря пред някакъв щанд за козметика, загледана в жената, чието лице и шия козметичката боядисваше в златистожълто. — Холи е пазарувала на етажа за мъжки облекла, затова ще се постараем да открием продавача, който я е обслужил. Използвала е кредитната си карта, следователно имат адреса й!
— Тук бих могла да довърша коледното пазаруване само за двайсет минути.
— Да го довършиш ли? — смаяно попита Ив и забърза към ескалатора.
— Да, остава ми да купя само няколко дреболии. — Пийбоди прехапа устни, за да скрие усмивката си. — А вие сигурно още не сте избрала подаръците…
— От няколко дни се каня да обиколя магазините, но…
— Какво ще купите на Рурк?
