Когато най-сетне се прибра вкъщи, наближаваше полунощ. Все още незарасналата рана на рамото й пулсираше, но тя се престори, че не усеща тъпата болка. Много повече я притесняваше фактът, че напоследък прекалено бързо се уморяваше.
Знаеше какво би й отговорил полицейският лекар — че все още не се е възстановила напълно. Полагаха й се още десет дни болнични, но тя беше пренебрегнала лекарската забрана и се бе върнала към обичайните си задължения.
Тръсна глава и се опита да прогони тази мисъл, която разваляше настроението й.
Едва когато се озова сред домашния уют, осъзна, че не е хапнала нито залък и че е гладна като вълк. Хрумна й да утоли глада си с обичайното шоколадче. Уморено потърка лицето си и се обърна към скенера до вратата:
— Къде е Рурк?
—
„Че къде ли другаде би могъл да бъде“ — помисли си тя, докато се изкачваше по стъпалата. Той сякаш не се нуждаеше от сън като всяко нормално човешко същество. Навярно дори в този късен час изглеждаше свеж и отпочинал както сутринта, когато се беше сбогувала с него.
Беше оставил вратата отворена и когато Ив надникна в кабинета, подозренията й се потвърдиха. Съпругът й седеше зад огромното си бюро, зорко следеше информацията на мониторите и даваше нареждания по видеотелефона, докато лазерният факс жужеше зад него.
И макар да беше погълнат от работата си, изглеждаше безкрайно съблазнителен и сексапилен.
Ив с насмешка си каза, че ако изяде мечтаното шоколадче, може би ще почувства прилив на енергия и ще се опита да прелъсти съпруга си.
— Няма ли почивка за теб? — попита го и влезе в кабинета.
Рурк се обърна, усмихна й се, сетне отново заговори по видеотелефона:
— И така, Джон, погрижи се корекциите да бъдат направени. Ще обсъдим подробностите утре. — Той прекъсна разговора.
— Не биваше да прекъсваш. Исках само да ти се обадя, че съм се прибрала.
— Не се притеснявай за работата ми, скъпа. Просто се забавлявах, докато те чаках. — Той наклони глава и внимателно я изгледа. — Отново си забравила, че трябва да се храниш, нали?
— Случайно да ти се намира едно шоколадче?
Рурк стана и се приближи до автоготвача. След няколко секунди поднесе на Ив дълбока купа с гореща супа.
— Нали ти поисках шоколадче?
— Ще нахраним детето след като се погрижим за жената. — Той постави купата на масата и си наля чаша бренди.
Ив се приведе, подуши супата и усети вълчи глад.
— Ухае прекрасно — заяви и с удоволствие се зае с храната. — А ти вечерял ли си? — сети се да го попита и едва не възкликна от удоволствие, когато той постави на масата чиния с нарязан топъл хляб. — Крайно време е да престанеш да ме глезиш.
— Това е едно от матките ми удоволствия. — Рурк седна до нея и отпи от брендито си. След няколко секунди забеляза как страните й се зачервиха от топлата супа. — Вечерял съм, но няма да откажа, ако ми предложиш малко топъл хляб.
Ив разчупи на половина голямо парче и му подаде неговия дял. Хрумна й, че това е истинският семеен живот — да вечеряш със съпруга си след тежък и измерителен ден.
Все едно, че двамата с Рурк бяха съвсем… обикновени хора.
— И тъй, вчера акциите на „Рурк Индъстрийс“ се повишиха с осем пункта, нали?
Той смаяно повдигна вежди, сетне отвърна:
— По-точно с осем цяло и три четвърти. Какъв е този внезапен интерес към сделките на фондовата борса, лейтенант?
— Да предположим, че те държа под око. Ако акциите на предприятието ти започнат да падат, ще те зарежа.
— Ще съобщя този факт на следващото събрание на акционерите. Искаш ли чаша вино?
— С удоволствие. Аз ще си налея.
— Не мърдай и си изяж супата. Още не съм те поглезил достатъчно. — Той донесе бутилката, предварително отворена и охладена.
Докато наливаше виното, Ив изяде и последната лъжица супа. Внезапно се почувства по-добре. Приятно й бе да бъде в дома си и някой да се грижи за нея.
— Рурк, ще устройваме ли коледно празненство?
— Сигурно. На коя дата ще бъде?
— Нямам представа. — Тя го погледна и смръщи чело. — Ако знаех, нямаше да те питам, Фийни спомена нещо за нашето коледно тържество.
— То ще се състои на двайсет и трети декември.
— Но защо го устройваш?
— Скъпа Ив. — Той се наведе и я целуна по челото. — Организирам празненството по случай празниците.
— Но защо не си ми казал?
— Мисля, че те уведомих.
— Не съм сигурна.
— Бележникът под ръка ли ти е?
Тя намръщено извади от джоба си електронния си бележник и въведе датата. На монитора се появи информацията, последвана от нейните инициали, което означаваше, че лично я е написала.
— О, напълно бях забравила за проклетото тържество.
— Утре ще докарат елхите.
— Елхите ли?
— Да. Ще поставим огромно коледно дръвче във фоайето и няколко в балната зала на горния етаж, но ми хрумна, че няма да е зле да имаме елхичка и в спалнята. Ще я украсим сами и…
Ив смаяно повдигна вежди.
— Какво? Нима искаш да украсяваш коледно дръвче?
— Да.
— Никога досега не съм го правила.
— Аз също… от много години насам. Това ще бъде първата ни Коледа заедно.
Ив почувства странна топлина, която не се дължеше на горещата супа и на отлежалото вино. Поусмихна се и заяви:
— Навярно няма да се справим.
Рурк пое протегнатата й ръка.
— Сигурно. Струва ми се, че се чувстваш по-добре.
— Много по-добре.
— Искаш ли да ми разкажеш за случилото се тази вечер?
Тя стисна още по-силно ръката му, сетне я отпусна и стана, тъй като й беше по-лесно да размишлява, докато крачеше из кабинета.
— Имаме нова жертва на същия убиец. Охранителната камера над входната врата го е заснела. Отново носи червения костюм на Дядо Коледа и огромната кутия, превързана с панделка. Този път е оставил на местопрестъплението брошка, изобразяваща две птички в окръжност.
— Две гургулици.
— Точно така… Всъщност не знам как изглеждат гургулиците… Бравата не е била разбита, няма следи от борба, което показва, че жертвата не се е съпротивлявала. Навярно токсикологичния анализ ще потвърди, че е била упоена. Убиецът я е завързал и вероятно е запушил устата й, тъй като апартаментът не е звукоизолиран. В устата й и върху езика й открихме нишки от някаква тъкан, но престъпникът е взел парчето плат, с което е запушил устата на жертвата си.
— Била ли е изнасилена?
