облекчи главоболието й. — Една от моите компании предлага подобна услуга на професионалните козметици.
— Чудесно. Остава само да го открием.
— Не се е регистрирал в хотел. Макнаб провери навсякъде, дори в частните пансиони… разбира се, информацията му едва ли е пълна, защото в ден като днешния на никого не му се работи.
— Разбрах го от собствения си опит. Натъкнах се на истинска оргия в лабораторията.
— Обиден съм, че не са поканили и нас.
— Подозирам, че сме пропуснали рядкото удоволствие да видим Дики гол. — Тя извади шперца и отключи вратата на апартамент 35. — Нямаше да преживея подобна гледка. Напръскан се със спрей, ако си решил да ме последваш.
Рурк погледна флакона и въздъхна.
— Защо не ви отпуснат препарат, който не мирише толкова отвратително? — Все пак покорно напръска ръцете си и обувките си и изчака Ив да стори същото. Тя включи записващото устройство.
— За протокола. Лейтенант Ив Далас. Влизам в жилището на заподозрения Саймън. Двайсет и четвърти декември, шестнайсет часът и дванайсет минути. Придружава ме Рурк, цивилен гражданин, който временно ще бъде мой помощник.
Влязоха, Ив нареди на осветлението да се включи, сетне огледа помещението, където вече не цареше идеален ред. Хората на Дики бяха оставили черни дири върху блестящите повърхности, докато бяха търсили отпечатъци от пръсти. „Метачите“ бяха разместили мебелите, свалили бяха картините от стените; видеотелефонът беше изключен и предаден в лабораторията.
— Щом вече си тук, няма да е зле да се поогледаш — обърна се Ив към съпруга си. Ако нещо привлече вниманието ти, повикай ме. Ще обискирам спалнята.
Точно беше започнала да изважда вещите от гардероба, когато Рурк влезе и й показа някакъв диск.
— Това привлече вниманието ми, лейтенант.
— Къде го намери? Трябваше да са прибрали всички дискове като веществени доказателства.
— Навярно са били в празнично настроение и са го пропуснали. Беше скрит в рамката на едно холограмно изображение. Навярно жената на холограмата е майката на престъпника. Хрумна ми, че хора като него понякога са странно сантиментални.
— Нямам компютър. Колегите са взели всичко. Трябва да се върна в управлението…
Тя млъкна и смаяно се втренчи в Рурк, който извади от джоба си продълговата черна кутия. Отвори я — вътре беше монтиран миниатюрен компютър.
— Една от новите ни „играчки“ — обясни той. — Не можахме да пуснем всички разновидности преди Коледа. Тази ще бъде в търговската мрежа за Деня на президента.
— Изпробвана ли е? Не бива да повредим диска.
— Лично аз съм го разработвал. Истинско бижу е. — Пъхна диска в прореза и попита: — Разрешаваш ли?
— Да. Дано да открием нещо важно.
Двайсета глава
Записът представляваше видео дневник; съдържанието му потресе Ив. Ден по ден бяха пресъздадени събитията, случили се за година в живота на един мъж, когато този живот внезапно е започнал да се разпада.
Навярно Майра би нарекла дневника вик за помощ.
Саймън много пъти споменаваше майка си — неговата голяма любов, която ту сквернословеше, ту възхваляваше.
За него тя бе ту уличница, ту светица.
Ала на края на живота си със сигурност се беше превърнала за сина си в бреме, което той не се опитваше да избегне, но не проумяваше.
Всяка Коледа тя беше увивала в пъстра хартия кутийката с гривната, върху която бяха гравирани думите „Моята най-голяма любов“ и която беше купила за съпруга си. Поставяла я беше под елхата като подарък за човека, който беше изоставил нея и невръстното й момче. И всяка Коледа беше обещавала на сина си, че на следващата сутрин ще завари баща си у дома.
Дълго време Саймън й беше вярвал.
И още по-дълго се беше примирявал с фантазиите й.
Докато преди година, точно на Бъдни вечер, беше счупил кутията, веднъж завинаги унищожавайки илюзиите на жената, която обичаше, заличавайки спомена за мъжа, който се беше подиграл с нея.
А тя се беше обесила с красивата гирлянда, с която синът й беше украсил коледната елха.
— Тъжна история — промълви Рурк. — Домъчня ми за Саймън.
— Нещастното му детство не е оправдание за това, че е изнасилвал и убивал хора.
— Права си, но все пак оказва влияние. Израстваме по различен начин, всеки от нас избира как да живее.
— И всеки от нас е отговорен за избора, който е направил. — Ив извади пликче за веществени доказателства и го отвори. Съпругът й се поколеба, извади диска от портативния компютър и го пусна в пликчето.
Тя се свърза по комуникатора с Макнаб, който побърза да рапортува:
— Още не сме открили убежището му, лейтенант. Намерих бащата. Преди трийсетина години се е изселил на станция „Нексус“, оженил се е повторно, има две деца и дори внучета. Имам пълна информация, ако желаете да разговарят с него.
— Няма смисъл — промърмори тя. — В апартамента на Саймън открих диск с видео дневника му, който „метачите“ не са успели да намерят. Ще го изпратя в отдела за електронна обработка на информацията. Моля те, отиди в управлението и прехвърли видео дневника във файла на Саймън. С това работата ти за днес приключва. Същото се отнася и за Пийбоди. Необходимо е непрекъснато да поддържате връзка с мен, докато престъпникът е на свобода.
— Слушам, лейтенант. Сигурен съм, че той много скоро ще напусне скривалището си и тогава ще го заловим.
— Точно така. Върви да се приготвиш за празника, Макнаб. Дано Дядо Коледа донесе на всички ни онова, което сме си пожелали.
Рурк замислено я наблюдаваше; след миг промълви:
— Престани да се самообвиняваш за смъртта на онези хора, Ив. Отпусни се…
— Тази нощ Саймън ще нападне следващата си жертва — прекъсна го Ив. — И само той знае кого е набелязал. — Обърна се, огледа съдържанието на гардероба и допълни: — Погледни — дрехите му са подредени по цвят и предназначение. Изглежда по-вманиачен дори от теб.
— Не съм вманиачен, просто обичам реда…
— Който трудно се поддържа, особено ако притежаваш двеста черни копринени ризи. Не дай, боже, да облечеш онази, която не трябва и да подрониш реномето си на един от най-елегантните мъже на планетата.
— Да разбирам ли, че не си ми купила черна копринена риза като подарък за Коледа?
Тя се намръщи.
— Мисля, че се поизложих с подаръка ти. Съвсем наскоро Фийни ми обясни, че трябва да купиш няколко предмета на брачния си партньор. А пък аз съм ти взела само един подарък.
— Ще ми подскажеш ли какво си ми приготвила? — закачливо попита Рурк.
— Няма, защото ако ти подскажа, ще се досетиш и ще ми развали удоволствието. По-добре напрегни ума си и ми помогни с разрешаването на една загадка. Погледни — всички ризи и панталони в този край са бели, кремави, бежови. Следват дрехи в синьо и зелено. Тук има празни закачалки, после идват облекла в кафяво, сиво и черно. Според теб кой цвят липсва?
— Червеният.
— Точно така. Може би е носел червено само в специални случаи. Имал е резервен костюм и е дошъл
