— Зададе ми този въпрос, когато искаше да ме целунеш за първи път. И тогава нямах.
— Привлича ме и красотата ти. Повърхностно от моя страна, но един мъж има право на някоя и друга слабост.
Роз с усмивка плъзна пръст по тила му.
— Всичко съвършено е скучно… но, за бога, не споменавай пред Стела, че съм го казала.
— Тогава с мен никога няма да скучаеш.
Той леко погали устните й със своите — веднъж, два пъти, три, а после бавно се отдаде на целувката.
В нея нахлу топлина, живот, вълнение и усещане за сила. Движеше се с него в чувствен танц, в плен на тази гореща целувка, на която се бе отдала. Сякаш пристъпваше по пътека, осеяна с ароматни цветя, под лунни лъчи, изпълнена с любов.
Чу тихо отваряне на врата, отвори очи и видя, че я е завъртял в кръг и са се озовали в спалнята.
— Вие сте много умел танцьор, доктор Карнеги — засмя се тя, когато я завъртя обратно. — И много хитър.
Мич отново я целуна, отведе я с танцова стъпка до вратата и я притисна с гръб към нея, а целувката ставаше все по-страстна. Прокара длани по ръцете й и се отдръпна крачка назад.
— Запали свещите — каза той. — Аз ще запаля камината.
Тръпнеща от глава до пети, Роз остана облегната на вратата. Сърцето й преливаше от нежност и ритъма му бе като пулсираща болка в гърдите й. Движеше се плавно, като през мъгла, като в сън. Видя, че пръстите и треперят, когато доближи пламъка до фитила.
— Желая те. — Гласът й звучеше спокойно, за което бе благодарна. — И желанието е по-силно и по- различно от това, което съм изпитвала друг път. Може би защото…
— Не се питай защо, поне тази вечер.
— Добре. — Обърна се към него и застанаха лице в лице, в двата края на стаята. — Да кажем само, че те желая много силно. Трудно ми е да се сдържам и се чувствам малко неловко.
Той се приближи, обгърнат от златисто сияние, и обхвана китките й.
— Нека ти покажа какво изпитвам аз. — Повдигна ръцете й и доближи до устните си първо едната й длан, а след това другата. Обхвана лицето й, погали бузите й с палци, а останалите пръсти се плъзнаха назад към косата и — Нека аз те водя — прошепна, докато устните му обхождаха нейните. — Позволи ми аз да те водя тази нощ.
Молеше я да се отпусне и да бъде подвластна на неговата воля. Искаше твърде много от нея. Но Роз се предаде на устните и ръцете му. Отново танцуваха, въртяха се и се поклащаха, а сладостният унес, който той й предлагаше, се разливаше из тялото й като силно червено вино.
Разтвори ризата й, шепнейки в ухото й за уханието на кожата й. Танцът продължаваше, сякаш се носеха във въздуха.
Даваше му това, което бе пожелал. Позволяваше му да прави с нея каквото диктува волята му. Бавно, сантиметър по сантиметър, му отдаваше плътта си и усещането бе вълшебно. Събличаше я, докато танцуваха, бавно и внимателно и почти я измъчваше. Търпеливо отстраняваше всяха пречка между ръцете си и тялото й.
Бе невероятно възбуждащо да танцува с него на светлината на свещите и пламъците и да чувства голото си тяло, притиснато към неговото, все още с дрехи. Да вижда стройния си силует в огледалото и пробягващите светлинки по кожата си и да усеща как тя настръхва под ласките му. Да долавя бързия си пулс.
Когато плъзна ръка между бедрата й, той почувства как потръпна за миг и я чу да затаява дъх.
Вече бе гореща и влажна. Ноктите й се впиха в рамото му, когато започна бавно да си играе с нея. Леки нежни докосвания, от които дишането й ставаше трескаво и учестено и караше кръвта му да кипи.
Плътта й почти се разтопи, когато ласките му я доведоха до екстаз. Остана с отметната назад глава и премрежен поглед, а пръстите му продължаваха да я възбуждат.
Бе изцяло подвластна на ръцете му, когато внимателно я положи на леглото, застана гол пред нея и погледите им се срещнаха.
Плъзна пръст по крака й, повдигна го, наведе се и потърка устни в прасеца й.
— Искам от теб много повече.
„Да — помисли си тя, — много повече“. Останала без сили, най-сетне му даде всичко, което желаеше.
Устните му намериха центъра на блаженството й и отново я издигнаха към върха, дъхът й секна и тя се вкопчи в покривката на леглото, обзета от страх, че ще се взриви.
Изследваше, изучаваше и завладяваше. Въздухът сякаш бе сгъстен и изпълнен със сладост като сироп и тръпките на най-дълбоката, най-заслепяващата наслада разтърсваха тялото й.
Чуваше стоновете си, докато Мич проникваше в нея. Той дори за миг не променяше бавното темпо и засилваше възбудата й с почти жестоко търпение. Чувствените движения я опияняваха. Не й бе останал нито друг избор, нито капка самообладание. Можеше единствено да тръпне, да копнее за още и да изживява блаженство, достигайки все по-близо до кулминацията.
Последното издигане бе като полет.
Все още препереше. „Глупаво и наивно е“, каза си тя, но не можеше да спре. Бе загрята, дори прегряла, и едва сега осъзна, че и двамата са плувнали в пот.
Чувстваше се напълно съблазнена, напълно покорена, но не виждаше нищо лошо и в двете неща.
— Опитвам се да измисля уместна реплика.
Устните му помръднаха до шията й.
— Какво ще кажеш за „уау“?
Роз успя да раздвижи натежалите си ръце и да докосне косите му.
— Може би е най-подходящата. Изживях го три пъти.
— Четири.
— Четири? — Гласът й бе сънен като премрежения поглед. — Явно съм загубила бройката.
— Аз я следих.
В тона му прозвуча дяволито задоволство, което се изписа и на лицето му, когато се претърколи по гръб.
— Докато съм в това блажено състояние, ще призная, че никога досега не ми се бе случвало четири пъти последователно.
Мич потърси ръката й и сплете пръсти с нейните.
— Остани с мен, малката, и няма да ти е за последно.
Тя се засмя предизвикателно, надигна се и опря брадичка на гърдите му.
— Можеш да се гордееш със себе си.
— Права си.
— Аз също. — Отпусна глава до сърцето му и затвори очи. — Около шест излизам да тичам.
— Шест сутринта?
— Да. В другата стая има дрехи на Харпър, ако искаш да дойдеш с мен.
— Добре.
Роз се унесе в дрямка.
— Този път тя не ни безпокои.
— Зная.
Четиринадесета глава
С костюм и вратовръзка, въоръжен с голям букет жълти рози и кутия шоколадови бонбони „Годайва“, Мич се качи с асансьора до третия етаж на комплекса за възрастни хора, където се намираше апартаментът на Кларис Харпър. Полученото от нея писмо беше в куфарчето му и характерният за достолепна дама от Юга стил му подсказваше ясно, че жената, с която желаеше да разговаря, би очаквала да е облечен с костюм и да носи цветя, както го бе инструктирала Роз.
