такса от мен.
— Всичко е напълно ясно.
— Споменахте, че сте се запознали с историята ни от осемнадесети век насам, когато първите хора от рода ни са пристигнали от Ирландия и са се заселили тук. Възнамерявате ли да се върнете още по-назад във времето?
— Да, но планът ми е да се съсредоточа върху направеното след заселването на фамилията в Тенеси. Водещата роля в индустрията, културата, в обществото. Най-важното за мен е самото семейство. Бракове, раждания, смърт.
През стъклата на очилата за четене очите й го наблюдаваха зорко — като очи на орлица.
— Защо са включени и родословията на прислугата?
Беше се поколебал дали да ги приложи, но се бе вслушал в инстинкта си.
— Просто защото са представлявали част от домакинството, от атмосферата. Всъщност успях да се свържа с потомка на една от икономките на Харпър Хаус в годините, когато майка ви — Виктория Харпър, е била дете. Всекидневният живот и приемите в къщата ще са съществени елементи от книгата ми.
— И кирливите ризи? — превзето изсумтя тя. — Сплетните на прислугата?
— Уверявам ви, че целта ми не е да напиша пикантен роман, а подробна, достоверна и изчерпателна семейна история. Семейство като вашето, мис Харпър — махна с ръка към папката — неизбежно има своите триумфи и трагедии, ценности и скандали. Не мога да изключа нищо, което разкрия при проучването си. Но вярвам, че историята на семейството ви, както и наследството, оставено от предците ви, стои високо над всички човешки пороци.
— Пороци, скандали, като добавите и пикантни подробности… това се харчи.
— Няма да споря по въпроса. Но с вашия принос книгата ще добие по-голяма тежест откъм положителната страна, така да се каже.
— Може би. — Кларис остави папката и отпи глътка чай. — Сигурно вече сте се срещнали с Розалинд Харпър.
— Да.
— И… оказа ли ви съдействие?
— Госпожа Харпър е много отзивчива. Прекарах известно време в Харпър Хаус. Забележително здание. Въплъщение на постигнатото от фамилията от пристигането й в Шелби Каунти до днес и символ на изящество, изтънченост и приемственост.
— Построил я е прапрадядо ми, а синът му я е съхранил по време на Гражданската война. Дядо ми я е разширил, модернизирал, запазвайки историята и традициите на рода.
Мич изчака няколко секунди да продължи и да спомене за приноса на чичо си към имението. Но когато разказът й спря дотук, само кимна.
— Харпър Хаус е заветът на семейството ви и истинско съкровище за Шелби Каунти.
— Това е най-старата къща в цялата страна от този тип, в която винаги са живели хора от една и съща фамилия. Според мен няма друга, достойна да й съперничи, нито в Тенеси, нито където и да било. Жалко, че братовчед ми не остави син, който да продължи името на рода.
— Госпожа Харпър го носи.
— Тя отвори цветарски магазин в имението. — Кларис отново изсумтя и презрително махна с ръката, окичена с пръстени. — Единствената ми надежда е, че първородният й син ще има повече разум и достойнство, когато наследи всичко, но не виждам подобни изгледи.
— Семейството ви винаги се е занимавало с търговия, индустрия и бизнес.
— Не и в дома си. Може би ще се съглася да ви сътруднича, доктор Карнеги, тъй като братовчедка ми Розалинд едва ли е най-добрият източник на сведения за семейната ни история. Навярно сте разбрали, че не сме в добри отношения.
— Съжалявам за това.
— Не може да бъде другояче. Говори се, че е настанила чужди хора в Харпър Хаус, сред които дори някаква янки.
Мич помълча няколко мига, преди да изрече очакваното от нея потвърждение:
— Мисля, че са гостенки на госпожа Харпър, едната от които е далечна роднина на първия й съпруг.
— С извънбрачно дете. — Яркочервените й устни станаха тънки като остриета. — Срам и позор!
— Ситуацията е деликатна, но това се е случвало често в историята на доста фамилии. Една от легендите, които чух за къщата и семейството, е свързана с призрак на млада жена, която може би е изпаднала в същото деликатно положение.
— Бабини деветини! — Мич леко примигна. Не си спомняше да е чувал някой да употребява този израз при нормален разговор. — Призраци. Мислех, че човек с вашето образование притежава повече здрав разум.
— Както скандалите, мис Харпър, така и призраците придават пикантност. А легендата за Печалната невеста е популярна в този край. Не мога да не спомена за нея, ако искам книгата ми да е изчерпателна семейна история. Щеше да е странно за толкова стара и внушителна къща да не се носят легенди, че е обитавана от духове. Навярно неведнъж сте слушали за това в детството си.
— Зная легендата, но дори като дете бях разумна и не вярвах в подобни небивалици. Някои ги намират за романтични, но не и аз. Ако сте добър и опитен в професията си, със сигурност ще откриете, че никоя от невестите на семейство Харпър не е умряла млада в тази къща… твърди се, че призракът е на млада жена. Поне откакто са плъзнали тези измислици.
— Което е било…?
— По времето на дядо ми според всички разкази. Вашата схема тук — потупа по папката — опровергава тези глупави твърдения. Баба ми доживя до преклонна възраст, както и майка ми. И лелите ми не са починали млади. Прабаба ми и всичките й деца, оцелели до петата си година, са живели до над четиридесет.
— Чувал съм предположения, че призракът е на по-далечна роднина или дори на прислужница.
— Еднакво нелепо.
Мич се усмихна любезно и кимна в знак на съгласие.
— Все пак са част от легендата. Значи, доколкото знаете, никой от семейството ви не е имал истинска среща с легендарната Невеста?
— Разбира се.
— Жалко би се получила интересна глава в книгата. Надявах се да открия човек, който може да разкаже такава история или я е описал в дневник. Но що се отнася до дневниците, само ако е правдоподобно. Надявам се да добавя цитати от тях в книгата си, за да покажа човешката страна на тази семейна история. Имате ли дневник, запазен от майка ви баща ви или друг от предците ви? Може би на баба ви на майка ви или на някоя леля или братовчедка?
— Не.
С крайчеца на окото си той видя как Джейн отвори уста сякаш да каже нещо, но бързо я затвори.
— Надявам се да поговорим по-задълбочено за конкретни случки или забавни истории, които бихте искали да споделите. Ако пожелаете да ми предоставите снимки, ще ги копирам на свои разноски за публикуване в книгата.
— Сериозно ще си помисля и ще се свържа с вас, когато взема решение.
— Благодаря. Наистина оценявам времето, което ми отделихте. — Мич се изправи и й подаде ръка. — Семейството ви представлява голям интерес за мен и беше удоволствие да разговарям с вас.
— Довиждане, доктор Карнеги. Джейн, изпрати госта.
На вратата той подаде ръка на Джейн, погледна я право в очите и й се усмихна.
— Радвам се, че се запознахме, госпожице Поулсън.
Продължи към асансьора и се залюля на пети, докато чакаше вратите да се отворят.
Старицата упорито премълчаваше нещо. И кроткото кученце го знаеше.
Роз тръгна към дома през своята гора в чудесно настроение. Наближаваше голямото пролетно
