Не се бе съгласила на среща, но бе благоволила да му даде час за аудиенция.
Не споменаваше Розалинд или когото и да било от обитателите на Харпър Хаус при кореспонденцията.
Натисна бутона на звънеца и се подготви да бъде чаровен и убедителен.
Отвори му млада жена, на не повече от двайсет години, със семпла, консервативна черна пола, бяла блуза и равни черни обувки. Кестенявите й коси бяха прихванати на прическа, която навярно все още се наричаше кок, крайно неподходящ стил за младото изпито лице.
Създаваше впечатление за послушно кутре, което незабавно би донесло чехлите на господарката си, без да остави отпечатъци от зъби по тях.
— Доктор Карнеги, заповядайте. Мис Харпър ви очаква.
Говорът подхождаше на външността й — тих и изтънчен.
— Благодаря.
Мич влезе направо в хола, обзаведен с множество антики. Окото му на колекционер забеляза сред разнообразието от стилове и епохи шкаф за документи от времето на Джордж III и витрина от времето на Луи XIV.
Креслата навярно бяха италиански, а канапето — от викторианската епоха. Всичките изглеждаха ужасно неудобни.
Имаше изобилие от статуетки, главно на пастирки, котки и лебеди, и вази, гравирани почти до ръба. Съдовете от китайски порцелан и кристал стояха подредени върху колосани покривки.
Стените бяха боядисани в бонбонено розово, а бежовият мокет бе почти скрит под няколко пътеки на цветя.
Из въздуха се носеше мирис като във вътрешността на кедрова ракла, забърсана с лавандулова вода.
Всичко блестеше. Струваше му се, че ако някоя прашинка се осмели да наруши това съвършенство, кроткото кученце веднага ще се втурне да я отстрани.
— Седнете, ако обичате. Ще уведомя мис Харпър, че сте тук.
— Благодаря, госпожице…
— Поулсън. Джейн Поулсън.
— Поулсън? — Проследи в паметта си разклоненията на родословното дърво. — Значи сте нейна роднина по бащина линия.
На бузите й изби съвсем лека руменина.
— Да. Внучка съм на братовчедка й. Извинете ме.
„Горкото момиче“, помисли си той, придвижи се между мебелите и се настани на едно от неудобните кресла.
Няколко секунди по-късно чу щракване и стъпки и пред него се появи самата дама.
Въпреки че беше много слаба, не би я нарекъл крехка, независимо от възрастта й. Тялото й изглеждаше жилаво. Носеше рокля в наситено лилаво и се подпираше на абаносов бастун с дръжка от слонова кост.
Белите й коси бяха оформени в старомодна прическа, а по лицето й, изпито като тялото, имаше безброй бръчки, които прозираха под силния руж. Тънките й устни бяха оцветени в яркочервено.
На ушите и шията й висяха перли, а пръстите и бяха отрупани с пръстени, лъскави като месингови топчета.
Кутрето я следваше неотлъчно.
Готов да влезе в ролята си, Мич се изправи и дори леко се поклони.
— Мис Харпър, голяма чест е да се запозная с вас. — Хвана подадената ръка и я доближи до устните си. — Задължен съм ви, че ми отделихте време. — Връчи й цветята и бонбоните. — Малък знак на благодарност.
Тя кимна, което би могло да се приеме като израз на одобрение.
— Благодаря. Джейн, натопи тези прекрасни рози в кристалната ваза. Можете да седнете, доктор Карнеги. Бях много заинтригувана от писмото ви — продължи тя, настани се на канапето и подпря бастуна на страничната облегалка. — Не сте родом от Мемфис.
— Не, госпожо. От Шарлот, където все още живеят родителите ми и сестра ми. Синът ми следва в университета тук и аз се преместих, за да съм близо до него.
— С майка му сте разведени, нали?
„Направила е проучване — помисли си Мич. — Е, добре, и аз знам доста неща за нея“.
— Да, госпожо.
— Не одобрявам развода. Бракът не е просто прищявка.
— Разбира се, че не е. Признавам, че вината лежи главно върху моите плещи. — Не откъсваше поглед от проницателните й очи. — Алкохолик съм и въпреки че се преборих с този порок преди много години, страданието, което причиних на бившата си съпруга, е непоправимо. Радвам се, че тя се омъжи повторно за почтен човек, с когото поддържам приятелски отношения.
Кларис нацупи начервените си устни и кимна.
— Уважавам хората, които поемат отговорност за прегрешенията си. Който не носи на пиене, да не пие. Толкова е просто.
„Стара кукумявка“.
— Аз съм живото доказателство.
Тя все още седеше с изправен гръб въпреки близо осемдесетте си години.
— Преподавател ли сте?
— Изнасял съм лекции. В момента съм изцяло ангажиран с проучвания и писане на книги за семейни истории и биографии. Миналото на родовете ни предопределя нашето настояще.
— Разбира се. — Отмести поглед към Джейн, която внесе цветята. — Не, не тук — сопна й се тя. — Ето там, и внимавай. Донеси нещо разхладително. Гостът ни заслужава поне елементарно гостоприемство. — Отново насочи вниманието си към Мич. — Значи се интересувате от историята на семейство Харпър?
— Много.
— Тогава навярно вече знаете, че от векове насам това семейство е важна част от обществото на Шелби Каунти. Всъщност и на щата Тенеси.
— Да, отлично знам това и се надявам да помогна повече хора да узнаят за приноса ви. Именно затова се обръщам към вас за съдействие. Бих искал да чуя спомените ви и евентуално да ми предоставите писмени сведения, които ще са от полза за съставянето на подробна история на фамилията Харпър.
Мич вдигна поглед към Джейн, която влезе с чайник и чаши върху голям поднос.
— Нека ви помогна.
Когато се приближи към нея, видя плахо да обръща очи към леля си. Очевидно смутена, все пак му позволи да вземе подноса от ръцете й.
— Благодаря.
— Налей чая, момиче.
— Госпожица Поулсън е внучка на ваша братовчедка по бащина линия — непринудено започна Мич и се върна на мястото си. — Предполагам, че за вас е утеха да имате роднина толкова близо до себе си.
Кларис царствено вдигна глава.
— Дългът към семейството е на първо място. Очевидно вече сте напреднали с проучването.
— Да. Ако разрешите… — Той отвори куфарчето си и извади папката, която бе подготвил за нея. — Реших, че може би ще пожелаете да имате копие. Родословното дърво на семейството ви, което съставих.
Тя прие папката, завъртя ръка във въздуха и моментално разпознала командата, Джейн й подаде чифт очила за четене със златен ланец.
Докато Кларис преглеждаше страниците, Мич с мъка погълна малко от слабия билков чай.
— Колко пари искате?
— Подарък е, мис Харпър, тъй като не сте ме помолили за услуга. Аз ви моля за помощ във връзка с проект, по който работя с огромно желание.
— Нека бъдем наясно, доктор Карнеги. Ще прекратя съдействието си, ако поискате каквато и да било
