Роз протегна ръка към вратата за спалнята си, но тя внезапно се отвори и едва не удари лицето й. Лъхна я леден вятър, толкова силен, че я тласна назад. Мич я сграбчи, а после, застанал на пътя на стихията, я закри с тялото си.
— Браво! — каза той, надвиквайки свиренето на вятъра.
— Няма да търпя това. — Роз бързо се освободи и решително прекрачи прага. — Няма да търпя подобно нещо в къщата си!
Снимките полетяха от масите като крилати ракети, а лампите запримигваха. Един стол бе тласнат към другия край на стаята и се удари в скрина с такава сила, че вазата с орхидеи върху него се завъртя. Когато видя изящното огледало, получено като подарък от синовете й, да се разклаща, тя скочи напред, за да го задържи.
— Престани с тези идиотщини
Последваха удари на яростни юмруци по стените и подът под краката й затрепери. Голям кристален флакон с парфюм се разби на парчета, които се разхвърчаха като шрапнели.
Роз остана непоклатима сред вихрушката, притискайки огледалото, и надвика свистящите във въздуха кристални късове и нестихващия трясък с леден глас.
— Ще прекратя всякакви опити да разбера коя си и да поправя злото, което ти е било причинено. Ще направя всичко възможно, за да те прогоня от тази къща. Няма да си добре дошла тук. Това е
Изведнъж всичко затихна и предметите, които се въртяха във въздуха, паднаха на пода с тупване или трясък.
Вратата се отвори със замах и през нея влязоха Дейвид, Лоугън и Стела, а след миг откъм терасата влетя и Харпър.
— Мамо! — той я сграбчи в прегръдката си и леко я повдигна от пода. — Добре ли си?
— Да, да, нищо ми няма.
— Не можехме да влезем. — Стела докосна гърба й с трепереща ръка. — Не можехме да отворим вратите.
— Всичко е наред. Къде са децата?
— На долния етаж, с Хейли. Когато чухме… Господи Роз, беше като бомбардировка!
— Отиди да й кажеш, че всичко е наред. — Тя потърка буза в лицето на Харпър, преди да се отдръпне. — Върви веднага.
— Какво стана тук? — настойчиво попита Дейвид. — Роз, какво стана по дяволите?
— Искахме да влезем тук, но Амелия се разбунтува.
— Майка ти й даде да разбере — каза Мич на Харпър. — Напомни й коя е господарката на тази къща.
— Пострадал си — отбеляза Харпър.
— О, господи!
Роз подаде огледалото на Харпър, приближи се бързо към Мич и докосна драскотината на бузата му.
— От парче стъкло. Нищо сериозно — отвърна той.
— Имаш и няколко рани по ръцете. — Отпусна своите, преди да затреперят. — Да ги почистим.
— Аз ще разтребя тук — предложи Стела.
— Не, остави всичко така. Върви долу при Хейли и децата. Лоугън, най-добре е да отидете у вас.
— Няма да те оставя — възрази Стела. — Това не подлежи на обсъждане.
— Аз ще остана тук. — Лоугън обви ръка около раменете на Стела. — Стига да нямаш нищо против.
— Нямам, разбира се. — Роз въздъхна и взе огледалото си от Харпър. — Нямаше да се отърве само със словесни заплахи, ако беше счупила това. — Сложи го обратно на мястото му и стисна ръката на сина си. — Всичко ще бъде наред скъпи. Обещавам.
— Ако направи нещо, с което да ти причини болка, ще намеря начин да я прогоня от къщата.
— Каквато майката, такъв и синът — усмихна се тя. — Казах й същото и така я накарах да престане, а навярно знае, че никога не говоря празни приказки. Върви при Хейли. Не може да остави децата, а сигурно е полудяла от притеснение. Мич, ела в банята, ще почистя тези рани.
— Не искам да стои тук сама тази нощ — каза Харпър, когато майка му излезе от стаята.
— Няма да е сама — увери го Мич.
Когато влезе в банята, Роз вече напояваше марля с кислородна вода.
— Това са само няколко драскотини.
— Все пак трябва да се погрижа за тях и тъй като досега не ми се е налагало да лекувам рани, причинени от разгневен призрак, ще процедирам по обичайния начин. Седни.
— Добре, госпожо. — Мич седна и се вгледа в лицето й. — Ти нямаш нито една драскотина.
— Хм? — Хвърли бегъл поглед към ръцете си и към отражението си в огледалото. — Мисля, че си прав.
— Не е искала да те нарани. Не че не е способна да го стори, преднамерено или не, като се има предвид лудостта й. Но е предупреждение. Интересно!
— Възхищавам се на мъж, който е пострадал от гнева на едно привидение, а заявява, че намира това за интересно.
— А аз се възхищавам на жена, която има смелостта да застане лице в лице с това привидение и да спечели двубоя.
— Къщата е моя. — Роз сниши глас и повдигна брадичката му. — Няма да боли.
— Така казват всички.
Тя почисти раните сръчно и уверено, докато Мич не откъсваше поглед от лицето й.
— Търсиш ли нещо? — попита тя.
— Питам се дали вече съм го намерил.
— Едва не е пострадало и окото ти. — По-разтърсена, отколкото би признала, Роз се наведе и докосна драскотината с устни. — Готово. — Отдръпна се крачка назад. — Ще оживееш.
— Благодаря. — Той хвана ръцете й и проницателните му зелени очи приковаха поглед в нейните. — Имам някои теории.
— Изгарям от нетърпение да ги чуя. Но първо искам да разчистя онази бъркотия и да пийна чаша вино. Голяма чаша.
— Ще ти помогна.
— Не, предпочитам да го свърша сама. Чувствам нужда.
— Трудно е за мен винаги да ме молиш да се отдръпна.
— Сигурно. — Роз прокара пръсти през косите му. — Може би ще представлява утеха за теб, ако споделя, че се отдръпваш с достатъчно увереност в себе си, а това ми носи успокоение.
— Ето още една причина да смятам, че си пасваме добре.
— Съгласна съм. Ще ти бъда благодарна, ако слезеш при другите и ми дадеш половин час да въведа ред. Ще се поуспокоя поне малко.
— Добре. — Мич се изправи. — Ще остана да пренощувам тук. Както се изрази Стела, това не подлежи на обсъждане. Имаш половин час на разположение да решиш дали ще спя при теб или в някоя от стаите за гости.
Излезе и я остави да гледа след него, смръщила вежди.
Всички се бяха събрали в кухнята. „Като семейство“, помисли си той. Заедно, в сърцето на къщата, до печката, на която къкреше нещо. Бебето лазеше по пода, двете по-големи момчета обличаха якетата си, а кучето им развълнувано подскачаше около тях.
Всички погледи се насочиха към него и след миг мълчание Стела шеговито подкани синовете си:
— Хайде, вървете. Пуснете го да потича, но далеч от цветните лехи. След малко ще вечеряме.
Последваха бързи стъпки, лай и пискливият смях на Лили, сетне момчетата и кучето излязоха и вратата
