Черна роза

ми гостенка, както виждаш задряма.

Роз се усмихна и кимна към високото столче, където Лили спеше, отпуснала глава на свалената облегалка.

— Като кукличка е, а ти си истинско съкровище, щом нямаш нищо против да наглеждаш три деца, докато майките им си бъбрят с мен.

— Правим каквото можем. Трябваше да споменеш какви ги е говорила онази слабоумна кучка.

— Помниш ли някога да не съм се справила с някоя слабоумна кучка?

— Не помня да не си се справила с каквото и да било, но все пак трябваше да споменеш. Как иначе да разбера на кого да направя вуду магия?

— Не се безпокой, Брайс е достатъчно наказание за нея.

— Не очаквай да я съжалявам.

— Сама да носи кръста си.

— Вечерята ще бъде готова след около час — извика Дейвид преди тя да излезе от стаята. — Има няколко телефонни съобщения за теб. На секретаря ти са и не ги прослушах.

— Ще ги чуя горе.

Роз взе кафето със себе си и свали обувките на прага на стаята си. После натисна бутона на телефонния секретар.

„Роз, не исках да те безпокоя на работа“.

— Приятен глас имате, доктор Карнеги — каза си тя и седна на ръба на леглото да го послуша с наслада.

„Днес с Джош ще хапнем пица у дома. Забравих да ти кажа. Иска ми се да мисля, че ще ти липсвам, и обещавам да наваксаме пропуснатото утре, като те заведа на ресторант. В който пожелаеш, само ми кажи. Освен това днес свърших малко работа, за която бих искал да поговорим. Ще дойда около дванайсет. Ако не се намерим, обади ми се на мобилния телефон. Ще мисля за теб“.

— Чудесно е да го зная. Чудесно.

Следващото съобщение прекъсна бленуването й.

„Госпожо Харпър, обажда се Уилям Ролс от кънтри клуб «Ривърбенд». Получих писмото ви тази сутрин и съжалявам, че не сте доволна от услугите ни и не желаете повече да членувате в нашия клуб. Признавам, че съм изненадан и дори смаян от оплакванията ви, за които се надявам да поговорим лично. Ценим партньорството ви в продължение на много години и прекратяването му ще бъде голяма загуба за нас. Ако имате желание да обсъдим въпроса, можете да се свържете с мен по всяко време, на който и да е от изброените номера. Отново изразявам искрено съжаление“.

Роз остана неподвижна, докато изслуша цялото съобщение. Когато свърши, затвори очи.

— Мамка ти, Брайс!

След час не само вече бе разговаряла с Уилям Ролс и го бе уверила, че не е недоволна и не е писала оплаквания, а и разполагаше с получено по факс копие от въпросното писмо.

Пламналата й глава бе на път да експлодира.

Отново нахлузваше обувките си, когато пристигна Хейли, с бебето на ръце.

— Дейвид каза, че вечерята… Какво има, какво става?

— Искаш да знаеш какво става? Ще ти кажа. — Роз грабна писмото от леглото, където го бе хвърлила. — Ето какво. Онова жалко безгръбначно влечуго отново подлага търпението ми на изпитание.

— „Допускането на лица с недостойно потекло и смесена расова принадлежност…“ — започна да чете Хейли, опитвайки се да държи листа далеч от ръчичките на Лили. — „Назначаване на служители със съмнителен морал. Недопустима фамилиарност между персонала и членовете, обслужване под всякаква критика“. — Очите й изглеждаха огромни, когото ги вдигна към лицето на Роз. — Не си го писала ти.

— Разбира се. Ще го занеса на Брайс и що го натъпча в лъжливото му гърло.

— Не.

Хейли препречи пътя й с толкова енергично движение, че Лили се засмя и заподскача, очаквайки нова игра.

— Не? Какво „не“? Не мога повече да търпя това. Край! Ще приключа с него веднъж завинаги.

— Не можеш. Твърде ядосана си, за да ходиш където и да е. — Никога не бе виждала Роз толкова гневна, а определението на Стела „малко страховита“ сега бе повдигнато на безкрайно висока степен. — Не разбирам много от тези неща, но залагам месечната си заплата, че се е надявал именно на това. Трябва да поседнеш.

— Ще насиня топките му с ритници.

— Да, би било страхотно. Проблемът е, че го очаква и навярно ще ти устрои капан да те арестуват за побой. Той те разиграва, Роз.

— Мислиш, че не го зная? — Разпери ръце и се завъртя, търсейки нещо, което да ритне или да удари с юмрук. — Мислиш, че не зная какво цели онова копеле? Няма повече да стоя тук и да не предприемам нищо.

Повишеният той и яростта в гласа й накараха Лили да се намръщи, малките й устни затрепериха и тя заскимтя.

— Господи, изплаших детето! Съжалявам. Съжалявам! Дай ми я за малко. — Лили продължи да хленчи, когато Роз я взе от ръцете на майка й и я приласка. — Спокойно, миличко, не се сърдя на теб. Не се сърдя и на мама. Извинявай, моето момиче. — Тя загука и потърка нос в малкото телце, сгушено до гърдите й. — Сърдита съм на един жалък, мръсен, подъл духач, който прави всичко възможно да усложни живота ми.

— Ти каза духач — промълви Хейли, поразена.

— Извинявай. Тя не разбира какво казвам, така че няма страшно за нея. — Хлипанията затихнаха и детето задърпа краищата на косите й. — Не биваше да крещя така пред нея. Плаши я тонът, а не думите.

— Но ти каза духач.

Този път Роз се засмя.

— Толкова съм ядосана — каза тя, докато люлееше Лили и успокояваше и двете. — Просто полудях. Права си, което ме влудява още повече. Не мога да се изстрелям оттук и да изтичам при него. Той търси точно това. Ще го преглътна. Не е станало нищо непоправимо.

— Съжалявам, Роз. Иска ми се аз да насиня топките му вместо теб.

— Благодаря, скъпа. Много мило, че го казваш. Да слезем долу за вечеря. — Повдигна Лили и духна към коремчето й, за да я разсмее. — Ще хапнем и ще забравим за онзи негодник, нали, кукличке?

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

— Добре. Знаеш ли, мисля, че влечугите не са безгръбначни.

Роз примигна срещу Хейли.

— Какво?

— Ти нарече Брайс безгръбначно влечуго. Не зная дали имат истински гръбнак. Може би просто някаква скелетна структура. Възможно е да се лъжа. Не харесвам особено змиите, така че не съм се интересувала.

— Винаги ме учудваш, Хейли, винаги.

Петнадесета глава

Роз отложи излизането с Мич с един ден, после с два. Искаше да бъде спокойна и с бистър ум, а нещата не се уреждаха бързо. Трябваше да се види с адвоката си и се чувстваше длъжна да си уговори среща с Уилям Ролс в клуба.

Мразеше, дълбоко мразеше да се откъсва от работата си, особено в началото на най-натоварения сезон. Благодареше на Бога за Стела, за Харпър, както винаги, и за Хейли. Можеше да бъде уверена, че оставя бизнеса си в най-добрите ръце.