останалото, защото животът ми виси на косъм. Започна да ме мъмри, че си губя времето да чета за растенията, вместо да го посветя на градината на дома, който нейният син ми е осигурил.
— Имате красив двор.
Според Роз можеше да бъде и по-красив, но бе добре поддържан.
— Тормозеше ме, както винаги, и изтърсих, че напоследък полагам къртовски труд да направя нови лехи и какво ли още не. Просто си измислях, Роз, и сега, ако не ми помогнеш, ще разбере за опашатата ми лъжа.
— Ако искаш, ще изпратя Лоугън. Мога да попитам Стела за графика му, но…
— Разминах се с нея, докато вървях насам. Каза, че ще бъде зает, без никакъв прозорец, през следващите две седмици. — Сиси събра ръце пред гърдите си като за молитва. — Умолявам те, Роз. Отложи някой от ангажиментите му и го изпрати при мен. Само за два дни.
— Не мога да прекъсна работата му на друг обект… но почакай — каза Роз, когато видя сълзи в очите й. — Ще измислим нещо. Два дни — въздъхна тя. — Ще ти струва скъпо.
— Няма значение. Парите са най-малкият проблем. От това зависи животът ми. Иначе ще се наложи да хвана самолет до Тампа още тази нощ и да я убия, докато спи.
— Тогава да се залавяме да спасим твоя и нейния живот.
Роз си представи новия облик на градината й и започна да снове из оранжериите, за да набави всичко необходимо. Сиси не смееше дори да мигне, докато гледаше как подбира цветя, храсти и декоративни дръвчета, саксии и сандъчета.
— Харпър, трябва да отскочиш до къщата и да докараш пикапа ми. Ще натоварим тези неща и ще те открадна за няколко часа… Стела, кажи на Лоугън да дойде тук, когато приключи за днес. Ще се наложи да поработи извънредно. Може да вземе набелязаните дръвчета и да ги докара на този адрес. — Написа го на парче хартия. — И ти ела с него. Можеш да ми бъдеш полезна с усета и ръцете си.
— Нима мислиш, че е възможно да свършим работата за два дни? — попита Стела.
— Ще се справя за по-малко време, защото с толкова разполагам.
Обичаше предизвикателствата. Нищо друго не можеше да отклони мислите й от проблемите така, както ровенето в пръстта.
Измерваше, отбелязваше, пресмяташе, поставяше торфен мъх, заравняваше.
— Обикновено отделям повече време за подготовка на почвата. Преобразяването на една градина е важно събитие.
Сиси прехапа устни и нервно усука гердана си от перли около пръстите си.
— Но можеш да го направиш.
— Малко са нещата, които не мога да направя с растения и пръст. Това е дарбата ми. — Кимна към Харпър, който вече инсталираше декоративна метална решетка. — И неговата. Днес ще научиш нещо. Сложи чифт ръкавици, Сиси. Ще се потрудиш и това, което си казала, няма да е лъжа.
— Нямам никакви угризения, че я излъгах.
Все пак сложи ръкавиците.
Роз й обясни с простички термини, че ще създадат градина, която ще изглежда добре през всички сезони и ще впечатлява свекърва й — по което и време на годината да реши да й гостува. Ириси, карамфили и камбанки. Бързо разцъфтяващи дамски сърца и кандилки. С пролетни луковици, интересно подредени едногодишни растения и зеленината на по-късно цъфтящи цветя пространството щеше да е запълнено.
Когато масивните сандъчета се изпълнеха с цветове, щеше да се получи красива гледка, която дори една заядлива свекърва би харесала.
Остави Сиси да засади петльовия гребен и игликата и се отдалечи да изравни и разрохка старите лехи.
След още един час осъзна, че към всичко, което бе донесла, могат да добавят и още.
— Харпър? — Попи потта от челото си с ръка. — Взе ли мобилния си телефон?
Синът й отмести ръце от увивните растения, които прикрепяше към решетката, и потупа джобовете си.
— Тук някъде е. Може би в пикапа.
„Каквато майката, такъв и синът“, помисли си Роз, махна с ръка и отиде да потърси телефона. Обади се на Стела и изреди още цял списък от необходими неща. Не се съмняваше, че управителката ще ги въведе в компютъра, ще издаде фактура и ще се погрижи да бъдат доставени.
Засади кани до задната ограда синя салвия и африкански маргаритки. После седна на пети, когато Сиси дойде при нея и й донесе висока чаша.
— Лимонада. С мама я направих. За изкупление на греховете. Маникюрът ми е съсипан — каза тя, подавайки чашата на Роз. — Вече усещам болка в части на тялото, които бях забравила, че имам. Не зная как можещ да вършиш това.
— А аз не разбирам как ти можеш да играеш бридж всяка седмица.
— Е, всеки има различни интереси, предполагам. Дължа ти много повече от чека, който подписах.
— О, ще подпишеш още няколко, преди да свършим.
Сиси притвори очи.
— Ханк ще ме убие. Ще извади железен лост и ще ме налага до посиняване и смърт.
— Не мисля, че ще го направи. — Роз се изправи, подаде й празната чаша и се почеса по гърба. — Ще бъде доволен и горд… и трогнат, че си положила толкова усилия и дори си пожертвала маникюра си, за да направиш къщата ви по-красива за гостуването на родителите му. За да покажеш и на него, и на тях колко много цениш дома, който ти е осигурил.
— О! — На лицето й бавно се появи усмивка. — Много умно казано, Розалинд.
— Това, че нямам съпруг, не означава, че не разбирам от тези неща. Предупреждавам те, че ако не се грижиш за всичко това както трябва, не Ханк, а аз ще те пребия до безсъзнание.
Сиси погледна разрохканата пръст, наполовина засадените лехи, лопатите, търнокопите и чувалите с пръст и тор.
— Ще изглежда красиво в завършен вид, нали?
— Имай ми доверие.
— Имам. Пълно. Може би сега не е най-подходящият момент да ти кажа, че синът ти е дяволски красив млад мъж. Сърцето ми едва не спря, когато му подадох чашата с лимонада и ми се усмихна. Мили боже, сигурно момичетата падат в краката му като покосени.
— Никога не е имал проблем с намирането на приятелка. Но връзките му не траят дълго.
— Все още е млад.
Когато се прибра, навън вече бе тъмно. Изпоцапана и малко скована от болки, подаде глава през вратата на библиотеката, преди да се качи по стълбите. Бе видяла колата на Мич отпред.
— Работиш до късно, а? — попита тя.
— Да. Ти също.
— Имах невероятен ден. Стори ми се безкраен. Ще отида да сваля от себе си няколко пласта мръсотия, а после ще ям до пръсване.
— Искаш ли компания? Трябва да ти съобщя няколко неща.
— Добре, заповядай.
— Цял ден ли си игра в калта?
— По-голямата част. Спешна градинарска помощ. — Погледна към него през рамо и широко му се усмихна, когато той тръгна нагоре по стълбите. — Приятелка, неочаквано гостуване на свекъра и свекървата, която има пасивно-агресивни наклонности, и желание от страна на снахата да натрие носа й. Резултатът е значителна печалба за фирмата ми и страхотен ден за мен.
Влезе направо в банята и свали блузата си.
— Отдавна не се бях занимавала сериозно с проектиране и оформяне. Почти бях забравила какво е да заровя ръце в пръстта на нечия градина и да създам нещо.
Съблече се, докато говореше, без да се бави, пъхна дрехите си в коша за пране и се отправи към душа,
