Осма глава
В оранжерията за разсаждане Хейли наблюдаваше как Роз поставя резник от люляк в кофичка с пръст.
— Наистина ли нямаш нищо против да гледаш Лили?
— Защо да имам? С Мич ще я глезим цяла вечер, докато те няма да ни пречиш.
— Тя обича да бъде с вас. Роз, чувствам се толкова странно заради всичко.
— Не разбирам какво странно има да излезеш на среща с Харпър. Той е хубав, чаровен млад мъж.
— Но е твоето момче.
— Да. — Роз се усмихна, докато слагаше друг резник в облагородена почва. — Късметлийка съм, а? Имам още двама хубави сина и не бих се изненадала, ако някой от тях има среща тази вечер.
— С Харпър е различно. Той ти е първородният, както и твой партньор в бизнеса, а аз работя за вас.
— Вече говорихме за това, Хейли!
— Зная. — Този тон на раздразнение й бе добре познат. — Ала все пак не ми е толкова лесно да го приема.
— Ще можеш, ако се отпуснеш и просто се забавляваш. — Роз вдигна поглед, преди да забие поредния резник в пръстта. — Не е зле да подремнеш, преди да излезете. Тези тъмни кръгове под очите ти ме безпокоят.
— Не спах добре.
— Нищо чудно, след вчерашния ден…
Музиката, която се разнасяше в оранжерията днес, бе виртуозна пиеса за пиано с романтично звучене. Но Хейли бе по-добра в разпознаването на растения, отколкото на класически композитори.
— Отново ме споходиха странни сънища, поне ми се сториха такива. Не запомних никой от тях ясно. Роз, страхуваш ли се?
— Загрижена съм. Ето, ти сложи следващия резник. — Роз се отдръпна и й отстъпи мястото си. — И съм ядосана. Никой, освен мен, няма право да удря момчето ми. Ще го кажа на Амелия при първа възможност, без колебание! Така е добре — кимна тя, докато Хейли поставяше резника. — Тези храсти се нуждаят от суха почва, за да пуснат корени, иначе загниват.
— Може би е взела сърпа и въжето от гаража за файтони. Искам да кажа — приживе. Вероятно се е опитала да ги използва, но някой й е попречил.
— Има много възможни версии, Хейли. Беатрис не споменава за Амелия в никой от дневниците си, така че никога не ще узнаем всичко.
— Ако не разкрием истината, няма да се избавим от призрака. Роз, има експерти по паранормални явления, които прогонват зли духове от жилища. — Хейли вдигна глава, но като зърна лицето й, се намръщи. — Не разбирам какво те кара да се усмихваш! Не е толкова странна идея.
— Току-що си представих как банда откачалки тичат из дома ми, въоръжени с кофи, метли и лазерни пистолети като онзи на Бил Мъри в „Ловци на духове“.
— Протонови лъчи… нямам представа откъде го зная. Честно казано, Роз, има сериозни проучвания с доказани резултати. Може би се нуждаем от външна помощ.
— Ако се стигне дотам, ще решим какво да правим.
— Вече прегледах няколко сайта в интернет.
— Хейли!
— Зная, зная. Не се ядосвай, направих го за всеки случай.
И двете се обърнаха, когато вратата се отвори. Мич влезе и нещо в изражението му накара Хейли да затаи дъх.
— Мисля, че я открих! Колко бързо можете да довършите тук и да дойдете?
— За около час — прецени Роз. — Но, за бога, Мичъл, не ни оставяй в неведение. Коя е била?
— Казвала се е Амелия Елън Конър, родена в Мемфис на 12 май 1868-а. В архивите няма смъртен акт.
— Как успя…
— Ще ви разкажа у дома. — Чаровно й се усмихна. — Събери войската си, Роз. Ще се видим там.
— О, за бога — промърмори тя, когато Мич излезе. — Типично за мъж, нали? Хейли, кажи на Харпър и Стела да приключат с работата си. Стела може да се обади на Лоугън, ако и той желае да присъства. Ще трябва да изпрати Руби на щанда и да й остави ключовете. Днешният ни работен ден свършва с два часа по-рано.
Амелия Елън Конър. Хейли затвори очи и мислено повтори името, докато стоеше във фоайето на Харпър Хаус. Не последва нищо — нито зловещи разкрития, нито нова поява на призрака или внезапно прозрение. Почувства се малко глупаво, защото се бе надявала да се случи нещо, ако се съсредоточи върху името, докато стои вътре в къщата.
Опита се да го изрече тихо, но резултатът бе същият. „Искаше самоличността й да бъде разкрита — помисли си Хейли. — Да бъде призната“. Добре тогава.
— Амелия Елън Конър! — извика тя. — Признавам те за майка на Реджиналд Едуард Харпър.
Но отговор не последва. Само гласът й отекна в тишината, наситена с аромат на лимоново масло и летни рози.
Хейли реши да не споделя за несполучливия си експеримент и се отправи към библиотеката.
Роз вече бе там, а Мич чаткаше по клавишите на лаптопа си.
— Бърза да нахвърли някои неща, докато още ги помни — каза Роз с известно раздразнение. — Стела е в кухнята с Дейвид. Днес момчетата са при дядо си. Лоугън ще дойде след малко. Предполагам — и Харпър.
— Каза, че ще дойде. Трябвало да довърши нещо… — Хейли присви рамене.
— Седни. — Роз я покани с жест. — Явно доктор Карнеги е решил да ни държи в напрежение.
— Чай с лед и бисквити с лимонов крем — съобщи Дейвид, когато влезе с количката пред Стела. — Успя ли вече да изкопчиш нещо? — попита той и кимна към Мич.
— Не, но не е нужно да ме убеждаваш да опитам. Мич!
— Пет минути.
— Толкова обикновено име, нали? — Хейли сви рамене, когато срещна погледа на Роз. — Извинявай, просто мислех на глас. Името Амелия звучи мелодично и женствено, но Елън Конър — кратко и просто. Човек би очаквал и другите две имена да бъдат мелодични или дори екзотични. Освен това Амелия означава „усърдна“, проверих го.
— Не се и съмнявам — шеговито вметна Роз:
— Мисля, че Елън е версия на Елена, което ме подсеща за Хубавата Елена, така че може би се оказва по-женствено и екзотично, отколкото човек си мисли в първия момент. Но всичко това са маловажни подробности.
— Интересно разсъждаваш — каза Роз. — А, ето ги и последните двама от компанията ни.
— С Харпър се срещнахме пред вратата. — Лоугън се спря до Стела и я целуна. — Извинявай, че съм потен, идвам направо от обекта.
Грабна чашата чай с лед, която Дейвид му подаде, и я пресуши до капка.
— Е, какво има? — Харпър спря погледа си върху бисквитите, взе си три и се отпусна на един стол. — Вече знаем цялото й име. И какво следва от това?
— Голям успех е, че Мич се е добрал до името й, разполагайки само с оскъдни сведения — укорително рече Хейли.
— Не го отричам, но се питам какво ще правим сега.
— Първо, бих искала да узная как го е открил. Разкажи ни, Мичъл — нетърпеливо го подкани Роз.
Мич повдигна ръце от клавиатурата пред монитора, свали очилата си и забърса стъклата им в ризата си.
— Реджиналд Харпър е имал доста имоти — земя и къщи, тук, в Шелби Каунти, но и другаде — каза
