той. — Разбира се, някои от тях са били отдавани под наем. Но докато прелиствах старите архиви, попаднах на няколко, които са били обитавани известно време, но не са носели приходи.
— Може би е укривал доходи? — предположи Харпър.
— Възможно е. Или в тези жилища е настанявал любовниците си.
— Повече от една ли са били? — възкликна Лоугън и си наля още чай. — Не си е губил времето!
— В дневниците на Беатрис се говори за жени, следователно са били поне няколко. Освен това той е бил човек с ясни цели и щом е искал син на всяка цена, навярно е издържал повече любовници, докато е получил своето. Беатрис споменава още, че Амелия е била местна, така че се съсредоточих върху близките имоти.
— Едва ли би регистрирал държанките си като наемателки — отбеляза Роз.
— Права си. Порових се и в списъците от преброявания на населението. Много имена, много години, но изведнъж ми светна лампичката и сведох проучването си до онези, през които Реджиналд е поддържал имотите си в района, преди 1892 г. Отново имаше доста за отсяване, но се насочих към преброяването от 1890-а. — Мич плъзна поглед из стаята и се спря на количката. — Това бисквити ли са?
— За бога, Дейвид, подай му ги, преди да съм го убила. На какво попадна в списъците от 1890-а?
— Амелия Елън Конър, пребиваваща в една от къщите на Реджиналд Харпър в Мемфис. Имот, който не е донесъл приходи от втората половина на годината до март 1893-а. В неговите книжа се е водел необитаван през този период.
— Почти е сигурно, че е била тя — каза Стела. — Изглежда твърде добре изпипано, за да не е.
— Тя разбира от добре изпипани неща — подметна Лоугън. — До последната подробност.
— Ако не е нашата Амелия, значи е невероятно съвпадение. — Мич остави очилата си на масата. — Счетоводителят на Реджиналд е бил много старателен по отношение на документацията и е отразил значителни разходи за периода, в който имотът се е водел празен, а Амелия Конър е била записана на този адрес при преброяването. През февруари 1893-а са били направени доста по-големи разходи за преобзавеждане и подготовка за нови наематели. Къщата е била продадена през 1899-а.
— Значи знаем, че е живяла в Мемфис поне няколко месеца след раждането на бебето — отбеляза Хейли.
— И още нещо. — Мич отново сложи очилата си, за да прочете записките. — Амелия Елън Конър е родена през 1868-а в семейството на Томас Едуард Конър и Мери Катлийн Конър, по баща Бингам. Амелия е записала, че и двамата й родители са покойници, но това е било вярно само за баща й, починал през 1886- а. Майка й е била жива и вероятно здрава. Датата на смъртта й е едва през 1897-а. Работела е за семейство Лусърн като домашна прислужница, в имение край реката, наречено…
— Уилоус! — довърши Роз. — Знам тази къща, по-стара е от нашата. В момента е хубав частен хотел. Беше купена и реставрирана преди двайсетина години.
— Мери Конър е работела там — продължи Мич. — И въпреки че в списъците от преброяванията не се споменава за деца, има няколко важни документа, от които става ясно, че е имала дъщеря — Амелия Елън.
— Отрекла се е от нея, предполагам — каза Стела.
— Достатъчен е фактът, че дъщерята я е смятала за мъртва, а майката не е съобщавала за нея. Има още нещо интересно: липсват сведения Амелия да е родила дете. Няма и смъртен акт на нейно име.
— Понякога парите отварят врати, а друг път ги затръшват — изтъкна Хейли.
— Какво следва от всичко това? — попита Лоугън.
— Ще прегледам старите вестници още веднъж и ще потърся съобщение за смъртта й… жена с неустановена самоличност или нещо подобно. И отново ще дирим информация чрез наследниците на прислугата. Ще помоля сегашните собственици на Уилоус да ми позволят да надникна в документи или други книжа от онзи период.
— Ще ти помогна — предложи Роз. — Известните фамилии също отварят врати.
Натъжи я мисълта, че това бе първата й романтична среща от много време насам. „Все пак изглеждам доста добре“, каза си тя. Оскъдното червено горнище разкриваше ръцете и раменете й, които бяха добили приятен загар между заниманията с йога, тичането до детегледачката на Лили и работата в градината.
Срещу нея, на масата в оживения ресторант на Бийл Стрийт, седеше привлекателен мъж. А тя не можеше да се отърси от натрапчивите мисли и да се наслади на мига.
— Да поговорим за това, което те мъчи — настоя Харпър, повдигна недокоснатата й чаша вино и й я подаде. — Ще се почувстваш по-добре, ако го споделиш, вместо упорито да го таиш в себе си.
— Не мога да престана да мисля за нея. Родила е син, а той просто й го е взел. Не е трудно за разбиране защо толкова ненавижда мъжете.
— Не ставай адвокатка на дявола. Тя се е продавала.
— Но, Харпър…
— Произхождала е от бедно семейство. Вместо да работи, е предпочела да бъде държанка. Неин избор, за който не мога да я съдя. Но е плащала със секс за къща с прислуга.
— И това ли му дава право да отнеме детето й?
— Не съм казал нищо подобно, за бога! Просто ти напомням, че не е била излъгана невинна девойка. Живяла е в онази къща като негова любовница повече от година, преди да забременее.
Хейли не бе съгласна изцяло с тезата му.
— Може би го е обичала…
— А може би е обичала охолния живот — поправи я Харпър.
— Не знаех, че си толкова циничен.
Той само се усмихна.
— А аз не знаех, че си такава романтичка. Най-вероятно истината е някъде по средата между цинизма и романтиката. Така че и двамата сме прави.
— Струва ми се, че така е по-честно — успокои се Хейли.
— Както и да е… Знаем, че тази жена е провалила живота си, вероятно още преди да я сполети тази трагедия. Това не означава, че я е заслужавала, но бих се обзаложил, че е била коравосърдечна. Човек трябва да е такъв, за да обяви майка си за мъртва, когато тя живее само на няколко километра от него, нали?
Хейли решително отпи глътка вино.
— Добре, стига сме говорили за нея.
— Съгласен съм.
— Трябва да направя само още нещо.
Харпър посегна към джоба си и досетливо й подаде своя телефон.
Тя се засмя и го взе.
— Знам, че малката се чувства добре с Роз и Мич, но просто искам да се уверя.
Хапнаха сом и бухти от царевично брашно и изпиха по две чаши вино. Удивително бе колко освободена се почувства, докато седяха тук, без да мислят за времето, и разговаряха за каквото им дойде наум.
— Бях забравила какво е да си безгрижен — въздъхна Хейли и спокойно се облегна на стола си. — Радвам се, че най-сетне ме покани да излезем.
— Най-сетне ли?
— Имаше предостатъчно време — изтъкна тя. — Тогава нямаше да се наложи аз да действам първа.
— Тази първа крачка ми хареса.
Харпър хвана ръката й.
— Беше една от най-смелите ми постъпки. — Леко замаяна, тя се наведе напред и го погледна право в очите. — Наистина ли мислеше за мен по този начин през цялото време?
— Положих доста усилия да престана. И успях, но за известно време.
— Защо положи тези усилия?
— Струваше ми се… нередно — не му хрумна по-подходяща дума — да си представям как прелъстявам гостенка в дома ни, особено бременна. Нали се сещаш, че веднъж ти помогнах да слезеш от колата, в деня
