на партито в твоя чест.
— О, да, спомням си. — Хейли не можа да прикрие усмивката си, въпреки че сложи свободната си ръка пред лицето си. — Държах се ужасно с теб. Чувствах се толкова изтощена от жегата, надебеляла и отчаяна.
— Напротив, изглеждаше поразително. Беше толкова жизнена — това бе първото ми впечатление за теб. Излъчваше някаква светлина и енергия… Разбира се, и сексапил, но се опитвах да не мисля за него. Но в онзи ден, когато ти помогнах да слезеш, неволно докоснах корема ти и усетих помръдването на бебето. Беше…
— Страшно ли?
— Не, бе вълнуващо. Да, и малко страшничко. А сетне те гледах, докато раждаше.
Хейли застина. Почувства как лицето й се изчерви.
— Господи, бях забравила. — Стисна очи. — О, не!
Той сграбчи ръцете й, повдигна ги към устните си и ги целуна.
— Невъзможно е да се опише. След като превъзмогнах първоначалния шок, бях просто поразен. Видях как дъщеричката ти се появи на бял свят. Оттогава съм влюбен в нея.
— Зная. — Срамът отшумя и очите й засияха. — Но никога не си ме питал за баща й.
— Не е моя работа.
— Ако стигнем по-далеч, ще бъде. Трябва поне да знаеш кой е той. Ще се поразходим ли сега?
— Разбира се.
Отдалечиха се от светлините и оживлението на Бийл Стрийт, поемайки към реката. Там също бе пълно с туристи, които се шляеха из парка или съзерцаваха водата, но бе значително по-тихо. Така на Хейли й бе по-лесно мислено да се върне назад във времето и да го поведе със себе си в спомените си:
— Не бях влюбена в него. Държа да изтъкна това още в началото, защото някои биха казали: „Горкото момиче, завъртял му е главата, а после я е изоставил. Сърцето й е било разбито от някой мръсник“. При мен не беше така.
— И това е добре. Жалко ще е, ако бащата на Лили е мръсник.
Хейли поклати глава и въздъхна:
— Беше мило момче, студент в последен курс, с когото се запознах, докато работех в книжарницата в родния си град. Флиртувахме, няколко пъти излязохме заедно. Тогава баща ми почина. — Минаха по малък мост и продължиха покрай няколко двойки, седнали до каменни маси. — Бях толкова сломена, толкова тъжна…
Харпър обгърна раменете й.
— Мисля, че ако нещо се случи с майка ми, бих се чувствал, сякаш съм ослепял. Имам братята си, на чиято подкрепа разчитам, но не мога да си представя света без нея.
— Точно така е, сякаш загубваш способността си да виждаш. Не знаеш какво да правиш по-нататък, не знаеш какво да кажеш. Колкото и внимателни да са с теб, не преставаш да се луташ в мрак. Хората обичаха баща ми, просто не можеха да не го обичат. Подкрепяха ме съседи, роднини и приятели, моите и неговите колеги. Но той бе центърът на живота ми до такава степен, че се чувствах самотна, попаднала в бездна от скръб.
— Бях много по-малък, когато баща ми загина. Зная, че има етап, през който човек трябва да премине, докато повярва, че може да възстанови равновесието си и да продължи.
— Да, но когато този етап отмине и отново започнеш да чувстваш, болката е непоносима. Онова момче беше до мен тогава. Държеше се много мило, утешаваше ме… И едното доведе до другото. — Извърна глава и срещна погледа му. — Но не бяхме нищо повече от приятели. Не беше лекомислено увлечение, а…
— Утеха.
При този спомен сърцето й се изпълни с топлота.
— Да, той се върна в колежа, а аз продължих напред. Отначало не знаех, че съм бременна. Не забелязвах признаците. А когато разбрах…
— Беше изплашена ли?
Хейли поклати глава.
— Бях ядосана. Побеснях. Защо, по дяволите, се бе случило точно на мен? Нима нямах достатъчно проблеми? Не спях с този и онзи, не бях безотговорна. Какво бе това, шега ли? Господи, Харпър, не треперех от страх, а от ярост. В един момент изпаднах в паника, но бързо се отърсих от нея и отново ме завладя гневът.
— Било е голямо изпитание, Хейли. Била си сама.
— Не ме изкарвай светица. Беше просто нежелана бременност. Не исках бебе. Трябваше да работя, да изживея скръбта си и да имам малко спокойствие, по дяволите!
Вървяха към реката и тя говореше тихо, взирайки се във водата.
— Реших да направя аборт, но трябваше да намеря начин да се освободя от работа и да събера пари.
— Но не си го направила.
— Снабдих се с литература и намерих клиника, но започнах да мисля, че може би е по-добре да дам детето за осиновяване. Регистрирах се в агенция. Има толкова много бездетни двойки, които биха дали всичко за едно бебе. Може би щях да ощастливя някого.
Той прокара ръка по косите й и тихо каза:
— Но не си направила и това.
— Набавих си литература и по този въпрос. Започнах да се ровя. През цялото време не можех да си намеря място и проклинах Бога. Питах се защо онзи негодник — бащата, не идва отново в книжарницата и не ми се обажда. Когато бях малко по-спокойна, се двоумях дали да не му кажа, дали не е редно да узнае. Не бях забременяла сама, така че би трябвало и той да поеме своята част от отговорността. Но най-сетне приех реалността. Щях да имам бебе, а когато то се появи, вече нямаше да съм сама. Беше егоистично от моя страна, но тогава за първи път осъзнах, че клоня към решението да задържа детето. За себе си. — Въздъхна дълбоко и се обърна с лице към него. — Реших да стана майка, защото бях самотна. Това наклони везните.
Той остана за миг мълчалив, после попита:
— А студентът?
— Отидох да се срещна с него. Открих го в колежа и бях готова да кажа: „Виж каква я забъркахме и ето какво решение взех“.
Лек порив на вятъра развя косите й. Хейли се наслади на топлия влажен въздух, който обливаше лицето й.
— Зарадва се да ме види, но изглеждаше малко смутен. Предположих, че е, защото не ми се бе обаждал. Но се оказа, че е открил жената на живота си — голямата, изпепеляваща любов! — Прочувствено размаха ръце. — Беше толкова щастлив и въодушевен, че докато говореше за нея, сияеше.
— И ти не му каза, че си бременна?
— Не. Какво трябваше да сторя? Да кажа: „Добре, радвам се, че си намерил своята половинка, но как би приел факта, че си ме зарязал бременна? Жалко за теб, но провали живота си, защото ме подкрепи, когато се нуждаех от приятел“. Освен това не исках да бъда с него, не исках да се женим, така че какъв смисъл имаше?
— Значи той не знае за Лили?
— Още едно егоистично решение, може би оправдано от мисълта, че така е най-добре за него. Борех се със себе си по-късно, когато бременността напредна, започна да ми личи и вече усещах бебето. Но не се разколебах.
Хейли замълча за миг. Оказа се по-трудно да довърши разказа си, отколкото бе очаквала. Но продължи да говори, защото той я слушаше внимателно.
— Наясно съм, че той има право да знае. Но отново бих постъпила така. Чух, че през април се е оженил за онова момиче и са се установили във Вирджиния, където живеят родителите му. Вярвам, че каквито и да са били подбудите ми, решението, което взех, е най-доброто за всички ни. Може би той щеше да обикне Лили, а може би щеше да гледа на нея като на своята най-голяма грешка. През първите няколко месеца и за
