Отново се залови за работа, но се постара да не бъде на касата, когато Дори бе готова да плати за избраните от Харпър растения. Докато подреждаше рафтовете до отсрещната стена, чуваше смеха й — ужасно дразнещ според нея.
С крайчеца на окото си забеляза Харпър, облегнат на щанда. И неизменната чаровна усмивка на лицето му, докато разговаряха за общите приятели и миналите дни.
Онази Дори дяволски нахално го докосваше. Леки потупвания, закачливи погледи… Хейли изпита негодувание, когато Харпър задърпа количката със саксии към колата на момичето.
Изведнъж реши, че е много важно да направи оглед на стоката на витрината. Ако надникнеше навън, докато работи, нямаше да е шпиониране, а просто случаен поглед.
Но той й бе достатъчен, за да види как Харпър се навежда и целува леко по устните някогашната си колежка.
Негодник…
След като й помаха за довиждане, той тръгна спокойно покрай страничната стена на сградата, сякаш не бе жалко невярно копеле! По-лошо — беше си позволил да се целува с друга жена пред очите й!
Беше очаквала, че поне ще има доблестта и тактичността да го прави зад гърба й.
Е, не бе болка за умиране, щеше да го преглътне. За нищо на света нямаше да допусне това да я разстрои. Нито да изтича след него и да го срита в топките. Въпреки че го заслужаваше. Просто щеше да отиде да види дали някоя клиентка се нуждае от помощта й.
За това й плащаха, а не за да флиртува или да прекарва половината работно време в разговори за миналото. И определено не за да се целува с клиентите, преди да им помаха на раздяла.
Почти бе стигнала до оранжерията за разсаждане, когато го видя сред откритата площ. Вече бе приклекнал и оглеждаше присадките на магнолиите, за които тя му бе помогнала само преди няколко седмици.
Вдигна глава и й се усмихна, когато се приближи.
— Погледни, вече са се прихванали. Още две седмици и ще отстраним лепенките.
— Щом казваш…
— Да, добре изглеждат. Трябва да огледам и другите дръвчета. Мисля, че през следващия сезон ще имаме прекрасни круши и череши. Показах ли ти онези, които вече дават плод? Крушите джуджета?
— Не. Приятелката ти намери ли каквото търсеше?
— Хм, да. — Харпър се изправи да погледне покривалата им. — Избрах прост метод — разсеяно каза той, докато разглеждаше дръвчетата. — Отглеждането им не излиза скъпо. Използвах pyrus communis6 за основа, тригодишни, и поставих три присадки от нискостеблена. Трябва да внимаваш да са на достатъчно разстояние, за да се получи добра форма.
— Ти определено разбираш от форми.
— Да, обичам да подрязвам дръвчета. Отгледах тези двете преди две години, а тези тук — напролет. Виждаш ли как се развиват?
— Виждам как се развиват доста неща. Изненадах се, че не отиде с нея, за да отнесеш саксиите до вратата на дома й.
— С кого? А, Дори ли? — Той хвърли нехайно поглед към Хейли, явно не доловил сарказма й. — Ще се справи сама. На два курса. — Продължи да обикаля и оглежда растенията. — Тук, за тези череши, използвах нискостеблени дръвчета. От тях ще излезе чудесен сорт, заемащ по-малко пространство. Към октомври ще взема няколко фиданки от Колт. Трябва само да вържеш корените им и да ги засадиш в дълбока саксия в оранжерията, така че да бъдат три четвърти заровени. Напролет ще ги засадим навън и до лятото ще бъдат готови за присаждане.
— Всичко това е безкрайно интересно, Харпър. И на Дори ли изнесе едночасова лекция как се отглеждат фиданки?
Очевидно най-сетне бе успяла да привлече вниманието му, защото той извърна глава.
— Тя не се интересува от подобни неща. Занимава се с връзки с обществеността.
— Доста интимни, както забелязах.
— Какво?
— Дойдох да ти предложа да наемеш стая за двама ви. Знаеш, че не е безопасно да го правите в търговската зона.
Този път Харпър зяпна от изумление.
— Какво? Та ние сме просто…
— Онези врати са от стъкло, Харпър, в случай че си забравил. Видях ви и мисля, че трябва да бъдеш по-сериозен на работното си място, вместо да флиртуваш в един от секторите за посетители в работно време. Но щом ти си шефът, предполагам, че имаш право да правиш каквото поискаш.
— Майка ми е шефът. И не съм флиртувал с никого. С Дори сме стари приятели.
— Затова ли се целувахте, опипвахте се, флиртувахте и си уговаряхте срещи? Според мен е непрофесионално да се държиш така, докато си на работа, и крайно непочтено да го правиш пред мен.
— Значи предпочиташ да е зад гърба ти?
Думите му бяха отражение на собствените й гневни мисли. Очите й засвяткаха като безпощадни слънчица.
— Ще ти кажа само едно: върви на майната си, Харпър!
Това бе най-подходящото заключително изречение, което й хрумна, докато главата й вреше. И веднага щом го изрече, се обърна и понечи да си тръгне, но той сграбчи ръката й.
Вече не изглеждаше нехаен, а откровено разгневен.
— Нито съм флиртувал, нито съм си уговарял срещи!
— Тогава само се целувахте и опипвахте.
— Целунах я, защото е моя добра дружка, която не бях виждал отдавна. Беше приятелска целувка, която няма нищо общо с това например.
Той я дръпна така рязко, че тя залитна и се блъсна в него. След това я сграбчи в прегръдката си, зарови пръсти в косите й и устните му жадно се впиха в нейните.
Нямаше и следа от топлота и нежност, а само неудържима ярост. Хейли опита да се възпротиви. Беше смаяна, че се озова заклещена между ръцете му и не можеше да се освободи. През гнева й се прокрадна страх, който започна да я стяга в примката си миг преди той да я пусне.
— Така целувам жени, към които не изпитвам приятелски чувства.
— Мислиш, че имаш право да се държиш с мен по този начин?
— Колкото ти имаш право да ме обвиняваш в нещо, което не съм извършил. Нито съм ти изневерил, нито съм те излъгал, така че няма да се извинявам за поведението си. Ако искаш да знаеш нещо за отношенията ми с Дори или с когото и да било в миналото или настоящето, можеш да ме попиташ. Но не и да ме нападаш с обвинения.
— Но аз ви видях…
— Може би си видяла това, което си очаквала да видиш. Проблемът си е твой, Хейли. А сега имам работа. Ако трябва да ми казваш още нещо по въпроса, ще се наложи да почакаш няколко часа.
Харпър се отдалечи към езерото и не й остави друг избор, освен гневно да се отправи в обратна посока.
— А после имаше наглостта да ми повиши тон, сякаш аз съм тази, която е сторила нещо лошо. — Хейли нервно крачеше по верандата на Стела, докато Лили тичаше по моравата след Паркър. — Държа се, сякаш имам мръсно подсъзнание или съм патологично ревнива вещица, защото съвсем основателно го упрекнах, че опипва друга жена. При това пред очите ми!
— Преди ми каза, че тя го е опипвала.
— Беше взаимно. А когато излязох, след като видях всичко през вратата, реагира, като че ли нищо не се е случило. Дори не изглеждаше засрамен или смутен.
— Вече ми го обясни — прекъсна я Стела. „И то два пъти“, помисли си тя, но разбираше природата на женското приятелство и не изтъкна пред нея, че се повтаря.
— Скъпа, и двете познаваме Харпър от доста време. Нима мислиш, че не би изглеждал смутен или засрамен, ако го бе хванала да върши нещо нередно?
