откриеш свой градинарски център?
— Не мога…
Харпър вдигна ръка.
— Разбира се, че можеш. Това е риск, който всички хора поемат, когато се обвързват. Влюбваш се, ала желанията на другия не съвпадат с твоите.
— Значи смяташ, че трябва да бъдем разумни? Да действаме стъпка по стъпка.
— Бихме могли.
— А ако аз не искам да бъда разумна? — раздразни се тя. — Ако в този момент ти кажа, че съм влюбена в теб? Какво ще направиш?
— Не съм сигурен, щом си толкова ядосана.
— Разбира се, че съм гневна! — Хейли тръсна ръце. — Влюбена съм в теб! А ти искаш да бъдем разумни, да не бързаме… Позицията ти никак не ми допада.
Харпър се смяташе за бавно загряващ мъж с избухлив нрав, който през повечето време успява да владее. Запита се какво го привлича така силно в жена, чиито настроения се менят всяка минута.
Това навярно бе доказателство, че в любовта няма никаква логика.
— Вместо да нареждаш като латерна, трябваше да ме изслушаш. Казах, че бихме могли да сме разумни. Да действаме стъпка по стъпка. Но тъй като аз също съм лудо влюбен в теб, не намирам това за страхотна идея.
— Първо говориш романтично като във филмите, после правиш нещо толкова мило — като да изкъпеш момиченцето ми… И искаш да бъда разумна? Какво очакваш от мен, когато… — Тя затаи дъх, после въздъхна дълбоко, докато той се взираше в нея с неустоимата си усмивка. — Всъщност какво ми каза?
— Че аз също съм лудо влюбен в теб.
— О. — Хейли приклекна, когато Лили й донесе едно от камиончетата. — Много е хубаво, скъпа. Тичай да го догониш. — Побутна играчката към другия край на стаята и отново се изправи. — Нали не го казваш, защото съм ти сърдита?
— Обикновено моята тактика не е да се обяснявам в любов на жена, когато ми е сърдита. Всъщност досега не съм го казвал на никоя, защото това означава много за мен. Или би трябвало да означава. Ти си първата.
— И не е, защото си толкова привързан към Лили?
Харпър вдигна поглед нагоре и простена:
— За бога!
— Развалям всичко. — Хейли закърши ръце. — Не знам какво говоря. Замаяна съм. Караш ме да се чувствам толкова щастлива, че не съм на себе си. А бях толкова изплашена. — Със смях тя се втурна към него и го прегърна. — Толкова се страхувах, че ще се влюбя в теб, а ти ще гледаш на мен само като на приятелка, както на жената, която дойде в градинарския център. Ако между нас не се получи, няма да останем приятели, Харпър. — Отдръпна се назад, после жадно впи устни в неговите. — Ще те намразя завинаги.
— Не се и съмнявам.
Тя отново въздъхна дълбоко и докосна с устни лицето му.
— Какво ще правим по-нататък?
— Тъй като ми е за първи път, искам да се порадвам на изживяването. Доста е вълнуващо. А що се отнася до тази вечер, предлагам да си поиграем с Лили. Да я изтощим и когато я сложиш в леглото, аз да те отнеса до своето.
— Планът ми харесва.
Когато Лили заспа, Харпър вече бе пуснал музика. Хейли знаеше, че не може да живее без нея. Въпреки че едва се свечеряваше, в стаята му горяха свещи. Бе сложил и цветя — нещо, за което малцина мъже биха се сетили.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Да, лесно заспива, но невинаги остава спокойна през цялата нощ.
— Тогава да се възползваме от тишината. — Плъзна длани надолу по ръцете й и нагоре по извивките на тялото й. — Обичам да се любя с теб, да те докосвам. Да те гледам, докато те докосвам. Да усещам как тялото ти се движи заедно с моето.
— Може би помежду ни има само страст.
Той проследи брадичката й с устни.
— Това ли изпитваш ти?
— Не. — Хейли застана с лице към него и устните им се срещнаха. — Не само…
— Мислех за теб — за лицето ти, за гласа ти… Ето ни сега заедно.
Тя обгърна врата му, докато я спускаше към леглото. Ръцете му се плъзнаха по талията й и обхванаха гърдите й.
— Ти си съвършена…
Той обходи шията й с устни и леко захапа зърното й през блузата, докато тялото й затрепери под неговото.
Придърпа блузата надолу и достигна голата й плът.
„Това е нещо по-силно от възбуда“, помисли си тя, когато инстинктивно се изви към него. Чувството на щастие се промъкваше сред вълнението и се издигаше към повърхността като мехурчета на шампанско. Той я обичаше. Харпър с търпеливите ръце и избухливия нрав бе влюбен в нея.
Каквото и да се случеше, беше обичана. Любовта, която я изпълваше, толкова силна и обсебваща, бе споделена. Нямаше по-ценен дар.
Чувстваше нужда да му разкрие чувствата си и го стори с горещите си целувки.
Обгърна го с тях и накара сърцето му да засияе. Това бе любовта. Никога по-рано не бе идвала при него. Този шеметен прилив на емоции, които завладяваха сърцето и душата, тялото и ума. Беше ги събудила жената, чието тяло тръпнеше, слято с неговото.
Опияняваше се от уханието на кожата й, докато отвън небето добиваше нощния си цвят, а клоните на ябълковото дърво нежно шумоляха зад прозорците.
Топлият въздух в стаята трептеше от въздишките и стоновете им. Усети как тя се надигна, потръпна и се отпусна, прошепвайки името му. Кожата й тръпнеше при допира му, а неговата гореше, докато ръцете й се плъзгаха по нея.
Можеше да потъне в устните й… Насладата нахлуваше в съзнанието му като проблясваща мъгла.
Когато тя се издигна над него, видя лицето и на светлината на свещите. Сиянието на гладката й кожа, тъмните й коси, нежните сини очи, замъглени от страст…
Устните й отвръщаха нежно на ласките му дори когато целувката стана по-дълбока. С тихо стенание го прие в себе си. Той затвори очи и се понесе по вълните на щастието, докато краката й обгръщаха тялото му.
— Това искаш — прошепна тя. — Това искате всички.
Промяната бе внезапна. Думите й го пронизаха като ледена стрела. Погледна я и всичко в него застина.
— Не! — изохка той.
— Да прониквате, да потъвате…
— Престани!
Хейли все още се поклащаше над него. Разкъсван между възбудата и ужаса, Харпър сграбчи ханша й и я накара да спре да се движи.
— Говори й каквото искаш — любовни обяснения, обещания, лъжи! Готов си да изречеш всичко, докато лежиш между краката й.
Бедрата й го притискаха все по-силно, като затягаща се примка. Беше тялото на Хейли, но той знаеше, че в него не е тя. В гърдите му се надигна отвращение.
— Престани!
Тя повдигна ръка и онази, която бе в нея, сластно се засмя:
— Искаш ли да узнаеш какво е истинска наслада? Ще ли ти се да те яздя като пони, докато се…
Отблъсна я, но тя продължи да се смее, изтегната гола на примигващата светлина.
