— Предполагам, че не означавам за него достатъчно, за да изпитва неудобство.
— Престани, това не е истина!
— Струва ми се, че е. — Хейли тежко се отпусна на стъпалата на верандата. — Ужасно е.
— Зная. — Стела седна до нея и я прегърна през раменете. — Съжалявам, че се чувстваш наранена.
— Дори не го е грижа!
— Напротив. Може би ти си направила погрешен извод, защото изпитваш силни чувства към него.
— Но той я целуна!
— Целувал е и мен.
— Не е същото.
— Ако не се познавахме и го бе видяла да ме целува, как щеше да се почувстваш?
— Преди или след като си представя как изтръгвам дробовете ти през носа?
— Ах, колко си жестока! Не твърдя, че ти е било приятно да видиш тази сцена, а че вероятно си я изтълкувала погрешно. Казвам го, защото познавам Харпър.
— Намекваш ми, че твърде много драматизирам ли?
— Искам да кажа, че на твое място бих поискала да се уверя със сигурност.
— Спал е с нея. Добре, добре — промърмори Хейли, когато срещна втренчения поглед на Стела. — Вярно — миналото си е минало. Но тя е толкова секси. Има страхотно тяло и тъмни екзотични очи. А и изглежда доста изтънчена. О, по дяволите!
— Трябва да поговориш с него. Искаш ли да оставиш Лили при мен?
— Не. — Хейли издаде дълга въздишка. — Време е за вечерята й, а и ако я взема със себе си, е по- малко вероятно да се разкрещим един на друг.
— Добре. После можеш да ми се обадиш, да разкажеш как е минало. Или да се върнеш тук. Ще отворя онази кутия сладолед „Бен енд Джерис“.
— Както съм гневна, бих изяла половината.
Държеше Лили за ръка, когато почука на вратата на малката къща. „Скоро е взел душ“, забеляза Хейли, когато й отвори. Косите му все още бяха влажни. Но ако можеше да съди по мрачния израз на лицето му, не се бе охладил.
— Искам да поговорим — припряно каза Хейли. — Ако имаш време.
Харпър само се наведе и повдигна Лили, която вече бе обвила ръчички около крака му. Обърна се, без да каже нито дума на майка й, и я понесе към кухнята.
— Здравей, хубавице. Да видим какво имаме тук.
С една ръка отвори шкафа, извади две пластмасови купички и затършува в чекмеджетата за голяма лъжица. Остави ги и свали детето на пода, когато то радостно се разшава в ръцете му.
— Хейли, искаш ли нещо за пиене? — попита той.
— Не. Но искам да те попитам…
— Аз ще пийна бира. Мляко или сок за Лили?
— Не съм донесла чашката й.
— Имам една подобна.
— О! — Този факт трогна сърцето й. — Може да пийне сок, но трябва да го разредиш.
— Виждал съм как се прави. — Разбърка сока в чашката и я подаде на Лили. Извади една бира и отпи голяма глътка.
— Исках да попитам… Не, исках да ти кажа, че макар и да не сме си давали никакви обещания, според мен да спя с някого е достатъчна форма на обвързване. И достатъчна причина да се почувствам засегната, ако видя мъжа, с когото спя, да флиртува с друга жена.
Харпър бавно и замислено отпи нова глътка.
— Знаеш ли, ако беше започнала така, нямаше да ме обидиш и ядосаш толкова. Ще повторя, че флиртувах с Дори, но не по начина, по който твърдиш.
— Ако сваляш така всяка срещната…
— Не съм я свалял. Внимавай, че отново ще ме ядосаш. Ако искаш да узнаеш истината, защо не попиташ?
— Неприятно ми е да изпадам в това унизително положение.
— Е, на мен също. Ако желаеш нещата да останат така, трябва да си спретна нещо за вечеря. Пропуснах обяда.
— Добре. — Хейли се наведе да вземе Лили, но се спря. — Защо си толкова суров?
— А ти защо изпитваш такова недоверие?
— Видях ви. Тя те прегръщаше, пъхаше ръце в джобовете ти и докосваше задника ти. А ти явно нямаше нищо против, Харпър.
— Е, добре, имаш право. Често го е правила, затова днес не обърнах особено внимание. Бях твърде зает с мисълта как да й кажа, че между нас не може да има нищо повече от приятелство, защото се виждам с друга.
— Колко време е нужно, за да й го кажеш?
— Когато една жена е сложила ръце на задника ти, малко по-дълго, отколкото при други обстоятелства! — тросна се той.
Хейли отвори уста, но повдигнатите му вежди я накараха да замълчи.
— Може би съм й позволил твърде много, Хейли. Но й казах истината, преди да влезеш.
— Преди? Но… вие не изглеждахте смутени дори за миг! А бяхте толкова… — Тя размаха ръка, търсейки точната дума. — … интимни. Ти я целуна, когато я изпрати до колата й.
Той присви подозрително очи.
— Гледала ли си ни?
— Не. Всъщност — да. И какво от това?
— Жалко, че не си успяла да ми сложиш подслушвателно устройство, защото тогава този разговор щеше да е излишен.
Хейли скръсти ръце и спокойно прие обидната му реплика.
— И аз няма да се извинявам за поведението си.
— Добре. Но първо, защо трябваше да изглеждам смутен? Не вършех нищо, за което да се чувствам виновен. Второ, Дори обича да интимничи с хората. Може би затова е добра във връзките с обществеността. Да, целунах я, преди да си тръгне, и може би отново ще я целуна при следващата ни среща. Харесва ми, имаме общи спомени. Запознахме се в гимназията, после постъпихме заедно в колеж… Но престанахме да бъдем двойка след по-малко от година. За бога, Хейли, всичко приключи още в колежа! Останахме си приятели. Ако не си твърде заслепена от ревност, може би и ти ще се сприятелиш с нея.
— Никога по-рано не съм ревнувала и това никак не ми харесва.
— Ако бе подслушала разговора ни до колата, щеше да я чуеш да казва, че се надява двамата с теб да отскочим до града и да пийнем по нещо заедно с нея, за да те опознае. Сподели, че се радва да ме види щастлив. Аз й отвърнах почти същото и я целунах за довиждане.
— Ала вие изглеждахте като влюбена двойка…
— Но не сме. Ти и аз сме двойка. Това чувствам — побърза да добави той, когато срещна учудения й поглед. — Това искам. Не зная с какво съм заслужил да се съмняваш в мен.
— Никога не си казвал…
Харпър се приближи към нея и обхвана лицето й с длани.
— Не искам да бъда с друга, освен с теб. Ти си единствената, Хейли. Достатъчно ясен ли съм?
— Да.
Тя сложи ръка върху неговата, извърна глава и притисна устни към дланта му.
— Значи се сдобрихме?
— Така изглежда… Значи й каза, че се виждаш с друга, но не назова точно мен.
— Не беше нужно да споменавам. Когато ти се върна вътре, Дори ме плесна по ръката и рече: „По- висока е от мен, по-слаба и с по-хубава коса“. Защо вие, жените, обръщате такова внимание на косата?
