Нейният син.
Хейли ясно запомни всичко. Дори на сутринта тези сцени не бяха просто откъслечни спомени от сън.
— Мисля, че беше нещо като молба за съчувствие. По-скоро, за разбиране.
Тя задържа чашата си с две ръце, докато пиеше кафе в кухненския ъгъл.
— Какво те кара да смяташ така? — Мич бе взел бележника и касетофона си, както го бе помолила. — Обърна ли се лично към теб по някакъв начин?
— Не, защото не беше тя, а самата аз. Сякаш бях и двете едновременно. Не сънувах, а бях там. Чувствах, виждах и мислех. Не ми показа сцената, а ме накара да я изживея. Ако звучи достатъчно смислено.
— Хапни си яйца, сладурче — подкани я Дейвид. — Изглеждаш изтощена.
Хейли послушно набоде едно парченце.
— Беше красива. Не както сме я виждали друг път. Свежа, убийствено секси… извинете за израза. В главата й — или в моята — се въртяха толкова неща: раздразнение заради промените във фигурата й и неприятните усещания; планове как да изкопчи още нещо от Реджиналд; изненада от реакцията му на новината за състоянието й; презрение към мъжете като него и съпругите им, завист и алчност… Всичко това се смесваше и ставаше адски объркано. — Тя млъкна, за да си поеме дъх. — Мисля, че вече беше малко луда.
— И как те накара да приемеш това като молба за съчувствие? — попита Харпър. — Кой би съжалил жена като нея?
— Почувствах промяната. Бебето помръдна, усетих удивлението, внезапното осъзнаване, че нося живот в себе си. Последва вълна на обич. В онзи миг започна да гледа на него като на своя рожба. Не като на средство за постигане на целите й, а като на дете, което обича. — Хейли погледна към Роз. — Това искаше да ми покаже. Обичах детето си, исках го. А мъжът, способен да използва жена като мен по този начин, ми го отне. Беше сложила гривната, онази със сърцата. Докоснах я. Не мисля, че е била добър човек, определено не я е било грижа за другите. И още тогава, преди да я сполети нещастието, е била неуравновесена. Но обикна детето, искаше го. Мисля, че това, което ми показа, е истина. Разкри го точно на мен, защото повече от всички бих могла да я разбера. Да, съжалих я.
— В съчувствието няма нищо лошо — каза Мич. — Но не преставай да бъдеш нащрек. Тя те използва, Хейли.
— Зная и няма да се дам. Може да ми е жал за нея, но не съм длъжна да й имам доверие.
Дните отминаваха. Хейли живееше в очакване на следващия ход, следващото преживяване, но горещият август кротко отстъпи място на септември. Най-вбесяващата случка бе повреждането на старата й кола на път от работа към детегледачката, след което най-сетне проумя, че е крайно време да я замени с нова.
— Не става дума само за пари — каза тя на Харпър, докато вървеше с количката на Лили през автосалона за употребявани автомобили. — Това е една от последните ми връзки с детството. Баща ми я купи втора ръка. На нея се научих да карам.
— Ще отиде на добро място.
— За бога, Харпър, и двамата знаем, че отива в автоморгата. Горката старица. Но трябва да съм разумна — не бива да возя Лили в трошка, на която не може да се разчита. Ще извадя голям късмет, ако онзи търговец, който се зае да я оцени, не се върне да ми каже, че му дължа пари, защото съм му я натресла.
— Остави това на мен.
— Не! — настръхна Хейли, спря до едно комби и ядно ритна гумите му. — Знаеш ли какво мразя? Отношението на всички търговци на коли към жените като към празноглави кукли само защото между краката им липсва нещо. Като че ли в това нещо се съхранява цялата информация на тема автомобили.
— За бога, Хейли! — Харпър едва се сдържа да не прихне.
— Истина е. Вече направих проучване. Знам точно какво търся и каква е най-изгодната цена. Ако някой не желае да преговаря с мен, ще отида при конкурентна фирма.
Спря се до кола седан, прокара едната си ръка по бронята, а другата размаха пред лицето си.
— Всемогъщи боже, каква жега! Сякаш всички течности в тялото ми врят.
— Изглеждаш малко бледа. Какво ще кажеш да влезем вътре, да поседнем за минута?
— Добре съм, просто съм уморена. Дори когато спя, съм нащрек, както през първите няколко седмици след раждането на Лили. Затова съм намръщена и раздразнителна. Ако ти се сопвам от време на време, просто не ми обръщай внимание.
Той обгърна раменете й, опитвайки да я успокои.
— Не се тревожи за това!
— Благодаря ти, че дойде с мен днес, наистина. Но не мисли, че се нуждая от помощта ти.
— Купувала ли си някога кола?
Хейли извърна глава към него, погледна го гневно и продължи напред, бутайки детската количка.
— Това, че не съм, не означава, че съм селянка, която няма никаква представа. Купувала съм много други неща и мога да те уверя, че умея да се пазаря по-добре от теб, богаташко синче!
Той се усмихна.
— Аз съм най-обикновен градинар.
— Може да изкарваш прехраната си с труд, но имаш скътано състояние за черни дни. Ето това ми е нужно. — Спря се да огледа стабилен на вид шевролет с пет врати. — Има предостатъчно място, но не е твърде голям и тежък, а и е запазен. Сигурно е на по-малко километри от моята таратайка и не е прекалено лъскав. — Намръщи се, когато видя обявената цена. — Ще го накарам да смъкне малко и сумата ще е във възможностите ми. Почти.
— Само не му казвай, че…
— Харпър!
— Добре, ще си трая.
Той поклати глава и пъхна ръце в джобовете си.
Трябваше да прехапе устни, когато търговецът излезе, усмихнат до уши, и обяви нищожната отстъпка, която бе склонен да направи.
— Само толкова ли? — Хейли го погледна с бледосините си очи и миглите й запърхаха. — Не подлежи на обсъждане, така ли? Може би ще свалите още мъничко, когато видите какво ще избера. Тази тук не е лоша, цветът ми харесва.
„Будалка го“, осъзна Харпър, доловил пресиления й акцент. Тръгна след нея, когато търговецът я поведе към две по-скъпи возила. Видя я да прехапва устни и да се усмихва чаровно, докато стигнаха до онази, която бе харесала.
„Бива си я“, каза си той, когато Хейли успя хитро да смъкне цената, взе Лили от количката й и седна с нея зад волана. Двете бяха неустоима гледка.
Два часа по-късно потеглиха от автосалона. Лили дремеше на задната седалка, а Хейли шофираше, доволна.
— „О, господин Танер, нищо не разбирам от коли. Много мило от ваша страна, че ми помогнахте“ — имитира я Харпър, поклащайки глава. — Докато попълвахме документите, едва се сдържах да не кажа на горкия човечец, че го водят за носа.
— Уговори добра сделка и заслужи комисионната си, а аз получих колата, която исках. Само това е от значение. — Хейли избухна в смях. — Хареса ми, когато търговецът се опита да преговаря с теб, а ти само стоеше и се почесваше по главата, сякаш оглеждаш крилата ракета. Мисля, че го накарахме да се почувства доволен, че ми е предложил нещо, което ме устройва, на максималната цена, която мога да си позволя. И това е важно. Следващия път, когато ми се наложи да купувам кола, ще отида право при господин Танер.
— Не ти беше трудно да пролееш някоя и друга сълза.
— Бяха истински. Толкова ми беше мъчно да се разделя със старата таратайка… А и доста ме заболя,
