когато узнах каква сума ще трябва да платя. — „Още повече, когато мистър Танер ни взе за семейство“, мислено добави тя.
— Ако имаш нужда от помощ…
— Стига, Харпър! — отказа тя, но докосна ръката му в знак на благодарност за предложението. — Двете с Лили ще се справим.
— Какво ще кажете да ви поканя на обяд, за да отпразнуваме събитието?
— Няма да откажа. Умирам от глад.
„Наистина изглеждаме като семейство“, помисли си Хейли. Нормално младо семейство, което купува кола на старо, а после отива да обядва в ресторант и да се почерпи със сладолед.
Но и за тримата бе прибързано да се нарекат семейство. Все още бяха неженен мъж и самотна майка, които имаха романтична връзка.
Когато Хейли се прибра, реши да използва следобеда на свободния си ден, за да се поизлежава с Лили.
— Всичко е наред, нали, миличко? — ласкаво заговори тя, докато Лили си играеше с косите й. Големите й очи вече се затваряха. — Постъпвам така, както е най-добре за теб. Или поне се опитвам. — Тя се премести по-близо до детето. — Толкова съм уморена. Има милион неща, за които трябва да се погрижа, а съм капнала. Ала рано или късно ще ги свърша, нали?
Затвори очи и започна да смята наум парите, които й останаха, да свива седмичните разходи. Но не можеше да се съсредоточи.
Връщаше се обратно към автосалона за употребявани коли и мистър Танер, който бе стиснал ръката й, преди да потеглят. Как се бе усмихнал и пожелал на нея и чаровното й семейство всичко добро.
Връщаше се към знойната вечер, в която с Харпър бяха седнали на терасата й да пийнат студено вино.
Към танца в луксозния апартамент в „Пийбоди“, изпълнен с романтична светлина.
Към работата в оранжерията.
Към забавните мигове, когато той вдигаше Лили и я носеше на конче…
„Не би трябвало да е толкова трудно човек да е влюбен — сънено си каза Хейли. — Не би трябвало да копнее за още нещо, когато любовта е всичко“.
Въздъхна, твърдо решена да се радва на това, което има, и просто да чака да се случи и останалото.
… Болката бе като пронизване с нож в корема, внезапна, остра и ужасяваща. Цялото й тяло се бореше с нея и стенеше, сякаш някой я разрязваше надве.
Жегата, болката — беше непоносимо! Как беше възможно нещо, което толкова обича, да я измъчва така? Сигурно щеше да умре. Никога нямаше да види сина си.
От нея струеше пот, беше крайно изтощена, на ръба на силите си…
Кръв, пот и агония. И всичко това заради детето, заради нейния син. Нейния свят. Нямаше цена, която не би платила, за да му даде живот.
Докато болката я разкъсваше и тласкаше към умопомрачение, чу тих бебешки плач…
Хейли се събуди, плувнала в пот. Тялото й все още потръпваше от болка. Собственото й дете блажено спеше в свивката на ръката й.
Внимателно отмести дъщеря си и посегна към телефона на тоалетката.
— Харпър, можеш ли да дойдеш?
— Къде си?
— В стаята си. Лили спи тук, не мога да я оставя. Добре сме — побърза да го успокои тя. — Но току-що се случи нещо. Моля те, ела!
— След две минути съм при теб.
Хейли издигна ограда от възглавници около детето си, но знаеше, че дори сега не може да излезе. Възможно бе Лили да се покатери на възглавниците и да падне. Но можеше поне да крачи из стаята, въпреки че едва се държеше на краката си.
Отвори нетърпеливо вратите, когато Харпър се изкачи тичешком по стъпалата.
— Казали са й, че е мъртвородено. — Хейли се олюля и едва не падна на колене. — Казали са й, че бебето е мъртво.
Шестнадесета глава
Кипящ от гняв, Харпър застана до предния прозорец в приемната, където през мрежестите пердета проникваше нежна светлина и въздухът бе изпълнен със сладостно ухание на рози.
— Беше съсипана — каза той, с гръб към стаята. — Когато пристигнах, сякаш всеки миг щеше да рухне. Ала дори и след като се съвзе, изглеждаше бледа като платно.
— Но поне не е пострадала. — Мич протегна ръка напред, когато Харпър го изгледа свирепо. — Знам как се чувстваш. Разбирам те. Но не е била наранена физически, това е важното.
— Този път — не! — сопна се той. — Ала нещата излязоха напълно извън контрол, по дяволите!
— Още една причина всички да се държим един за друг и да запазим спокойствие.
— Ще се успокоя едва когато тя си тръгне от къщата.
— Амелия или Хейли? — попита Лоугън.
— Точно сега — и двете!
— Знаеш, че може да остане с нас. Ако бях на твое място, щеше да ми се иска час по-скоро да я отведа. Но доколкото съм осведомен, ти си опитал веднъж и не си успял да я убедиш. Ако смяташ, че сега имаш по- големи шансове, ще ти помогна за багажа й.
— Няма да мръдне оттук. Какво ги прихваща тези жени, за бога?
— Чувстват се свързани. — Дейвид разпери ръце. — Дори когато виждат Амелия в най-лошата й светлина, са съпричастни с нея. Колкото и да е странно, Харп, между тях има някаква солидарност.
— Тук е нейният дом — добави Мич. — Също както твоят или моят. Няма да си тръгне и да остави тази история недовършена. Никой не би го направил — нито ти, нито аз или който и да било от нас. — Огледа стаята и заяви решително: — Е, да я довършим!
Но логичните разсъждения не надвиха гнева на Харпър и безпокойството му.
— Не сте виждали Хейли, след като това се случи!
— Така е, но добих представа от това, което ти ми каза. И аз съм привързан към нея, всички сме привързани.
— Всички за един, съгласен съм. — Харпър отмести поглед към вратите на приемната, а мислите му се насочиха към горния етаж, към Хейли. — Но тя е тази, която е изложена на риск.
— Безспорно. — Мич се наведе към него, за да привлече вниманието му. — Но да разгледаме случилото се за минута. Хейли е преживяла родилните мъки, а сетне и травматизиращите последици, когато Амелия е била излъгана, че бебето й е мъртво. Случило се е, докато двете с Лили са си почивали. Но Лили не е усетила нищо. Това ме кара да вярвам, че призракът не е имал намерение да нарани или дори да изплаши детето. Иначе Хейли без колебание щеше да побегне от къщата.
— Може и да си прав. Но каквото и да цели, Амелия няма да престане да използва Хейли по този жесток начин.
— Съгласен съм — кимна Мич. — Защото само така постига целите си — разкрива ни информация, до която не бихме могли да стигнем. Знаем, че детето й е било отнето и жестоко е била излъгана, че се е родило мъртво. Нищо чудно, че разумът й — и бездруго неуравновесен — изведнъж се е сринал.
— Можем да направим извода, че е дошла тук за рожбата си — предположи Лоугън. — И е намерила смъртта си.
— Е, детето също е мъртво. Както и тя, отдавна. — Харпър тежко се отпусна на един стол. — Няма да го намери тук.
Хейли се събуди от леката дрямка. Пердетата бяха спуснати и само през тясната пролука между тях влизаше светлина. Видя Роз да чете книга на този единствен светъл лъч.
— Къде е Лили?
