сметнеш за самонадеян закрилник. Не мисля, че е добре да оставаш за дълго сама.
— И без това обичам компанията. — Когато мобилният му телефон звънна, тя потръпна. — Обади се, ще продължим после.
Видя Харпър отвън и излезе през страничната врата. Надяваше се Стела да няма нищо против да наглежда Лили още малко. Тръгна по пътеката към градината с летни цветя, където той работеше.
Лятото все още държеше света в горещите си обятия, но жегата този път й вдъхна сила и жизненост. Бе готова да поеме колкото може повече от реалния живот. Огромните сини кълба на хортензиите накланяха стъблата им, кремовете се издигаха — елегантни и свежи, а пасифлората обгръщаше беседката с лилаво сияние.
Във въздуха се носеха ухания и птичи песни, пърхаха пеперуди.
Харпър бе застанал на ъгъла, леко приведен, докато сръчно късаше увехнали цветове и ги събираше в торбичка, вързана на колана му. До краката му имаше малка кошница с маргаритки и кученца, рапици и астри.
Всичко това изглеждаше безкрайно романтично. Мъжът, вечерта и морето от цветя караха сърцето й да копнее.
Едно колибри със сапфирено изумрудени криле се стрелна покрай него и запърха над тъмночервен цвят на кана.
Харпър прекъсна работата си, за да го погледа. Задържа ръката си на едно стъбло, а другата — върху увехнал цвят. Жалко, че не бе художничка! Щеше да въплъти в картина всички ярки цветове на късното лято и мъжа, който търпеливо споделяше своите цветя с едно птиче.
Почувства, че любовта я опиянява…
Птичето отлетя като бляскаво скъпоценно камъче в небето. Харпър го проследи с поглед, докато тя съзерцаваше него.
— Колибрите обичат прашеца като пчели — каза й той, когато я забеляза, че стои до него. После извади ножиците си и отряза един цвят. — Но има достатъчно за всички. Този вид се разпространява добре.
Хейли плъзна ръце около кръста му и притисна лице към гърба му.
— Зная, че се тревожиш за мен, но моля те, не ми се сърди.
— Не се сърдя. Излязох да се поуспокоя. Обикновено работата помага. Сега съм само ядосан и разтревожен.
— Бях се настроила да спорим. — Тя потърка лице в ризата му и усети възбуждащия мъжки аромат. — Но когато те видях, желанието ми да споря с теб се изпари. Не искам да се караме, но не мога да направя това, за което настояваш. Всичко в мен ме тегли в обратната посока. Дори и да греша, оставам.
— Аз нямам избор. — Харпър отряза още няколко свежи цветя за кошницата и увехнали — за торбичката. — Но и ти нямаш право на възражения по повод решението ми да се преместя в къщата. Бих предпочел с Лили да дойдете при мен, но ми се струва по-разумно да се нанеса в твоята стая. Когато всичко свърши, ще поговорим.
— Сериозно ли?
— Точно така. — Все още не я бе погледнал. Отдалечи се на няколко крачки, за да отреже други цветя. — При сегашните обстоятелства е трудно да преценим накъде вървим и какво ще правим по- нататък.
— Значи искаш да живеем заедно, докато обстоятелствата се променят, а после ще му мислим?
— Да, точно така.
Желанието й за спор отново се върна.
— Чувал ли си, че е редно първо да попиташ?
— Да, но няма да го направя. А в центъра винаги ще работиш с мама, със Стела или с мен.
— Кой те е назначил за мой шеф?
С нетрепващи ръце Харпър спокойно продължи заниманието си.
— Един от нас ще те придружава до работа и обратно.
— А до тоалетната сама ли ще ходя? — заядливо попита тя.
— Щом толкова упорстваш да останеш, това са условията.
Колибрито се върна, но този път не успя да привлече вниманието й.
— Условия ли? Слушай, Харпър…
— Не, няма да стане. Щом си твърдо решена да бъдеш тук, докато се разплете историята, аз също съм твърдо решен да те пазя. Обичам те и искам да ме послушаш.
Хейли отвори уста, но не каза нищо, а само въздъхна.
— Ако беше започнал с това, че ме обичаш, може би щях да съм по-склонна на преговори.
— Не подлежи на преговаряне.
Тя присви очи. Но той все още не бе прекратил работата си, за да застане с лице към нея.
— Когато си наумиш нещо, никой не може да те спре.
Харпър се наведе, събра цветята в кошницата и върза стъблата им в небрежен букет. Изведнъж се извърна и кафявите му очи срещнаха нейните.
— Заповядай.
Хейли ги взе, но погледът й недоверчиво се плъзна над тях.
— За мен ли ги набра?
На лицето му бавно се появи онази негова неповторима усмивка.
— За кого другиго?
Тя въздъхна. Харпър бе добавил към букета никоциана и Хейли долови силния й аромат.
— Изнервящо е, когато в рамките на минута се държиш толкова нагло и толкова мило. Много са красиви.
— Като теб.
— Знаеш ли, друг мъж би започнал с цветята, ласкателствата и обясненията в любов, за да ме разнежи и накара да отстъпя. А ти правиш всичко наопаки.
Той продължи да се взира в очите й.
— Да те разнежа не беше първата ми грижа.
Стиснала цветята в една ръка, Хейли обгърна врата му.
— В случай че те интересува, радвам се, че ще се преместиш при мен. Следващия път, когато някой подложи смелостта ми на изпитание, предпочитам да бъдеш там.
— Ще бъда.
В този миг по пътеката се зададе Лоугън.
— Извинявайте, изникна нещо — каза той. — Най-добре е да дойдете.
Когато отново влезе в библиотеката, Хейли долови вълнението във въздуха. Притеснено огледа стаята и видя Лили да си играе с колички с Гевин и Люк на пода до камината, която Дейвид бе напълнил с цветя за летните месеци.
Щом зърна майка си, детето прекъсна играта и се заклатушка към нея да се похвали с новото си камионче. Но в мига, когато Хейли я повдигна, малката протегна ръце към Харпър.
— Никога не би предпочела другиго, щом ти си наблизо — отбеляза Хейли и му я подаде.
— Разбира, че знам какви са предимствата на „Фишър-Прайс“. Всичко е наред — добави той. — Държа я здраво. Какво има? — обърна се Харпър към майка си.
— Ще оставя на Мич да обясни.
Дейвид влезе с количка със студени напитки и лакомства за децата.
— Подкрепление за тялото и духа — намигна той на момчетата.
— Дейвид, винаги можем да разчитаме на теб! — възкликна Роз. После разпореди: — Вземайте си каквото искате. А сега да чуем за какво става дума.
Въпреки че виното изглеждаше примамливо, Хейли предпочете чай с лед. Стомахът й все още не бе изцяло възстановен.
— Благодаря ти, че се погрижи за момиченцето ми — каза тя на Стела.
— Знаеш, че за мен е удоволствие. Не преставам да се учудвам колко добре си играят с момчетата. — Стела докосна ръката й. — Как се чувстваш?
