ала повече го заинтригува самата снимка. Видя първо брат си, широко усмихнат, в смокинг и явно доволен от себе си. Прегръщаше жената със смешното име Либи. Тя беше в бяла рокля с дълъг ръкав и дантела, която закриваше шията й. В косата й бяха вплетени цветя.
Джейкъб се досети, че това беше булчинска рокля. При тях сватбената церемония отново се връщаше на мода, след като е била окончателно премахната в края на предишния век. Влюбените започваха да преоткриват красотата на старите традиции. В това, разбира се, нямаше никаква логика. Имаше два договора — един при сключване на брака и друг за евентуалното му прекратяване. И двата се подписваха без проблеми. Но пищните сватби отново бяха на мода.
По същия начин църквата отново се бе превърнала в любимо място за размяна на пръстени и клетви за вярност. Моделиерите като обезумели копираха кройки и възпроизвеждаха булчински рокли от музеи и стари филми. Така че роклята на Либи със сигурност щеше да предизвика завистливи стонове и въздишки у любителките на шумни и досадни брачни церемонии от двадесет и трети век.
За Джейкъб цялата история беше просто невероятна. Сигурно щеше да му е интересно, ако не ставаше въпрос за собствения му брат. За Кал, който по рождение бе влюбен във всички жени едновременно, ала към никоя не бе проявявал по-специално предпочитание. Самата идея, че Кал бе женен мъж, изглеждаше нелогична. А ето че сега Джейкъб държеше в ръка доказателството за това безумие.
И точно това най-много го вбеси.
Да изостави семейството си, дома си, своя свят. И то заради жена. Той хвърли снимката на тоалетката и й обърна гръб. Кал бе полудял. Нямаше друго обяснение. Никоя жена не можеше така драстично да промени живота му. Но какво друго в този чужд свят би могло да съблазни един мъж? О, времето безспорно беше любопитно. Достатъчно, за да му посвети няколкоседмично проучване. Самият Джейкъб непременно щеше да напише няколко статии за своите лични впечатления. Ала… Как гласеше старинната поговорка? Хубаво е да го видиш, но не и да живееш там.
На всяка цена трябваше да вразуми Кал. Ако онази жена му беше направила магия, той щеше да я развали. Никой не познаваше Кейлъб Хорнблоуър по-добре от брат му.
Та Кал и Либи се познаваха съвсем отскоро. Джейкъб пак си помисли, че времето бе нещо относително, ала вече без чувство на хумор. Последната си вечер заедно двамата братя бяха прекарали в квартирата на Джейкъб, в университета. Тогава играха покер и миха венериански ром, изключително силна напитка, която се произвеждаше на съседната планета. Кал си беше донесъл цяла каса от последното пътуване.
Онази вечер брат му отново бе загубил, както винаги весело и елегантно.
И се бяха в напили като прасета.
— Когато се върна — заяви Кал, като се облегна в креслото и се прозя мощно, — ще отида за три седмици на море в Южна Франция. Само ще пия и ще зяпам мацки.
— Няма да издържиш три седмици — възрази Джейкъб и си досипа от черния като катран алкохол. — Пак ще полетиш. През последните години прекара повече време в космоса, отколкото на земята.
— За разлика от теб. — Кал се усмихна, пресегна се към чашата на брат си я изпи до дъно. — Заклещил си се в лабораторията си, братко, и не виждаш нищо освен цифри. Послушай батко си, много по-приятно е да пътуваш от планета на планета, отколкото да ги изучаваш на теория.
— Зависи. Ако не бяха моите теории, и ти нямаше да пътуваш. — Отпусна се в креслото. Мързеше го да си напълни чашата. — Освен това като пилот ти си по-добър от мен. Това обаче е единственото, което правиш по-добре.
Кал отново се усмихна.
— Зависи — използва съшия израз той. — Защо не попиташ Линзи Макселън кой от двамата е по- добър?
Джейкъб иронично повдигна вежди. Линзи беше тяхна обща позната, танцьорка, която щедро бе споделила своите прелести с братята. Естествено, по различно време.
— Е, не е много трудно да й се угоди. — Усмивката му стана ехидна. — И все пак аз като човек, който не напуска земята, прекарвам с нея повече време от теб.
— Дори Линзи. — Брат му повдигна чашата си. — Господ да я поживи, не може да се мери с летенето.
— Дори на транспортен кораб ли, Кал? Ако беше останал в Междузвездните военни сили, вече да си станал майор.
Брат му равнодушно сви рамене.
— За издигането по служба семейството разчита на теб, доктор Хорнблоуър. — След това стана от креслото, отпуснат от алкохола, ала гъвкав и жизнен. — Джей Ти, защо не зарежеш лабораторията за няколко седмици и не дойдеш с мен? Много хвалят новия клуб в колонията Брайтън на Марс. Свирел някакъв страхотен мутант саксофонист…
— Претрупан съм с работа.
— Ти винаги си претрупан с работа — напомни му Кал. — Става въпрос само за две седмици, Джей Ти. Ела. Първо ще пласирам товара и ще обиколим забележителностите на колонията. После ще си взема отпуска и заедно ще отидем да зяпаме мацки. Само кажи кой курорт предпочиташ.
Предложението прозвуча толкова съблазнително, че Джейкъб за малко да се съгласи. Наистина имаше нужда от почивка. Но не можеше да изостави работата си.
— Не мога. — Въздъхна и отново надигна бутилката. — До първо число трябва свърша с тези уравнения.
Сега вече съжаляваше, че тогава не се съгласи. Да беше пратил по дяволите тъпите уравнения и да бе заминал с кораба на Кал. Може би нищо нямаше да се случи, ако беше с него. Или поне щяха да бъдат заедно по време на катастрофата.
На видеозаписа много добре се виждаше как бе станало всичко. Черната дупка, ужасът и безсилието на Кал, когато корабът му бе погълнат и смазан от нейното гравитационно поле. Бе оцелял само по чудо или по-скоро благодарение на своите пилотски умения. Ако на кораба имаше учен, може би щеше да успее да избегне дупката. И сега Кал щеше да си е у дома. Джейкъб също.
Обърна се с гръб към прозореца, за да се успокои. След няколко седмици и това щеше да стане. Само малко търпение.
За да си запълни времето, започна да си играе с тромавия старомоден компютър на бюрото. През следващия един час се забавляваше да разглобява и сглобява клавиатурата, да изследва бутоните, мрежата и чиповете. Накрая постави една от дискетите на Либи във флопито.
Документът съдържаше подробен и прочувствен доклад за някакво примитивно племе в южната част на Тихия океан. Въпреки желанието си, Джейкъб бе заинтригуван от живия език и хипотезите на Либи. Тя изглежда умееше да превърне сухите факти в стройна система от знания, вярвания и ритуали, за да представи една далечна култура и нейните създатели. По странна ирония на съдбата изследването й беше посветено на влиянието на съвременните уреди и технологии върху общество, което Либи определяше като примитивно. През последната година Джейкъб бе прекарал доста време в изграждане на хипотези за влиянието на технологиите на двадесет и трети век върху нейната епоха.
С нежелание отбеляза, че тя беше интелигентна жена, методична и точна в своята професия. А това бяха качества, които той уважаваше. Ала това съвсем не й даваше право да му отнеме Кал.
Изключи компютъра и слезе на долния етаж.
Съни се направи, че не го забелязва, въпреки че чу стъпките му на стълбите. Не искаше да мисли за него поне докато четеше учебниците по право. Но не успя да забрави за присъствието му. Не че вдигаше шум или й досаждаше с разговори. Пречеше й самата мисъл, че бе тук, в хижата.
И вероятно опасен. Усмивката бе придружена с ехидно свиване на раменете. Малко мъже можеха да се справят с нейния гард. А той успя. И то без да я удари, въпреки че ако бе пожелал, спокойно щеше да го направи. Все пак съществуваше известна разлика между опасен и агресивен.
