да му се сърди, ако не беше се държал толкова мило с детето. — Не съм тригодишна госпожица, за да се поддам толкова лесно на чара ти.
— Предлагам да си поговорим на някоя по-неутрална тема.
Тя запали мотора.
— Ние с теб нямаме неутрални теми. — С тези думи го довърши. Той отново се потопи в мълчание, а Съни навлезе в уличното движение. Но когато мина под златните арки, идеше му да я разцелува. Тя мина покрай табела с надпис „Храна за из път“ и спря пред табло, на което бяха изброени всички вкусотии, които предлагаше заведението. — Какво искаш?
За малко да каже: „Макгалактичен бургер и голяма порция лазерни пръстени“, ала не ги видя в менюто. И отново остави съдбата си ръцете й.
— Двойна порция от същото, което поръчаш за себе си. — Не издържа и леко подръпна кичурче коса на тила й. Съни възмутено го отблъсна. Каза нещо в интеркома, изчака да чуе отговора и се нареди в редицата от чакащи коли. След това се обърна към него:
— Предлагам да ядем, без да спираме, за да не губим време.
Придвижиха се напред с няколко сантиметра.
— Защо? Бързаме ли за някъде?
— Мразя да си губя времето.
Джейкъб също, ала не знаеше още колко време щяха да прекарат заедно.
— Съни? — Никаква реакция. — Обичам те.
Кракът й се плъзна по педала. Но с другия веднага натисна спирачката, когато лендроувърът потегли. Колата заподскача на място, а тя се извърна към него с отворена от изненада уста.
— Моля?
— Казах, че те обичам. — Оказа се, че не било чак толкова страшно. Дори се почувства много по-добре. Направо прекрасно. — А защо да не хапнем на открито?
— О… — Съни усети, че оглупява. Впери нетрепващ поглед в задното стъкло на колата отпред. Оттам й се усмихваше плюшена котка. Отзад се чу подканващо изсвирване на клаксон и тя притеснено завъртя ключа на запалването. Окончателно объркана, как да е успя да спре пред момчето от заведението.
— Само това ли можа да измислиш? — В гласа му прозвуча обида и нескрито раздразнение, когато се обърна към него и премигна. — Просто „О“?
— Аз… Не зная какво да…
— Общо дванайсет долара и седемдесет и пет цента — извика момчето през прозореца на колата и й подаде бял хартиен плик.
— Моля? — не разбра Съни.
— Дванайсет и седемдесет и пет. Хайде, мадам, не се бавете.
— Извинете. — Тя взе плика и го тръсна в скута на Джейкъб. Той изруга от изненада, а Съни извади двайсетдоларова банкнота и я подаде на момчето. Без да чака рестото, насочи колата към първото свободно място за паркиране и спря.
— Защо не вни…
— Извинявай — сряза го Съни. И тъй като се почувства като глупачка, реши да си го изкара на него. — Ти си виновен за всичко, защото ми се обясняваш в любов точно когато сме се наредили на опашка в заведение за бързо хранене. Какво очакваш? Да ти се хвърля на врата, докато обяснявам как предпочитам туршията?
— Да му се не види, никога не зная какво ще ми сервираш. — Джейкъб извади от плика хамбургер, увит във фолио, и й го подхвърли.
— Аз ли? — Тя разви сандвича и отхапа голяма хапка. Ала стомахът отново я присви. — Аз ли те сервирам изненада след изненада? Ти започна пръв, Хорнблоуър. Първо непрекъснато се заяждаш, после най-неочаквано съобщаваш, че ме обичаш, а накрая ме замеряш с чийзбургер
— О, млъкни и си яж сандвича. — Натика в ръката й картонена чашка. По-добре да си бе отхапал езика, вместо да й се обяснява в любов. Какво го беше прихванало? Сигурно бе от бензиновите изпарения. Нито един нормален мъж не би се влюбил в толкова проклета жена. А той, Джейкъб, което изобщо не бе нейна заслуга, все още беше с всичкия си.
— Само преди няколко минути ме умоляваше да ти проговоря — напомни му Съни и смукна кола през сламката.
— Никога и за нищо не съм те молил.
Тогава тя обърна към него замъглените очи.
— Не съм поискала, не си ме молил.
Идеше му да я удуши, защото това беше самата истина.
— Нали уж щяхме да ядем, без да спираме?
— Размислих — заяви Съни безгрижно. Цялата трепереше отвътре и не бе сигурна, че бе в състояние да кара по права линия. Но за нищо на света не би го признала. Тъй като нямаше достатъчно място, за да го ритне, тя му обърна гръб и се загледа през прозореца.
Дъвчеше механично и го проклинаше, че й бе развалил удоволствието от храната.
Предпазливо го погледна с крайчеца на окото си. Профилът му беше суров, очите — твърди като стомана. Много пъти го беше виждала ядосан, ала сега беше различно. Имаше нещо невероятно трогателно в обиденото му мълчание. След двайсет години с усмивка щяха да си спомнят кога и къде й беше казал вълшебните думички за пръв път.
Изкатери се на колене върху седалката и го прегърна. Той зяпна от изненада и подскочи, когато в скута му се изля ледена течност от чашата й.
— Дяволите да вземат, Съни, заля ме с колата си!
Понечи да се изправи, но замръзна на място, когато устните й се притиснаха към неговите. Усети напиращия й смях. Спирачката пречеше, ала все пак се опита да я привлече по-близо.
— Сериозно ли го каза? — попита го тя и изтърси остатъка от сандвича си от седалката.
Но Джейкъб не падаше лесно по гръб.
— Кое?
— Онова, което каза преди малко, на опашката.
Нарочно я сложи да седне върху мокрото петно на панталона си.
— На каква опашка?
Въздухът излезе от устата й със съскаме, ала Съни беше решила да се държи мило и обви ръце около врата му.
— Каза, че ме обичаш. Вярно ли е?
— Може и да съм го казал. Не е помня. — Премести ръце нагоре под палтото й, но бе принуден да се задоволи само с трикото на блузата й. — Сигурно съм се чудел как да поведа разговор.
Тя прехапа устна.
— Давам ти последен шанс, Хорнблоуър. Сериозно ли го каза?
— Да. — Господ да им е на помощ. — Защо, пак ли търсиш повод за скандал?
— Не. — Опря бузата си до неговата. — Изобщо не искам да се караме. Поне засега. — Отново въздъхна мъчително. — Просто се уплаших.
— Значи сме двама. И аз бях уплашен.
Целуна го по врата и се отмести.
— И още по-страшно ще става. Защото и аз те обичам.
Той вече го знаеше, и все пак… Не бе подготвен да види израза на очите й и движението на устните й, докато произнасяше точно тези думи, както не бе подготвен да се справи със силата на чувствата, които внезапно го заляха. Цял водопад от чувства. Едва успя да изплува от него и притисна устни към нейните.
Ала все не успяваше да я притисне достатъчно близо до себе си. Не виждаше нищо странно в това, че се прегръщаха на някакъв паркинг в близост до оживена магистрала, и то посред бял ден. Истинското чудо
