бе, че той се намираше тук и сега, и че я бе намерил, въпреки вековете, което ги разделяха.
Съни не можеше да отиде в неговото време. Както Джейкъб не можеше да остане в нейното. Въпреки това, в този малък отрязък от пространство и време, те бяха заедно.
— Просто не зная какво ще стане с нас — промърмори. Сигурно имаше някакво решение, някакво уравнение или теория. Но кой компютър би се справил с анализ на данни, чисто емоционални по същество?
— Нали се разбрахме, че един ден и за това ще помислим, помниш ли? — Тя се облегна назад и се усмихна. — Има време. — Прегърна го, без да забелязва тревогата в очите му. — И като си говорим за време, трябва да ти напомня, че до Портланд има най-малко два часа път.
— Много е — простена той.
Съни се засмя и се завъртя на седалката.
— И аз си помислих същото.
Изведе бавно колата от паркинга и потегли, като внимателно оглеждаше пътя. Усмихна се доволно, когато забеляза знак за мотел.
— Предлагам да се отбием за кратка почивка. — Грабна си чантата и отиде на администрацията.
Този път използва пластмасова кредитна карта — нещо, което му беше значително по-добре познато. Без излишни въпроси администраторът й подаде ключ.
— С колко време разполагаме? — попита Джейкъб и я прегърна през раменете.
Тя го погледна през рамо.
— Може да е само крайпътен мотел — заяви обидено, като се насочи към врата, на която имаше цифрата „9“, — ала е част от реномирана хотелска верига и не дават стаи на час. Така че… — завъртя ключа и отключи вратата, — разполагаме с останалата част от деня. А ако искаме, можем да останем и през нощта.
— Искаме, разбира се. — Сграбчи я веднага щом отвори. След това я завъртя и с гръб затвори вратата. А тъй като ръцете му бяха заети, Съни се протегна и сложи за по-сигурно и веригата.
— Джей Ти… Чакай малко.
— Защо?
— Искам първо да дръпнем завесите. — С една ръка той започна да шари по стената, търсейки копчето, а с другата смъкваше палтото й. — Какво правиш?
— Търся бутона за завесите.
Тя се засмя и се сгуши във врата му.
— Срещу трийсет и пет долара на нощ се очаква да ги дръпнеш с ръка. — Измъкна се от ръцете му и му показа как се прави. — Много бих искала да видя мотелите, с които си свикнал.
Стаята потъна в полумрак. Остана само една ярка резка там, където се събираха завесите. А Съни стоеше точно там и светлината се виждаше като огнен меч зад гърба й. Подейства му като магия.
— Има един много хубав хотел в Мейн. — Свали якето, което му беше дала назаем, и се залови с ботушите си. — Построен е на скала, издадена над морето, и имаш чувството, че стаите висят между въздуха и водата. Вълните се разбиват от всички страни — в пода, в стените. А прозорците… — Как да й го обясни? — Те са направени от специален материал, така че се вижда цялото пространство до хоризонта, но не и останалата част от хотела. Имаш чувството, че извън стаята ти няма нищо, освен скали и океан. Във всеки апартамент има огромна вана, а водата благоухае на парфюм. — Развълнува се при този спомен. Представи си, че отново е там, с нея. — Мислено можеш да си поръчаш каквато искаш музика. По същия начин, ако искаш лунна светлина или дъжд, достатъчно е само да докоснеш копчето. Леглата са просторни, меки и гъвкави, така че когато мъжът се протегне към жената, има чувството, че лети към нея. Докато си там, времето спира, ала само ако сам го пожелаеш. Тя въздъхна от вълнение.
— Не е вярно. Измисляш си.
Джейкъб поклати глава.
— Стига да можех, веднага бих те завел там.
— Аз имам развито въображение — съобщи Съни, докато той й сваляше палтото. Потръпна при допира на пръстите му. — Искаш ли да си представим, че сме там? Само не мога да приема лунната светлина.
Той се усмихна, повали я на леглото и започна да й събува ботушите.
— А какво предпочиташ?
— Гръмотевици. — Гласът й трепна, когато пръстите му се спуснаха към глезена й. — И мълнии. Точно това чувствам, когато ме докосваш.
В него забушува буря. В очите й видя отразена нейната сила. Тя се надигна и тялото й се плъзна под неговото. Сантиметър след сантиметър, мъчително бавно. Преди да успее да овладее устните й, Съни ги бе притиснала, горещи и тръпнещи, към врата му. Намери пулсираща вена и се възпламени. За да го усети още по-близо, вдигна пуловера над главата му и го пусна върху купчината дрехи на пода.
С нечленоразделен звук на задоволство прокара устни по гърдите му, като поглъщаше познатото ухание на кожата му. Мека, нежна кожа, като сън. Стегнати мускули. Неговият аромат, земен и мъжествен, й доставяше неописуема радост.
Наистина имаше гръмотевица. Усети я, когато намери с устни мястото, където туптеше сърцето му. Туптеше за нея. Имаше и мълния. Появи се като взрив от светлина в очите му.
Джейкъб се изненада, че още можеше да стои прав. Това, което тя правеше с него, предизвикваше замайване и копнеж. Тези дълги и нежни пръсти, които толкова добре познаваха тялото му. И всеки път го изумяваха, откривайки нови и неизследвани тайни места.
А устата й… Сграбчи я за раменете, когато устните й започнаха дългото си пътуване по гърдите му, по трептящите мускули на корема му. Езикът й оставяше влажна следа. И през цялото време в съзнанието му отекваше гърленият й смях.
Пръстите й се преместиха към ципа на джинсите и памучната материя бавно се смъкна от кръста му. Заля го вълна на задоволство.
Времето не стоеше неподвижно. Тръгна в обратна посока, докато той не се почувства примитивен като мъжете, които сами са ковали своите оръжия от камък. Изруга и я привлече към себе си, а устата му изгори нейната — цялата огън и сила.
В следващия момент тялото й се оказа на леглото под неговото, напрегнато като пружина. Дъхът й се изтръгна със сила от белите дробове, докато ръцете му бясно препускаха по тялото й. Беше само негова. Говореше й нещо, но силният рев на бурята в главата му не позволяваше да разбере собствените си думи. Окончателно загубил контрол над себе си, Джейкъб дръпна блузата й и копчетата се разхвърчаха. Обезумели от копнеж да я докоснат, пръстите му проникнаха под памучната яка и я разкъсаха.
Съни извика името му — беше прикована към леглото и ужасена от силата, която бе изтръгнала от него. В следващия миг започна да се бори за глътка въздух, докато я заля първата вълна на удоволствието. Ала този път не се чувстваше безпомощна.
Енергично се изви към него и го обви с крака така, че двамата почти коленичиха на леглото. Гърди до гърди, бедра до бедра. С отметната назад глава му позволи да превземе устата й със своята, доставяща и получаваща удоволствие.
Като обезумял той задърпа джинсите й. Тя плъзна ръце по лепкавата му кожа, за да го притисне към себе си. Тогава усети, че цялото му тяло вибрира от желание с неподозирана мощ, за което дори Съни не знаеше, че крие в себе си.
Накъсано прошепна името му, но Джейкъб вече бе проникнал в нея, като я изпълваше и възпламеняваше. Усети коравите му мускули, когато я притисна към себе си, и се остави на страстта.
Движеше се все по-бързо и по-дълбоко, а тя се издигаше вълна след вълна. Изви се назад, примамвайки устата му да я последва. Усещанията се напластяваха едно върху друго, докато накрая се превърнаха във вихрен лабиринт от светлини, цветове и звуци. Когато я отметна назад и впи тялото си в нейното, Съни не бе в състояние да определи къде свършваше тя и къде започваше той. А и беше без значение.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Съни отключи апартамента, без да обръща внимание на тихото проскърцване на съседната врата.
