— Естествено — съгласи се Съни.
— Такива бяха времената — промърмори Уилям. — Това бяха шейсетте години.
Съни го целуна по ощипаното коляно.
— Което обяснява всичко.
— Не си била там и не знаеш. Освен това нямаше да избягаме, ако бащата на Каро не ни се бъркаше за всичко и не беше такъв досадник.
— Напълно си прав… — Съни невинно затрепка с мигли. — Няма нищо по-досадно от баща, който навсякъде си пъха носа, включително там, където не му е работата.
Той я хвана с два пръста за носа и го стисна.
— Внимавай какво приказваш.
Тя само се усмихна.
— Я по-добре си признай, дядо продължава ли да не ти говори?
— Почти.
— Говорят си само докато подскачат заедно около Сам — отново се обади Керълайн. — Покрай бебето баща ми почти ни прости, че не му дадохме възможност да разглези Либи и Съни, когато бяха малки. Джей Ти, искаш ли да взема Сам?
— Не, добре сме си двамата. — Сам се кикотеше весело и си играеше с пръстите му, като ги захапваше един по един. — Много прилича на теб — промърмори Джейкъб на Съни.
Тя се усмихна. Беше й приятно да го гледа как си играе с бебето.
— Дано.
Уилям забарабани с пръсти по облегалката на креслото. Изглежда братята Хорнблоуър притежаваха чар, който въздействаше на неговите дъщери. Започваше да свиква с мисълта, че Кал може би беше достоен за Либи. Ала за този още нямаше мнение.
— Значи си учен, така ли? — Уилям се отнасяше с голямо уважение към учените, но не можеше да приеме спокойно факта, че един от тях му отмъкваше дъщерята. И то след като бе живял с нея сума ти време в собствената му къща. При това без ток.
— Да.
Проклетникът не е от най-приказливите, помисли Уилям, ала не се отказа да задълбочи разпита.
— И се занимаваш с астрофизика?
— Точно така.
— Къде си учил?
— След малко ще поискаш да ти покаже студентската си книжка и удостоверение за средния си успех — недоволно промърмори Съни.
— Млъкни — плесна я Уилям по главата. — Знаеш ли, винаги съм се интересувал от космоса. — Усмивката му неволно стана по-дружелюбна. — Затова те разпитвам толкова.
Джейкъб реши, че ако това бяха правилата на играта, той щеше да ги приеме.
— Завърших право в Принстън.
— Право? — изненада се Съни. — Нищо не спомена за право.
— Не си ме питала. — Отмести поглед към нея, след което отново го прикова към баща й. — Отначало започнах да се занимавам с физика като хоби.
— Доста необичайно — отбеляза Уилям.
— Така е — усмихна се Джейкъб. — Също като отглеждането на билки.
Уилям се засмя доволно.
— А що се отнася до пътуването във времето…
— Дай му малко почивка, Уил — посъветва го Керълайн. — После можеш да продължиш да го печеш на бавен огън. Време е да се сменят пелените на Сам.
— А сега е мой ред. — Уилям разгъна дългите си крака. Отиде до Джейкъб и се разтопи, когато бебето протегна към него пухкавите си ръчички. — Ела, момчето ми. Пийни си още чай — обърна се към Джейкъб. — После пак ще си говорим за твоите експерименти.
— И аз ще дойда. — Съни се надигна от пода. — Искам да видя новите играчки на Сам.
— Само да видиш какво влакче си имаме… — започна да описва баща й, докато излизаха от стаята.
— Уил обича да си въобразява, че играчките са за Сам — усмихна се Керълайн и стана да налее на Джейкъб още чай. — Не му се сърди много.
— За какво?
— За методите на испанската инквизиция. — Върна се на мястото си и седна на облегалката на креслото. Много напомняше за Съни. — Всъщност днес е направо тактичен, като се има предвид на какво бе подложен горкият Кал.
— Очевидно брат ми се е представил добре.
— Ние много го обикнахме. Уилям много се надяваше да го въведе в бизнеса. Но, както сигурно знаеш, Кал предпочита да лети.
— Винаги е искал само това.
— Отдалече се вижда. И с Либи беше така, от малка знаеше точно какво иска. При Съни е много по- трудно. Понякога дори ми се струва, че е прекалено енергична и интелигентна, за да се задоволи само с едно нещо. Ала ти сигурно я разбираш по-добре. — Забеляза въпросителния му поглед и обясни. — Изминал си пътя от правото в Принстън до астрофизиката. Това е доста голямо отклонение.
Джейкъб си спомни колко кратко се бе колебал на кое от двете професионални поприща да се спре и сви рамене.
— Някои хора имат нужда от повече време, за да вземат решение.
— И най-често се хвърлят презглава във всяко начинание, а после се парят. Поне при Съни е така.
Джейкъб си помисли, че тя бе по-прикрита от съпруга си и нямаше да успее лесно да я заблуди.
— Тя е най-прекрасната жена, която познавам.
Влюбен е в нея, помисли Керълайн. Това не го прави щастлив, но я обича.
— Съни е като шарена черга, изтъкана от ярки цветове. Някои нишки са невероятно силни и трайни. Други — изключително нежни. Съчетанието е наистина възхитително. Ала всяко произведение на изкуството има нужда от обич, не само от възхищение. — Вдигна предупредително ръце. — Тя много ще ми се разсърди, ако разбере как говоря за нея.
Очите му неволно се отместиха към живите цветове на тъканото пано на стената.
— Особено ако чуе думата „нежност“.
— Така е. — Керълайн изпита облекчение. Значи той добре познаваше малката й дъщеря и я разбираше. — Сигурно ще ти се стори старомодно, но ние двамата с Уил искаме само тя да е щастлива.
— Никак не е старомодно. — На тръгване майка му беше казала същото за Кал.
Керълайн въздъхна и се извърна към паното, от което Джейкъб не сваляше поглед.
— Това е една от по-старите ми работи. Изтъках я, когато бях бременна със Съни. Продадох почти всичко, което бях изработила през онзи период. Но сама не зная защо си запазих това пано.
— Много е красиво.
Тя се надигна и импулсивно я свали от стената. Пръстите й бързо пробягаха по грапавата тъкан. Спомни си как седеше пред ръчно изработения стан и наблюдаваше играта на слънчевите лъчи, докато избираше съчетанието на цветовете. Уил беше в градината, Либи спеше на одеяло на тревата, а в утробата й растеше още едно дете. Споменът й се стори още по-красив поради изминалите години.
— Искам да ти я подаря.
Нямаше да е толкова поразен, ако му беше предложила Рембранд или О’Кийф.
— Не мога да я приема.
— Защо?
— Защото това е безценно произведение на изкуството.
Думите му я накараха искрено да се засмее.
— О, това е задължение на моя агент да поставя цени върху работите ми. В повечето случаи те са смешно високи. Няма да ми е приятно, ако моите тъкани живеят само в художествени галерии или музеи. — Сгъна чергата. — Предпочитам да доставят удоволствие на хората от моето семейство. — Тъй като Джейкъб
