страстната целувка, още преди години двамата се бяха разбрали да не си развалят хубавото приятелство със секс. — Какво ново в големия свят?
— Притиска ме жестока конкуренция, скъпа. Нали знаеш, при нас действа законът на джунглата. — Погледът му се плъзна зад гърба й и чак тогава забеляза две пронизващи зелени очи, които се опитваха да го изгорят жив. — Ах… Кой е този?
— Джей Ти… — Съни постави ръка на рамото на Джейкъб. — Запознай се с Марко, старо приятелче от покера. Марко, никога недей да играеш с Джей Ти. Истински убиец е.
Марко и сам се бе досетил.
— Приятно ми е… — Обаче не се осмели да подаде ръка, защото държеше на целостта й.
— И на мен. — Джейкъб го изгледа преценяващо. Ако отново си позволеше да целуне Съни, лесно щеше да прекърши мършавия му врат.
— Джей Ти случайно се оказа брат на зет ми, мъжа на Либи.
— Колко е малък светът.
Джейкъб изобщо не трепна.
— Много по-малък, отколкото си представяш.
— Сигурно. — Ако носеше вратовръзка, Марко сигурно щеше да разхлаби възела. Но тъй като яката му вече бе разкопчана, не знаеше как да се освободи от чувството, че се задушава. — Слушайте, искате ли маса?
— Много.
— Няколко приятели сме се събрали там, отзад. Ако искате, елате при нас.
— Добре. — Съни погледна Джейкъб. — Искаш ли да се качим?
— Разбира се. — Дразнеше се от собственото си поведение. Ревността бе чисто емоционална, а не рационална реакция. Загледа се в дългите крака на Съни. Ала напълно оправдана. Мъжете може и да търпяха развитие в много отношения, но винаги щяха да си пазят територията.
Когато стигнаха до масата, на която седяха пет-шест души, оказа се, че повечето познаваха Съни. Тъй като не можа да чуе имената на хората, които се представиха, Джейкъб само кимна и седна на стола си.
— Аз черпя — обяви Марко, когато най-после привлече вниманието на сервитьорката. — От същото — каза й той. — Чаша шардоне за дамата и… — погледна въпросително към Джейкъб.
— Бира. Благодаря.
— Няма нищо. Днес продадох три коли.
— Браво. — Съни се приведе напред и извиси глас, за да надвика музиката. — Марко се занимава с препродажба на коли.
Джейкъб не можа точно да си го представи как става.
— Честито — каза, защото това му се стори най-безопасният коментар.
— Добре се справих. Само кажи, ако имаш нужда от нещо по-така. Тази седмица очакваме първокласна стока.
Джейкъб погледна чернокосото момиче, което седеше до него и притискаше лакътя си в неговия.
— Добре.
Доволен, че новото гадже на Съни вече не го гледа така, като че ли всеки момент се готви да му префасонира физиономията, Марко се отпусна и приближи стола си до масата.
— А ти каква кола караш, Джей Ти? — Всички на масата изръмжаха от досада. Марко го прие с добродушно свиване на раменете и налапа шепа фъстъци. — Стига бе. Такава ми е работата.
— Също като курсовете по шофиране за богати и скучаещи възрастни дамички.
— Какво искате? Това е само средство за изкарване на прехраната. Сред нас няма ракетни инженери.
— Освен Джей Ти — обади се Съни.
— Настина ли? — Тъмнокосото момиче се премести още по-близо.
Джейкъб забеляза, че имаше големи кафяви очи. Очи, в които дискретно проблясваше покана.
— В известен смисъл, да.
— О, обожавам интелигентните мъже.
Той пое от сервитьорката халбата с бира и улови погледа на Съни през масата. Веднага разпозна блясъка. Изглежда ревността беше заразна. Нищо не бе в състояние да му достави по-голямо удоволствие. Отпи голяма глътка и спокойно се отнесе към цигарения дим, който брюнетката издиша в негова посока. Беше безсмислено да я предупреждава, че застрашава белите си дробове, скрити зад толкова съблазнителна обвивка.
— Нима?
Тя прикова в него поглед и бавно смачка цигарата.
— О, да. Интелигентността винаги ме възбужда.
— Хайде да потанцуваме. — Съни се изправи и го хвана за ръкава. — Бързо напредваш, Шийла — промърмори под нос и завлече Джейкъб на дансинга.
— Така ли се казва? Шийла?
Тя се обърна и силно се притисна към него. Вдигна брадичка и внимателно го погледна.
— А има ли някакво значение?
— Нима ти е неприятно да се държа любезно с приятелите ти? — Ръцете му се преместиха към ханша й. Благодарение на високите токчета очите й бяха на нивото на неговите. А тялото й така идеално му пасваше.
— Не. — Съни се нацупи и уви ръце около врата му. — Особено когато са апетитно закръглени.
Той с интерес се извърна към масата.
— Ама тя наистина ли е апетитно закръглена?
— Не се прави, че не си го забелязал. При нея коефициентът на интелигентност се определя от гръдната й обиколка.
— Повече ми харесва твоя коефициент на интелигентност…
— Правилно. — Съни се усмихна широко и леко го целуна по устата. — Не я виня, че веднага ти хвърли око. Толкова си сладък.
— Сладки са малките кученца — промърмори недоволно. — А също и бебетата.
— Харесваш ли бебетата?
— Да, защо не?
Подръпна го за косата.
— Просто проверявам. Както и да е, ти също си сладък. А също и секси. — Игриво го захапа по долната устна. — И умен. — Притисна буза до неговата, когато Джейкъб я притисна към себе си. И си мой, каза си наум. Само мой. — Какво означава буквата „Ти“?
— Коя буква „Ти“?
— В името ти.
— Нищо особено.
— Все трябва да означава нещо. — Въздъхна доволно. — Хубаво танцуваш.
Саксофонът отново свиреше соло, този път блус. Тя притвори очи. Почти стояха на място, притиснати от всички страни от други двойки. Ръцете му се местеха по гърба й, а устните — по шията й и Съни изобщо не се интересуваше дали се движат, или стоят.
Краката й бяха притиснати до неговите. Тясно прилепналата рокля я обгръщаше като втора кожа и той си представи как бавно я освобождава от нея. Плавно я завъртя и се наведе да вкуси аромата на голото й рамо. Дори при този шум усещаше как тялото й вибрира от страст. Лениво плъзна устни по нейните.
— Ухаеш невероятно. Като пролет в пустинята — гореща, покрита с диви цветя.
Тя отвърна на целувката и усети как главата й се замая.
— Джей Ти?
— Да?
— Не съм напълно сигурна, ала ми се струва, че могат да ни арестуват за това, което правим.
— Голяма работа. Едно арестуване.
Отвори очи и срещна погледа му.
