и я задържа, докато тя вдигна очи към него. Видя в тях цялата й любов и ужас. — Недей.
— Нищо ми няма. — Събра още смелост и му стисна ръката. — Трябва да свърша някои неща горе. А вие двамата имате да наваксвате. — Премести погледа си към Джейкъб. — Зная колко ви е било мъчно един за друг.
Обърна се и се заизкачва по стълбите.
Съни премести поглед от сестра си, която постепенно се отдалечаваше, към сериозното лице на Кал и накрая към сърдитите очи на Джейкъб.
— Какво става тук, по дяволите?
— Иди при нея, моля те. — Кал постави ръка на рамото й, ала с поглед следваше жена си. — Не искам да остава сама.
— Добре. — Вече бе разбрала, че от тях двамата нямаше да дочака обяснение. Но Либи непременно щеше да й каже какво се бе случило.
Кал я изчака да се качи при жена му. Чак тогава се обърна към Джейкъб, усетил неговия гняв и болка.
— Трябва да поговорим.
— Прав си.
— Но не тук. — Мислеше за жена си.
— Така е. — Джейкъб мислеше за Съни. — Ела на кораба.
Съни спря за миг пред спалнята. Пое си дълбоко дъх и отвори вратата. Либи седеше на леглото с прибрани в скута ръце. Очите й бяха сухи. Никакви сълзи не можеха да изглеждат толкова сърцераздирателно, колкото отчаянието, изписано на лицето й.
— Миличка, какво се е случило?
Либи имаше чувството, че всичко това става насън. Вдигна поглед и го съсредоточи върху сестра си. Тя поне беше истинска.
— Кога пристигна?
— Преди три седмици. — Съни седна до нея и я хвана за ръката. — Кажи какво става. Очаквах да се зарадваш, че най-после се запознахме с брата на Кал.
— Аз наистина се радвам. За него… — Като се надяваше, че поне това бе вярно, тя притисна ръка към стомаха си, който не спираше да я присвива. — Обясни ли ти защо е дошъл? И откъде идва?
— Разбира се. — Озадачена, Съни леко разтърси сестра си за рамото. — Хайде, Либи, престани да се тревожиш. Джей Ти може да е малко противен на пръв поглед, ала все пак не е чудовище. Просто се тревожи за Кал и може би малко ревнува от теб. Не му е приятно, че брат му е останал да живее тук.
— О, Господи! — Либи усети, че не я сдържа на едно място, стана и отиде до прозореца. Забръмча мотор и след малко лендроувърът се скри в гората. — Защо не го оставих да си отиде? В началото бях готова за това. Мислех, че нямам право да искам да изостави семейството си, работата си. А сега не мога да го пусна. И не искам.
— Къде да го пуснеш?
Либи опря чело на хладното стъкло.
— Да се върне обратно там, откъдето идва. — Тихо се засмя на собствените си думи. — Или по-точно да замине напред. Джейкъб сигурно ти е обяснил колко е сложно.
Съни стана и постави ръка на рамото й. Сестра й беше напрегната като навита пружина. Машинално започна да я разтрива, за да се отпусне.
— Кал е зрял човек. Либи, и сам избра да остане тук. Просто Джей Ти ще трябва да се примири.
— А дали наистина ще го направи?
— Когато пристигна, Джей Ти му беше много сърдит и пълен с неприязън към нас. Не разбираше чувствата на Кал. Но постепенно нещата се промениха. И за двама ни.
Либи бавно се извърна към нея. Всичко, което се таеше в сърцето на сестра й, бе изписано на лицето й. Изплаши се за нея.
— О, Божичко, Съни…
— Хей, не ме гледай така. В края на краищата, аз само се влюбих в него, не съм на смъртно легло.
— Какво ще правиш сега?
— Ще замина с него. — Либи извика нечленоразделно от болка и се хвърли към сестра си. Здраво я прегърна. Не я пусна в продължение на няколко минути, само се олюляваше тихо. — За Бога, Либи, ти си по-лоша и от Джейкъб. В края на краищата, става дума за Филаделфия. А ти се държиш така, като че ли заминавам за Плутон.
— На Плутон няма заселници.
Съни се отдръпна с приглушен смях.
— Е, дано това донякъде те успокоява. Ще се задоволим с апартамент във Филаделфия.
Либи внимателно я погледна и изведнъж изражението й се промени. Сълзите й пресъхнаха.
— Значи ти нищо не знаеш, така ли?
— Зная само, че обичам Джей Ти и че той също ме обича. Засега не сме обсъждали какво ще правим занапред, ала то е само въпрос на време. — Замълча, притеснена, и предпазливо попита: — Либи, защо ме гледаш така? Имам чувството, че имаш желание да ми извиеш врата.
— Не точно твоя. — Гласът на сестра й бе станал твърд като стомана. От двете тя беше по-кротката, но когато бяха засегнати интересите на любимите й хора, превръщаше се в истинска царица на амазонките.
— Копеле гадно.
— Моля?
— Казах: копеле гадно!
Независимо от сестринската любов, Съни също извади нокти.
— Слушай, Либи…
Тя поклати глава. Вече не можеше да спре.
— Наистина ли каза, че те обича?
Съни нетърпеливо потвърди:
— Да.
— И ти веднага си скочила в леглото му.
Очите на Съни се присвиха опасно.
— Да не си вземала уроци при татко?
— Естествено, че си спала с него — прошепна горчиво Либи и започна да крачи из стаята. — Допуснал е да се влюбиш в него, отвел те е в леглото си, ала не е проявил достатъчно почтеност да те предупреди.
Кракът на Съни нервно потропваше.
— За какво да ме предупреди?
— Че те двамата с Кал са от двайсет и трети век.
Кракът на Съни замря. Във внезапно настъпилата тишина тя невярващо зяпна сестра си. От проклетото слънце е, помисли си уплашено. Горката Либи. Мозъкът й се е прегрял в Бора-Бора. Бавно пресече стаята.
— Либ, предлагам да си легнеш, а аз ще ти сложа студена кърпа на челото.
— Не искам. — Все още разярена, тя поклати глава. — Предлагам ти да седнеш, а аз да ти донеса бренди. Повярвай ми, ще имаш нужда от нещо по-силно.
Когато стъпи на мостика, гореща вълна от носталгия заля Кал. Пилотирането на товарни самолети, което бе избрал като своя професия в този свят, донякъде задоволяваше потребността му да лети, но в него нямаше никакво предизвикателство. С интерес прокара ръка по командното табло.
— Прекрасен е, Джей Ти. Нов модел ли е?
— Да. Специално го построих за това пътуване. Направих някои допълнителни приспособления за регулиране на топлината и мобилността.
Ръцете на Кал сами се насочиха към лоста за управление.
