Трогната, тя се наведе и го млясна по бузата. Червилото остави кървава следа. Съни наплюнчи пръст и енергично започна да го трие.
— Да му се не види, направи ме на клоун.
— Чакай малко — помоли го, когато Джейкъб се дръпна назад. — Почти свърших. — Доволна от резултата, прибра червилото в чантата си. — Разбрах, че хареса родителите ми. Аз също си ги харесвам. Ала в дома на Уил и Каро никога няма да хапнеш нещо свястно. — Наведе се и понижи глас. — Майка ми сама готви.
Джейкъб се предаде и я погали по бузата.
— В този щат това да не е престъпление?
— Не, но тя готви неща от сорта на „фондю“.
— Ох. — След като се опита да си представи какво може да означава това, той установи, че определено предпочита пикантната мексиканска кухня, която бяха опитали преди малко. — Изглежда наистина съм ти задължен.
— И то до гроб — скромно се съгласи Съни. Отвори вратата и едва се промъкна през тясното пространство, което ги отделяше от съседната кола. Цветните светлини танцуваха по тялото й и тя изглеждаше още по-вълнуваща и екзотична. — След две седмици, прекарани в лоното на природата, мисля, че и двамата имаме право да се насладим на малко музика на живо — колкото по-силна, толкова по- добре, — на стълпотворение от хора, на въздух, хубавичко отровен от цигарен дим.
— Да, бе, истински рай. — Той също едва се измъкна от другата врата. — Съни, притеснява ме това, че ти непрекъснато разменяш от парите си.
Тя въпросително вдигна вежди, донякъде учудена, донякъде развеселена от израза, който бе използвал.
— Пари се разменят, когато си в чужбина. В момента аз просто харча.
— Както и да го наричаш, ала аз нямам свои средства и не мога да участвам в разходите.
Колко жалко, помисли си Съни, че толкова интелигентен и отдаден на науката човек получава ниска заплата.
— Не се притеснявай. — Тя самата бе започнала да си брои стотинките едва откакто се бе отделила от родителите си. Дотогава не й се бе налагало да се ограничава. — Когато дойда във Филаделфия, ти ще поемеш всичко.
— По-късно ще говорим за това. — Тъй като държеше да отклони разговора в друга посока, веднага намери подходящата тема. — Исках да попитам, как се казва това, с което си облечена?
— Това? — Погледна тясната къса червена рокля от кожа, която си беше сложила под зимното палто. — Секси тоалет — отвърна и навлажни устните си. — А ти как би го нарекъл?
— Предлагам и за това да си поговорим по-късно.
Съни го хвана подръка и двамата стъпиха на изронения тротоар. Тясното парче кожа се оказа лоша защита от пронизващия вятър, но й беше приятно да си облече нещо различно от джинсите. Дори само заради погледа на Джейкъб, който често се спираше на откритите й крака.
Забравиха за студа, когато отвориха вратата и отвътре ги блъсна вълна от силна музика и сгорещени тела.
— Ах, тази цивилизация…
Той видя затъмнено помещение, което от време на време се осветяваше от проблясъци на цветни светлини. Музиката, както тя бе обещала, беше много силна — пулсиращи звуци на бас китари и пронизващи извивки на саксофон. Усещаше се миризма на цигари, алкохол, пот и парфюм. И над целия този шум се извисяваха весели гласове и смях.
Докато Джейкъб се оглеждаше, Съни предаде връхните дрехи на гардероба и прибра номерчето в чантата си.
Тя отново се оказа права. Той наистина имаше нужда да види и изпита атмосферата на дискотеката. Не само като стимулатор след продължителната изолация и заради анонимната тълпа, но и за да придобие лично впечатление от начините на общуване през двадесети век.
Оказа се, че точно тук нямаше голяма разлика в сравнение с неговото време. Когато решат да се забавляват, хората винаги се събират заедно. И имат нужда от музика, смях, храна и алкохол. Смяната на епохите не оказваше голямо влияние на тези толкова простички и естествени потребности.
— Хайде, ела. — Съни го задърпа към дъното на помещението, където на две нива бяха наредени масички. Барът се намираше на долното ниво. Ала зад плота стоеше не синтетичен робот, а мъж от плът и кръв, който приготвяше напитките и раздаваше някакви купички с храна, която се яде с пръсти. Посетителите се тълпяха отпред, тясно притиснати един до друг.
На второто ниво имаше полукръгла сцена, на която свиреха музикантите. Джейкъб преброи осем души в неописуемо облекло, които държаха инструменти и яростно изтръгваха от тях пронизителни звуци, които изригваха от високи кутии, поставени от двете страни на сцената.
Отпред на малка правоъгълна платформа десетки тела, крака, ръце и глави се тресяха като обезумели в ритъма на музиката. Той се загледа в дрехите и установи, че нямаше определен стандарт. Тесни панталони или шалвари, дълги и къси поли, ярки цветове и чисто черни дрехи. Жените носеха ниски обувки или като Съни бяха с тънки високи токчета отзад. Сигурно трябваше да означава, че искат да бъдат по-високи. Но постигаха и много приятен страничен ефект — краката им изглеждаха страхотно.
Постави висока оценка на непринудения стил и индивидуалния вкус на посетителите. Между неговата епоха и тази в историята на човечеството имаше период, когато на мода са били униформите. Много кратък, помисли си Джейкъб, ала трябва да е бил адски скучен.
Докато стоеше и наблюдаваше танцуващите, сервитьорки в къси полички пъргаво обслужваха гостите на заведението, като ловко балансираха таблите и записваха поръчките, без да спират.
Помисли си, че обслужването беше бавно и неефикасно, но интересно. Много по-лесно бе да натиснеш съответните бутони на таблото за сервиране и след секунди да си получиш поръчката от енергичен дроид. Ала така бе някак по-непринудено.
Без да пуска ръката му, тя го поведе нагоре по извитите стълби и се огледа за свободна маса.
— Забравих, че е събота вечер — извика му в ухото. — По това време тук винаги е истинска лудница.
— Защо?
— Нали всички ходят на среща в събота — засмя се Съни и го успокои. — Не се притеснявай, все ще намерим нещо. — Временно престана да се оглежда и се усмихна. — Как ти се струва дискотеката?
Той вдигна ръка и докосна трите топчета, които се полюляваха на нежните й уши.
— Харесва ми.
— „Мародерите“ са страхотни. Говоря за състава. — Махна с ръка към саксофонист, който изпълняваше сложна солова мелодия. — В момента са на върха.
— На втората платформа — поправи я Джейкъб.
— Не, имах предвид… Няма значение. — Някой я блъсна и тя веднага се възползва от удобната възможност да прегърне Джейкъб през врата. — Всъщност това ни е първата среща.
Без да обръща внимание на околните, той я целуна.
— И как се справям засега?
— Невероятно.
Джейкъб реши, че това означава „добре“ и отново я целуна. Доволната й въздишка предизвика у него верижна реакция.
— Можем да си стоим така цял живот — на свой ред извика право в ухото й. — Никой не ни забелязва.
— Обаче е адски горещо — въздъхна отново Съни. — Можем само да…
— Съни! — Някой я прихвана през кръста, завъртя я и звучно я целуна по устата. — Маце, ама ти си се върнала!
— Марко, ти ли си?
— По-точно това, което е останало от мен. Откакто те няма, направо се поболях. — Прегърна я приятелски през раменете. — Къде се губиш?
— В планината. — Усмихна се, доволна, че го вижда. Беше мършав, естествен и безобиден. Въпреки
