— Чакай малко! — Въздъхна нетърпеливо и премести телефона в другата си ръка. — Нямаше нужда да ми се обаждаш, за да ми предадеш поредния отказ.
— Не — съгласи се тя. — Но реших, че може би трябва да ти се обадя при положителен отговор.
Понечи да каже нещо, после се спря. Големите очаквания водят единствено до разочарование.
— На новия къс разказ за „Мирър“?
— Ами, спомена и нещо такова… — Известно време остави изречението недовършено, докато Слейд беше готов да се разкрещи насреща й. — Но беше толкова развълнуван от продажбата на романа, че не можах да схвана всичко.
Слейд усети как кръвта започва да пулсира в ушите му.
— Кой роман?
— Твоят роман, идиот такъв! — отвърна тя със смях. — „Втора възможност“ от Джеймс Слейдърман, който предстои да бъде публикуван наскоро от „Фулбрайт енд къмпани“.
Чувствата препускаха твърде неудържимо през него. Опря чело на телефонния апарат и затвори очи. През целия си живот бе очаквал този момент, а сега, изглежда, целият му организъм не беше готов да го приеме. Опита се да проговори, установи, че гърлото му е блокирало и се прокашля.
— Сигурна ли си?
— Дали съм сигурна? — измърмори тя. — Слейд, да не мислиш, че не разбирам английски, пък макар и да е превзетият език на някакъв си литературен агент? Каза, че работят по договора и ще се свърже с теб за подробностите. Разни работи за права за филмиране, права за сериали и всякакви други цифри и клаузи. Разбира се — добави тя, след като синът й остана мълчалив, — всичко зависи от теб. Ако не желаеш аванса от петдесет хиляди… — Почака, после въздъхна майчински. — Винаги си бил от тихите, Слейд, но е смешно. Не трябва ли един мъж да каже нещо, когато най-накрая постигне онова, което винаги е желал?
Винаги е желал, помисли си той замаяно. Разбира се, че тя е знаела. Как изобщо е могъл да се залъгва с мисълта, че е успявал да го прикрива от нея. Парите все още не бяха проникнали в съзнанието му. Продължаваше да чува магическата думичка „публикуван“.
— Не мога да мисля — каза най-после.
— Ами, когато можеш, постегни този, над който работиш в момента. Искат да го видят. Изглежда, си мислят, че са хванали лъва за опашката. Слейд… Чудя се дали съм ти казвала достатъчно често, че се гордея с теб.
— Да — въздъхна тежко той. — Казвала си ми. Благодаря!
Смехът й прозвуча топло в ухото му.
— Точно така, скъпи, запази думите си за романите. Сега имам да провеждам стотина телефонни разговора. Обичам да се хваля. Поздравления!
— Благодаря — отвърна той, все още неспособен да реагира адекватно. — Мамо…
— Да?
— Купи ново пиано.
— Довиждане, Слейд — засмя се тя.
Почти цяла минута остана заслушан в телефонния сигнал.
— Извинете, господин Слейдърман, ще желаете ли да закусите сега?
Слейд объркано се извърна и се вгледа в Бетси. Беше застанала зад него — малки черни очички, сбръчкана кожа и посивяла коса върху късите, яки крака. Миришеше леко на сребърен полдо и лавандулова трева. Усмивката, която й отправи, я накара да отстъпи предпазливо назад. Изглеждаше малко налудничава.
— Каква красавица си, Бетси!
Тя отстъпи още една крачка.
— Сър?
— Абсолютна красавица. — Вдигна я и я завъртя бързо около себе си, после я целуна право в устата. Бетси успя да нададе сподавен вик. Устните й потрепнаха за първи път от десет години.
— Пуснете ме долу и се дръжте прилично — заповяда му тя, като заложи на достойнството си.
— Бетси, луд съм по теб.
— Луд за връзване — поправи го тя, отказвайки да се поддаде на очарованието в блесналия му поглед. — Съвсем типично за един писател да смуче бренди още преди закуска. Пуснете ме долу и ще ви направя едно хубаво черно кафе.
— Аз съм писател — заяви й той с някакво учудване в гласа.
— Да, наистина — сговорчиво потвърди тя. — Пуснете ме сега като добро момче.
Джесика спря по средата на стълбите и ги изгледа в недоумение. Слейд ли е това, ухилен до уши и вдигнал икономката й на един метър от земята? После направо зяпна от учудване, когато той залепи нова целувка върху здраво стиснатите й устни.
— Слейд?
Без да изпуска Бетси от ръцете си, той се извърна. Мина й през ума, че за първи път го вижда напълно щастлив.
— Ти си следващата — обяви той и пусна Бетси на земята.
— Пиян е — заяви Бетси на Джесика с красноречиво кимване. — Преди закуска.
— Публикуван — поправи я Слейд, докато смъкваше Джесика от стълбите. — Преди закуска. — Устните му се притиснаха в нейните, преди да успее да проговори. Долови как чувството извира от него на талази — силно и чисто, без задръжки и задни помисли. Радостта се предаде и на нея и тя се разсмя.
— Публикуван? Романът ти? Кога? Как?
— Да! Да! — Целуна я още веднъж, преди да започне да отговаря на всеки от въпросите й. — Току-що ми се обадиха. „Фулбрайт енд къмпани“ са приели ръкописа ми и искат да видят този, над който работя сега. — Нещо се промени в погледа му, докато я привличаше обратно към себе си. Джесика го зърна само за миг. Появяваха се и първите признаци на осъзнаване на случилото се. — Мога да разполагам с живота си — прошепна той. — Най-после мога да разполагам.
— О, Слейд! — Джесика се притисна в него в желанието си да сподели момента. — Толкова се радвам за теб! — Повдигна глава и улови лицето му в двете си ръце. — Това е само началото. Сега вече нищо не може да те спре, усещам го. Бетси, трябва ни шампанско — заяви тя и отново обви ръце около врата на Слейд.
— В девет сутринта? — Във въпроса затрептя справедливо възмущение.
— Трябва ни шампанско в девет точно тази сутрин — каза й Джесика. — В салона, веднага! Празнуваме.
Бетси се понесе по коридора, като цъкаше шумно с език. Писателите, каза си тя, не са по-добра стока от артистите. И всички знаят какъв живот водят! И все пак той е очарователен дявол. Позволи си едно не особено достойно ухилване и едва тогава влезе в кухнята, за да докладва новите събития на готвачката.
— Ела вътре! — нареди Джесика. — Разкажи ми всичко!
— Това е всичко — отвърна Слейд, докато го теглеше към салона. — Искат книгата, това е най-важното. Ще трябва да разбера подробностите от агента си. — Цифрата петдесет хиляди най-после проникна в съзнанието му. — Ще получа аванс — добави и се изсмя късо. — Достатъчно, за да изкарам, докато продам и втората.
— Няма да е необходимо много време — прочетох я, нали помниш? — С внезапен прилив на сила тя го сграбчи за ръката. — Какъв филм ще стане само! Помисли си, Слейд, можеш да напишеш сценария. Ще трябва да внимаваме с филмовите права, да сме сигурни, че няма да подпишеш нещо, което не трябва. Или пък минисериал — реши тя. — Да, това е по-добре, после можеш да…
— Мислила ли си някога да се откажеш от антиките и да отвориш агенция!
— Договарянето си е договаряне — отвърна тя, после се усмихна. — А и аз съм човек на изкуството.
Бетси се появи понесла подноса с изписано на лицето й неодобрение.
— Ще желаете ли още нещо, мис Уинзлоу?
Когато икономката използваше това официално обръщение, Джесика разбираше, че е минала границата.
