— Разумен отговор — ще се оправите.
— Колко време… — Навлажни пресъхналите си устни и опита още веднъж. — Колко време съм тук?
— Малко повече от час. — Извади миниатюрно фенерче и насочи лъча към дясното й око, после към лявото.
— Струва ми се, че са минали дни.
— Лекарствата са ви упоили. Някаква болка?
— Само пулсиране. Ръката все едно, че не е моя.
Докторът се усмихна и я потупа.
— Вашата си е.
— Слейд. Къде е Слейд?
Челото му се сбърчи, после се проясни.
— Сержантът? През повечето време бродеше по коридора като луд. Не пожела да изчака във фоайето, както му наредих.
— Повече го бива той да нарежда. — Джесика повдигна глава от възглавницата и отново я отпусна, след като стаята се завъртя пред очите й.
— Лежете спокойно — строго каза докторът. — Ще прекарате известно време при нас.
Бръчицата се появи между веждите й.
— Не обичам болници.
— Жалко — отново потупа ръката й той.
— Нека се видя със Слейд — помоли тя с най-уверения глас, който успя да изтръгне. Клепачите й заплашваха да се затворят и тя ги задържаше с усилие. — Моля ви! — добави тихо.
— Мисля, че и вие не приемате нарежданията по-добре от него.
— Не — усмихна се плахо.
— Ще го пусна, но само за няколко минути. — А после, продължи наум, докато се взираше в очите й, ще спите през следващите двайсет и четири часа.
— Благодаря.
Докторът кимна разсеяно и прошепна нещо на влязлата сестра.
Слейд крачеше напред-назад из болничния коридор. През ума му препускаха десетки мисли, десетки опасения. В дясното му слепоочие пулсираше болка. Беше толкова бледа. Не, само от шока е, ще се оправи. Остана в безсъзнание по целия път с линейката. Така беше по-добре — иначе можеше да я боли. Господи, къде е докторът? Ако й се случи нещо… Стомахът отново го присви. Слейд преглътна мъчително и принуди мускулите си да се отпуснат, а страхът му премина в гняв. Болката се разпростря към тила. Ако не го пуснат скоро да я види, ще…
— Сержант?
Слейд се завъртя на пети и улови доктора за реверите на престилката.
— Джес? Как е? Искам веднага да я видя. Може ли да я прибера у дома?
Отдавна свикнал да се оправя с изнервени съпрузи, родители и любовници, докторът заговори спокойно, без да си дава труд да се освободи от ръцете му.
— Събуди се — съобщи лаконично. — Защо не седнете?
— Защо? — улови го още по-здраво Слейд.
Защото съм на крака от осем сутринта. — Въздъхна и реши, че е по-добре да се справи с този случай прав. — Мис Уинзлоу е добре, доколкото може да се очаква.
— Какво означава това, по дяволите?
— Точно това, което казах — невъзмутимо отвърна докторът. — Оказали сте й много добра първа помощ. Що се отнася до втория ви въпрос, можете да я видите след минутка и не, не можете да я вземете у дома. Има ли семейство?
Слейд почувства как кръвта се отдръпва от лицето му.
— Семейство? Какво имате предвид? Раната не беше толкова опасна, куршумът беше преминал през месото. Доведох я само след половин час.
— Много добре сте постъпили — каза му докторът. — Просто искам да я задържа няколко дни под наблюдение. Искам да знам, на кого да съобщя.
— Наблюдение? — През ума му преминаха ужасяващи картини. — Какво й има?
— Казано на обикновен език — изтощение и шок. Желаете ли по-сложни медицински обяснения?
Слейд само поклати глава, пусна го и се извърна.
— Не — прокара ръка по лицето си. — Значи това е всичко? Ще се оправи?
— С почивка и грижи. Е, има ли семейство?
— Няма никой. — Като нямаше какво да прави с ръцете си, Слейд ги пъхна в джобовете. Обзе го усещане за пълна безпомощност, което изсмука силата, породена от напрежението и гнева. — Аз ще поема отговорността.
— Знам, че това е работа на полицията, сержант, но каква точно е връзката ви с мис Уинзлоу?
Слейд се изсмя късо.
— Бавачка — отвърна кисело. — Аз ще поема отговорността — повтори малко по-енергично. — Обадете се на комисар Додсън, в Ню Йорк. Той ще го потвърди. — Извърна се и изгледа доктора с решителен вид. — Сега искам да я видя. Веднага.
Джесика се взираше във вратата, когато Слейд я отвори. Устните й се извиха леко.
— Знаех си, че ще намериш начин да минеш покрай пазачите. Можеш ли да ме измъкнеш от това място?
Той се приближи до нея, все така с ръце в джобовете. Беше бяла, също като чаршафите, на които лежеше. Само очите й бяха като цветни петна. Помисли си за първия ден, когато я видя — жизнена и забързана. Изпълни го чувство за огромна вина и ръцете му в джобовете се свиха в юмруци.
— Как се чувстваш?
— Казах на доктора, че се чувствам все едно, че са ме простреляли — докосна предпазливо превързаната си ръка. — Всъщност се чувствам, сякаш съм изпила половин дузина мартинита и после съм паднала от висока скала. — Въздъхна и за миг притвори очи. — Няма да ме измъкнеш оттук, нали?
— Не.
— Така си и помислих. — Примирено отново отвори очи и се вгледа в синята пластмасова кана. — Слейд, излъгах за диамантите. Пъхнах ги под седалката на колата. Намира се насред пътя към магазина. Забравих да заредя. — Сега вече го погледна. — Дори не е заключена. И освен това… — Джесика навлажни устните си, понеже той продължаваше да мълчи. — Дадох пари на Майкъл, за да избяга. Това се нарича съучастничество или нещо такова, нали? Предполагам, че ще имам неприятности.
— Ще се погрижа за това.
Дори през замъгленото си съзнание тя остана изненадана.
— Няма ли да ми се разкрещиш?
— Не.
Джесика се засмя, като се бореше да задържи очите си отворени.
— Ще трябва по-често да се оставям да ме прострелват. — Протегна ръка, без да забележи колебанието му да я поеме. — Дейвид не е бил замесен. Майкъл ми каза всичко. Дейвид е нямал представа какво се върши.
— Знам.
— Изглежда, съм била наполовина права — промърмори тя.
— Джес… — Усещаше ръката й толкова крехка. — Съжалявам!
— За какво? — Джесика установи, че й е нужно голямо, твърде голямо усилие, за да държи очите си отворени. Светът ставаше мек и неясен, когато ги затвореше. Стори й се, че почувства пръстите му да се преплитат в нейните, но не можеше да е сигурна. — Нищо не си направил.
— Да — сведе поглед към ръката й Слейд. Вече беше напълно безжизнена, трябваше само да я пусне, за да падне върху леглото. — Именно за това съжалявам.
— Сега вече всичко приключи, нали, Слейд?
Преди да успее да отговори, дишането й стана дълбоко и равномерно.
— Сега вече всичко приключи, Джес. — Наведе се и притисна устни в нейните, после се отдалечи.
