— Предполагаше се да е неговият нос. — Присви очи, като видя, че Кейн пъхна ръце в джобовете си и се усмихна широко. — Трябваше да е неговият. Ела да се запознаеш с останалата част от семейството — продължи тя и хвана Шелби под ръка. — Господи, надявам се, че Алън те е подготвил.
— По свой си начин.
— Ако започнеш да се чувстваш притеснена, просто ми хвърли един поглед. Напоследък е достатъчно само да въздъхна, за да отклоня вниманието на татко за около час и половина.
Алън погледна след двете жени, които тръгнаха по коридора.
— Рина изглежда още отсега поема нещата в свои ръце — измърмори той.
Кейн се усмихна накриво и прегърна брат си през рамо.
— Истината е, че всички си умираме да видим твоята Кембъл, откак татко направи своето… Ъ-ъ-ъ… Съобщение. — Не попита Алън дали бе сериозно. Нямаше нужда. Отново погледна с любопитство към Шелби. — Надявам се си й казал, че татко лае, но не хапе.
— Ами, защо трябваше да й го казвам?
Шелби спря за момент на вратата на гостната, за да огледа сцената. В голям стар фотьойл седеше мургав мъж и пушеше спокойно. Той изобщо не се помръдваше, ала Шелби имаше чувството, че ако се наложи, може да се движи много бързо. На една от облегалките на фотьойла му бе приседнала жена със същия цвят. Ръцете й бяха чинно скръстени върху яркозелената пола. Странна двойка, помисли Шелби. Изглежда, Макгрегърови изобщо бяха странна компания.
Срещу тях седеше жена, която спокойно везеше на гергеф. Шелби разбра откъде Алън бе наследил не само чертите си, но и чаровната спокойна усмивка. В центъра на групата имаше красиво украсен широк фотьойл с висока облегалка. Подхождаше на мъжа, който седеше в него.
Шелби забеляза, че Дениъл Макгрегър бе едър — впечатляващ мъж с пламтяща червена коса, широки рамене и набраздено, червендалесто лице. Леко изненадана, тя установи, че карираното му сако бе с шарките на Макгрегърови. Той бе неоспоримият председател на събранието.
— Рина трябва повече да си почива — заяви Дениъл и посочи с големия си тъп пръст към мъжа във фотьойла. — Жена в нейното положение няма работа в казиното до сутринта.
Джъстин издуха дълъг ленив облак дим.
— Казиното е работа на Рина.
— Когато една жена чака дете… — Той замълча, колкото да хвърли на Даяна един въпросителен поглед. Шелби видя как мургавата жена едва се пребори с усмивката си и поклати глава. Дениъл въздъхна и отново се обърна към Джъстин: — Когато една жена чака дете…
— Може да живее като всяка друга здрава жена — довърши вместо него Серина.
Преди да изригне с какъвто и да било отговор, Дениъл забеляза Шелби. Огромните му рамене се повдигнаха, широката му брадичка упорито се вирна.
— Е — отсече той и спря дотам.
— Шелби Кембъл — започна любезно Серина и влезе заедно с Шелби в стаята, — останалите от семейството. Съпругът ми, Джъстин Блейд. — Две много спокойни, много умни зелени очи се обърнаха към нея. Той дълго не се усмихна, ала когато го направи, си струваше. — Снаха ми, Даяна.
— Вие сте роднини — прекъсна представянето Шелби и отмести поглед от Джъстин към Даяна. — Брат и сестра?
Даяна кимна. Харесваше й прямотата в очите й.
— Точно така.
— От кое племе? — попита тя.
Джъстин отново се усмихна и издуха още един облак дим.
— Команчи.
— Добра порода — оповести Дениъл и тупна с ръка облегалката на фотьойла си. Шелби го погледна мълчаливо.
— Майка ми — продължи Серина, като преглътна смеха си.
— Много ни е приятно, че можа да дойдеш, Шелби. — Гласът на Ана бе тих, успокояващ. Ръката, която подаде на Шелби, бе здрава и силна.
— Благодаря. Възхити ме градината ви, доктор Макгрегър. Много е живописна.
Ана се усмихна и стисна силно ръката й.
— Благодаря ти. Тя е една от моите слабости. — Дениъл гръмогласно се прокашля и по лицето й за миг пробяга веселие. — Добре ли пътувахте?
— Да — усмихна й се Шелби с гръб към Дениъл. — Много добре.
— Я да го видя това момиче — настоя той и отново тупна по облегалката.
Шелби чу сподавеното подсмихване на Серина и бавно се обърна към Дениъл. Брадичката й бе вирната предизвикателно под същия ъгъл като неговата.
— Шелби Кембъл — съобщи Алън, наслаждавайки се на момента. — Баща ми, Дениъл Макгрегър.
— Кембъл — повтори Дениъл и удари с две ръце по облегалките.
Шелби се приближи към него, но не му протегна ръка.
— Да. Кембъл.
Ъгълчетата на устните му се извиха надолу, а веждите му се сключиха в най-страховитото според него изражение. Шелби не мигна.
— Моят род по-скоро би приел в къщата си язовец, отколкото Кембъл.
Алън видя, че майка му отваря уста и поклати глава, за да я накара да замълчи. Не само бе сигурен, че Шелби може да се справи, ами и искаше да я види как ще го стори.
— Повечето Макгрегърови са се чувствали съвсем удобно с язовци в гостната си.
— Варвари! — ахна Дениъл. — Кембълови бяха варвари, всички до един.
Шелби наклони глава, сякаш за да го огледа от нов ъгъл.
— Макгрегърови имат славата на вечно губещи.
Лицето на Дениъл моментално стана почти толкова червено, колкото косата му.
— Губещи? Ха! Досега не се е родил Кембъл, който да се опре на Макгрегър в честна битка. Подлеци.
— След малко ще ни разкажат биографията на Роб Рой — дочу Шелби шепота на Кейн. — Чашата ти е празна, татко — вметна той с надеждата да го разсее.
— Шелби?
— Да. — Тя отмести поглед към него и забеляза, че Кейн с всички сили се мъчеше да остане сериозен. — Уиски. — Не можа да се сдържи да не му намигне бързо. — Чисто. Ако Макгрегърови бяха по- умни — продължи, без да спира, — може би нямаше да загубят земята си, семейните шарки по поличките си и името си. Кралете — продължи Шелби спокойно — имат навика да стават сприхави, когато някой се опитва да ги отхвърли.
— Кралете! — избухна Дениъл. — Английския крал, за Бога! На никой истински шотландец не му трябва английски крал, за да му казва как да живее на собствената си земя.
Устните на Шелби трепнаха. Тя пое чашата, която Кейн й подаде.
— Това е истина, за която мога да пия.
— Ха! — Дениъл вдигна своята чаша, пресуши я на един дъх и я стовари на масата. Шелби вдигна вежди, погледна уискито и последва примера му.
За миг той се намръщи на празната чаша до себе си. Възцари се мъртвешка тишина. Дениъл бавно премести поглед обратно към Шелби. Очите му бяха бесни, нейните дръзки. Той се надигна от креслото и се извиси над нея, огромен като мечка мъж с пламтяща коса. Тя опря ръце на кръста си — тънка като фиданка жена със също толкова драматични къдрици. На Алън за миг му се прииска да можеше да рисува.
Дениъл отметна глава назад и се разсмя гръмогласно.
— Бога ми, това се казва момиче!
В следващия момент Шелби загуби опора под краката си и се озова стисната в мечешка прегръдка за добре дошла.
Не й отне много време да си създаде представа за семейство Макгрегър. Дениъл бе самоуверен, артистичен и строг — и със сърце от памук, когато ставаше дума за децата му. Ана имаше очите и характера на големия си син. Тя според Шелби можеше тихо да управлява всички, включително съпруга си. След като
