— Ледено е!
— Не, всъщност водата се поддържа около двадесет и пет градуса. Въпросът е в рязката промяна на температурата.
Шелби присви очи, плисна вода в лицето му и се гмурна към дъното. Чувстваше мускулите си гъвкави, готови да се свиват и разпускат. Когато стигна до другия край на басейна, Алън вече я чакаше там.
— Фукльо — обвини го тя и отметна мократа си коса от очите. После, прехапала език, плъзна бавно поглед оттам, където водата капеше от косата му, докъдето го обгръщаше малко под кръста. Нямаше значение колко пъти го бе виждала, колко често го докосваше — тялото му винаги я възбуждаше.
— Изглеждаш страхотно, сенаторе. Май ще свикна да те гледам мокър и гол. — Лениво се отпусна да заплува по гръб — Ако някога решиш да зарежеш политиката, сигурно ще можеш да направиш кариера като спасител на нудистки плаж.
— Винаги е добре човек да има резервни варианти. — Той се загледа в нея. Тялото й бе гладко и бяло върху фона на тъмната вода. Лунната светлина струеше през прозорците и трептеше върху повърхността. Желанието, което бе почувствал преди малко, се върна с пълна сила. С един замах се озова до нея и обви ръка около кръста й. Шелби се вкопчи в раменете му да запази равновесие и отметна назад глава. Косата й се разпиля във водата. Алън го видя в очите й — вълнението, взаимното желание. След това устните й се втурнаха да посрещнат неговите и той повече не виждаше нищо.
Тя знаеше, че сега няма да има лениви, търпеливи ласки. Устните му притиснаха силно нейните и Шелби долови вкуса на ожесточено отчаяние. Ръката му на кръста й я привлече силно към него. Тя не бе предполагала, че страстта й можеше толкова бързо да се събуди отново, но тя избухна, нетърпелива и гореща както преди. Желанието идваше на бързи вълни, всяка по-висока от предишната, докато накрая я заляха и Шелби се задъха. Телата им се притиснаха едно към друго, мокри и пламтящи. Тя вплете пръсти в косата му, като шепнеше хиляди обещания, хиляди молби.
Водата сякаш нарочно забавяше движенията им, когато и двамата биха искали да бързат. Никой от тях нямаше търпение, когато гладът бе толкова остър и всепоглъщащ. Шелби усети как водата покри раменете й, студена и чувствена, докато устните на Алън върху нейните станаха още по-горещи, по-твърди и ненаситни. Долавяше го върху кожата му, вкусваше го с устните си, които обхождаха тялото му — лекия дъх на хлор, смесващ се с аромата, с който бе свикнала. Само той й напомняше, че са в басейн, а не в някоя тиха лагуна на хиляди километри оттук.
Ала когато той я взе в полудата на страстта, можеха да бъдат където и да е.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Здрасти.
Шелби потисна въздишката си, взе последния завой по стълбите и видя Серина.
— Здрасти.
— Май ние с теб сме единствените, които тази сутрин още не са се заели с някаква отвратително плодотворна дейност. Закусила ли си?
— Ъъъ. — Шелби притисна ръка към стомаха си. — Умирам от глад.
— Добре. — Серина я поведе по коридора. — Обикновено закусваме в една стая до кухнята, защото всички се събуждаме по различно време. Кейн винаги става с пукването на зората — навик, който се опитвам да му избия, откак беше малък. Алън и родителите ми не са по-добри. Даяна смята, че осем часа вече е късно за всички, а Джъстин живее по график, който още не мога да разбера. Както и да е, сега си имам извинение. — Тя потупа добре закръгления си корем.
Шелби се засмя:
— На мен не ми трябва извинение.
— Завиждам ти.
Серина доплува до една обляна в слънце столова, която само според стандартите на Дениъл Макгрегър не би могла да се смята за достатъчно просторна и официална. Тежките яркосини завеси на високите прозорци бяха завързани с големи пискюли. Старинният килим бе на избелели сини и златисти шарки.
— Не мога да свикна с тази къща. — Шелби се насочи към един бюфет от осемнадесети век в стил Чипъндейл, за да разгледа колекция оловни съдове от Ню Инглънд.
— Аз също — отвърна Серина със смях. — Какво мислиш за вафлите?
Шелби се усмихна през рамо:
— Изпитвам много топли, приятелски чувства към вафлите.
— Знаех си, че ми харесваш — кимна Серина. — Веднага се връщам. — Тя изчезна в една странична врата.
Останала сама, Шелби разгледа един френски пейзаж, помириса свежите цветя в кристалната ваза. Двата почивни дни не биха й стигнали да види всяка стая, реши тя. И цял живот, за да разгледа всичко в тях. И въпреки това тук се чувстваше у дома си. Със семейството на Алън й бе също толкова приятно, колкото и със собствените й роднини. Би било толкова просто да се обичат, да се оженят, да имат деца… С въздишка опря чело на прозореца. Ако само можеше да е толкова просто!
— Шелби?
Шелби се изправи и се обърна. Серина я гледаше мълчаливо.
— Донесох кафе — обади се тя след моментно колебание. Не бе очаквала да види тези красиви сиви очи разтревожени. — Вафлите ей сега ще пристигнат.
— Благодаря. — Шелби седна и взе чашата с кафе. — Алън ми е казвал, че управляваш казино в Атлантик Сити.
— Да. С Джъстин сме съдружници там и в няколко други хотела. Останалите — добави тя и вдигна чашата си — са само негови. Засега.
Шелби се засмя. Серина й харесваше.
— Ти ще го убедиш, че и за тях му трябва съдружник.
— Едно по едно. През последната година и нещо се научих да се оправям с него… Особено след като загуби баса и трябваше да се ожени за мен.
— Това май не го разбрах.
— Той е комарджия, аз също. Решихме да хвърляме монета — спомни си Серина и се усмихна. — При ези печелех аз, при тура той.
Шелби се засмя и остави чашата.
— Доколкото разбирам, монетата е била твоя.
— Естествено. Разбира се, той знаеше, но през всичкото това време не съм му позволила да я види. — Несъзнателно опря ръка на корема си. — Това го държи на нокти.
— Направо е луд по теб — каза Шелби тихо. — Личи си по начина, по който те поглежда, когато влезеш в стаята.
— Ние с Джъстин сме минали през много неща. — Тя за момент замълча, спомнила си за онези първи бурни месеци, след като се запознаха, когато любовта разцъфтя въпреки нежеланието им, за страха от това окончателно обвързване. — Кейн и Даяна също — продължи да разказва. — Джъстин и Даяна са имали тежко детство, заради което им беше трудно да си позволят да се свържат с някого. Странно, мисля, че съм обичала Джъстин от самото начало, въпреки че не съм го осъзнавала. Същото беше и с Кейн и Даяна. — Серина замълча и погледна Шелби с хубавите си топли очи.
— Вие, Макгрегърови, бързо разбирате какво искате.
— Преди да видя Алън с теб, се чудех дали някога ще се влюби. — Пресегна се през масата и докосна ръката й. — Бях толкова доволна, като разбрах, че не си такъв тип жена, с каквато се страхувах, че ще се хване.
— Какъв е този тип? — попита Шелби с полуусмивка.
— Студена, пресметлива, изискана блондинка, може би с меки ръце и с безукорно скучни обноски. — В очите й припламна смях. — Някоя, с която не бих издържала сутрин да си пия кафето.
Шелби се засмя, ала поклати глава:
— На мен ми се струва, че такава жена много би подхождала на сенатор Макгрегър.
— Би подхождала на титлата — възрази Серина, — не и на човека. А човекът е брат ми. Той има
