Той запали лампата и коридорът се обля в доста мъждива светлина.
— Казах му, че съм ти предложил — отговори безгрижно. — Баща ми трудно би разбрал, че някой може да откаже на първородния му син. — Алън се обърна и притисна Шелби между себе си и стената.
Слабата светлина хвърляше сянка върху очите му. Тя усещаше струящата от него сила, въпреки че телата им едва се докосваха. Алън можеше да бъде яростен точно толкова лесно, колкото можеше да бъде и нежен.
— Алън…
— Колко дълго ще ме караш да чакам? — Не бе имал намерение да я притиска. Бе си обещал, че няма да го прави. Ала когато я виждаше в дома на своето детство, сред семейството си, сред своите спомени, нуждата да я има само се засилваше. Да я има цялата. — Аз те обичам, Шелби.
— Знам. — Тя обви ръце около него и притисна бузата си до неговата. — И аз те обичам. Дай ми още малко време, Алън, само още малко време. Знам, че искам много. — Притисна се за миг към него, после се отдръпна дотолкова, че да вижда лицето му. -Ти си по-честен от мен, по-добър, по-търпелив. Трябва да се възползвам от това.
Той не се чувстваше нито честен, нито добър, нито търпелив. Искаше му се да я притисне в ъгъла и да изисква, да настоява… Да моли. Но в него имаше прекалено много от Макгрегъровия характер, за да си позволи последното, а погледът в очите й не му даваше да се обърне към първите две.
— Добре, Шелби. Ала когато се върнем във Вашингтон, ще трябва да поговорим. След като аз взема своето решение, ще трябва да те помоля ти да вземеш своето.
Тя облиза устни. Страхуваше се, че знае с какво бе свързано неговото решение. Не сега, каза си. Нямаше да мисли за това сега. Във Вашингтон щеше да се наложи да се заеме с него, но тук, сега искаше Алън за себе си, без сянката на политиката, без намек за бъдещето.
— Ще говорим във Вашингтон — съгласи се Шелби. — И ти обещавам, че ще ти дам отговор.
Той кимна и я прегърна.
— Нека да бъде такъв, какъвто искам — прошепна тихо и я целуна без никакво търпение. — Късно е — добави Алън, като знаеше, че тя бе и изненадана, и развълнувана от алчната му целувка. — Сигурно всички са си легнали.
— И ние трябва да си лягаме.
Той се засмя и захапа ухото й.
-Какво ще кажеш за едно нощно къпане?
— Къпане ли? — Шелби с въздишка се отдаде на усещанията си. — Не съм си взела бански.
— Добре. — Алън я поведе към коридора към голяма двойна врата. Отвори я, вмъкна Шелби вътре и затвори вратите зад тях.
— Е? — Тя опря ръце на кръста си и огледа стаята. Бе голяма, както всичко друго в тази къща. Едната стена бе цялата стъклена с огромни буйни растения, закачени на зашеметяваща височина, през които се процеждаше лунната светлина. Подът бе покрит с малки мозаечни плочки, които образуваха сложни синьозелени плетеници. В центъра на стаята бе разположен огромен синкав басейн.
— Дениъл Макгрегър не си губи времето, а? — Гласът й се отрази от високия таван. Шелби се обърна засмяна към Алън: — Обзалагам се, че откакто си се родил, всеки ден си плувал. Първия път, когато те видях, ми заприлича на плувец на дълги разстояния, маратонец. Такава ти е фигурата. — Бързо стисна рамото му. — Може би не съм била далеч от истината. Той само се усмихна и я отведе от басейна.
— Първо ще отидем в сауната.
— О, така ли?
— Да. — Пъхна ръка в колана на панталоните й и я привлече по-близо. — Това разтваря порите. — С бързо движение ги разкопча и ги смъкна надолу по бедрата й.
— Щом настояваш… — Тя започна да разхлабва вратовръзката му. — Забелязал ли си, сенаторе, че през повечето време носиш много повече дрехи от мен?
— Ако искаш да знаеш… — Плъзна ръце под блузата й. — Забелязал съм.
Пръстите й несръчно започнаха да се борят с копчетата му.
— Спри, ако не искаш да влезеш в сауната съвсем облечен. — Шелби издиша продължително и издърпа ризата му. — Ще ни трябват хавлии — добави тя и с един силен замах плъзна длан по гърдите и корема му.
Алън бавно измъкна блузата й от панталона, позволявайки си да я погледа, преди да се обърне да вземе кърпи от рафта зад него. Шелби бе стройна, бяла… Примамлива и предизвикателна… И негова. Без да откъсва очи от неговите, тя уви кърпата около себе си.
Когато той отвори вратата на малката стаичка, я връхлетя суха горещина. Шелби за миг спря неподвижно да я погълне, после отиде на пейката.
— От месеци не съм ходила на сауна. — Затвори очи и легна по гръб.
— Казвали са ми, че баща ми е циментирал доста успешни сделки в тази стаичка — обади се Алън и се отпусна до нея.
Тя го погледна през премрежени ресници:
— Представям си. Това повечето нормални хора би ги разорило. — Лениво прокара пръст по бедрото му. — Ти използваш ли понякога сауната за жизненоважни държавни интриги, сенаторе?
— В малки горещи стаички съм склонен да си мисля за други неща. — Той се наведе и я целуна по голото рамо. — Жизненоважни, разбира се, ала по-лични.
— М-м-м… — Устните му се плъзнаха към шията й и Шелби отметна глава. — Колко лични?
— Много поверителни. — Алън я придърпа в скута си и започна онези бавни целувки, които винаги я опияняваха. Устните й се движеха срещу неговите с ленива, пропита от жегата страст. — Тялото ти ме очарова, Шелби. Стройно, гладко, пъргаво. — Устните му се спуснаха още по-надолу и се спряха точно над хлабавия възел на кърпата. — И умът ти… Също пъргав и сръчен като ръцете ти. Никога не ми е било ясно кое от двете ме е привлякло първо. Сигурно и двете едновременно.
Бе й достатъчно да лежи и да го оставя да я люби с думи и с нежното докосване на устните си. Мускулите й бяха отмалели от горещината, кожата й бе мека и влажна. Когато устните му се върнаха при нейните, тя откри, че няма сили да вдигне ръка към врата му и да го привлече по-близо. Но устните й можеха да се движат, да се разтварят, да подканят, да подмамват. Шелби съсредоточи цялата си сила там, защото тялото й сякаш се бе разтопило от жега и копнеж.
Докато я целуваше, бавно и дълбоко, върховете на пръстите му развързаха възела, кърпата се разтвори и я остави беззащитна.
Алън я чу как отново простена в устните му, вкуси треперещия й дъх, който се сля с неговия. Ароматът й, винаги вълнуващ, сега сякаш изпълни малката стаичка, докато не остана нищо друго. Затова я докосна, първо собственически и лениво, като виждаше в съзнанието си всяка извивка, преди да плъзне пръсти по нея.
Прегърна я през кръста и я привлече по-близо. Телата им се сляха. Устните им, все още гладни, се впуснаха в целувка, която сякаш продължи вечно. Където и да я докоснеше, тя отговаряше и с колкото по- малко търпение я търсеха ръцете му, толкова по-трескаво отговаряше Шелби. Когато започна да тръпне, той почувства как в него се надига възбуда. Сега, настояваше тялото му. Вземи я сега, тук и сега. Алън пое несигурно въздух, укроти страстта си и се отдаде на удоволствието да я подлуди.
Тя се изви срещу него и несъзнателно простена името му, само неговото име. Това бе всичко, което той искаше да чуе. После Шелби отново бе мека и безсилна. Можеше часове наред просто да я прегръща така. Алън се изправи, без да я пуска.
— Опасно е толкова дълго да стоим тук. — Бързо я целуна по устните. — Ще се разхладим малко.
— Невъзможно е — прошепна тя и отпусна глава на рамото му. — Абсолютно невъзможно.
Кърпите останаха на пейката.
— Водата е студена… Нежна почти колкото кожата ти.
Шелби въздъхна леко и се обърна да погледне неподвижната повърхност на басейна.
— Ако ти можеш да го понесеш, и аз ще мога. — Обви по-здраво ръце около врата му. — Ала не ми се вярва, че ще имам сили да плувам.
— Значи ще плуваме по двойки — предложи той и скочи заедно с нея.
Тя ахна от студа, после изплува да поеме въздух и се блъсна в него.
