конкуренция бе много доволна. В момента, в който Дениъл чу жена му да се качва по стълбите, въпросът дали биха продължили да играят и следобед загуби смисъл. Той моментално отчупи по-голямата част от седемдоларовата си пура и я скри заедно с пепелника под бюрото.
— Вдигам пет пъти.
— Още не си влязъл — напомни му Шелби любезно, измъкна една ментова дъвка от купичката на бюрото и я пъхна в устата му. — Трябва да скриеш всички следи, Макгрегър.
Дениъл се засмя и разроши косата й.
— Добро момиче, нищо, че си Кембъл.
— Трябваше да се сетим, че ще са заети да губят пари от Джъстин — заяви Ана, когато влезе в стаята заедно с Даяна.
— Загубих една игра и от новака — призна Кейн и протегна ръка на жена си.
— Време беше и Джъстин да има конкуренция. — Даяна обви ръце около врата му и опря брадичка на върха на главата му. — С Ана говорехме да поплуваме преди обеда. Някой да се интересува?
— Чудесна идея — одобри Дениъл и побутна с крак пепелника по-дълбоко под бюрото. — Плуваш ли, момиче?
— Да. — Шелби остави картите. — Само че не съм си взела банския.
— В банята има цял гардероб с бански — успокои я Серина. — Няма да ти е трудно да си намериш.
— Настина ли? — Шелби хвърли един поглед към Алън. — Не е ли много удобно? Цял гардероб с бански.
Той й се усмихна невинно:
— Не ти ли споменах за него? Едно плуване звучи добре — добави Алън и сложи ръце на раменете й. — Никога не съм виждал Шелби по бански.
Десет минути по-късно Алън се озова в отпускащата топлина на сауната. Вместо Шелби, с него бяха брат му и Джъстин. Той се облегна назад, разхлаби мускулите си и си спомни влажния мек блясък на кожата й и руменината, която я покри, когато я прегърна.
— Твоят вкус ми харесва — изкоментира Кейн и опря рамене на стената. — Въпреки че ме изненадва.
Алън отвори очи дотолкова, че да го улови на фокус. — Така ли?
— Твоята Шелби няма нищо общо с онази изискана блондинка с… Ъ-ъ-ъ… Интересното тяло, с която ходеше преди няколко месеца. — Кейн вдигна коляно да се разположи по-удобно. — Тя нямаше да изтрае и пет минути с татко.
— Шелби не прилича на никого.
— Не мога да не уважавам някой, който изтегля кент флош — подкрепи го Джъстин и се изтегна по гръб на пейката над Алън. — Серина ми каза, че си подхождате.
— Винаги е добре човек да има одобрението на семейството си — подхвърли Алън сухо.
Джъстин само се засмя и скръсти ръце под главата си.
— Вие, Макгрегърови, имате навика да се бъркате в такива неща.
— Той, разбира се, говори от собствен опит — вметна Кейн и вдигна мократа коса от челото си. — В момента аз съм много доволен, че старецът е толкова зает с Алън. Това отклонява огъня от нас с Даяна.
— Човек би предположил, че ще е прекалено зает с Рина и очакваното внуче, та да има сили за каквото и да било друго — възрази Алън.
— По дяволите, той няма да се чувства удовлетворен, докато не затъне до колене в малки Макгрегърчета или Блейдчета — засмя се Кейн. — Всъщност, и аз съм се замислил за това.
— Мисленето няма да произведе още един полукоманч-полушотландец — скастри го лениво Джъстин.
— Ние с Даяна решихме първо да пробваме почвата с нашето племенниче.
— Как се чувстваш на прага на бащинството, Джъстин? — попита Алън.
Джъстин се загледа в дъсчения таван, спомнил си какво бе да усеща как животът се движи под дланта му, вътре в жената, която обича. Вълнуващо. Знаеше как изглежда Серина гола, наедряла с неговото дете. Красива. Знаеше как се чувства понякога в ранните часове на зората, когато тя е стоплена и спи до него…
— Уплашен — измърмори той. — Уплашен до смърт. Децата добавят към живота ти много „ами ако?“ Колкото повече го искам, колкото повече наближава, толкова повече ме е страх. — Успя да вдигне рамене, както се бе проснал. — И толкова повече ми се иска да видя доколко ще прилича на Серина и доколко на мен.
— Силна порода — заяви Кейн. — Добра кръв.
Джъстин се засмя и затвори очи.
— Очевидно Дениъл е решил да приема по същия начин и Кембъл. Ще се ожениш ли за нея, Алън?
— Тук, през есента.
— По дяволите, защо досега не си казал? — възкликна Кейн. — Татко щеше да има повод да отвори от онази специална реколта шампанско, която си пази.
— Шелби още не знае — обясни Алън. — Мислех, че ще е разумно да кажа първо на нея.
— Хм. Тя не ми прилича на жена, която приема да й се нарежда — обади се Джъстин.
— Много си наблюдателен — похвали го Алън. — Но пък се опитах да й предложа. Рано или късно може да ми се наложи да сменя тактиката.
Кейн се намръщи:
— Тя ти отказа?
Алън отново отвори очи.
— Господи, понякога си съвсем като него. Шелби не каза не… Нито да. Бащата на Шелби е бил сенаторът Робърт Кембъл.
— Робърт Кембъл — повтори Кейн тихо. — О, разбирам. Сигурно й е трудно да приеме твоята професия. Баща й е бил убит по време на кандидат-президентската си кампания, нали?
— Да. — Алън видя неизказания въпрос в очите на брат си. — А аз имам намерение да се кандидатирам, когато му дойде времето. — За пръв път, осъзна той, го изрече гласно. Осем години не бяха толкова дълъг срок, за да се подготви за такъв труден път. Тихо въздъхна. — Това е още нещо, което ще трябва да обсъдим с Шелби.
— Ти си роден за това, Алън — каза Джъстин просто. — Не е нещо, на което можеш да обърнеш гръб.
— Така е, ала имам нужда от нея. Ако се стигне до момента да правя избор…
— Ще избереш Шелби — довърши вместо него Кейн, който отлично разбираше какво означава да намериш една любов, една жена. — Но се съмнявам дали някой от вас ще може да живее с това решение.
Алън за момент замълча, после отново затвори очи.
— Не знам. — Такъв избор, по един или друг начин, би разкъсал сърцето му на две.
В срядата след посещението в Хайанис Порт Дениъл Макгрегър за пръв път се обади на Шелби. Хванала паничката за вода на Леля Ем, тя вдигна с другата ръка слушалката.
— Шелби Кембъл?
— Да. — Устните й трепнаха. Никой друг не боботеше по този начин. — Здравей, Дениъл.
— Затвори ли вече магазина?
— В сряда меся глина — обясни тя, стисна слушалката между рамото и брадичката си и сложи паничката на място. — Ала все едно, вече съм затворила. Ти как си?
— Чудесно, момиче, чудесно. Трябва да не забравя да хвърля един поглед на този твой магазин следващия път, като дойда във Вашингтон.
— Добре. — Шелби приседна на облегалката на фотьойла. — И ще си купиш нещо.
Той се засмя хриптящо:
— Може, ако си толкова сръчна с ръцете си, колкото и с езика си. Семейството се гласи да прекара Четвърти юли в хотел „Команч“ в Атлантик сити — съобщи Дениъл внезапно. — Исках лично да те поканя.
