— Нищо подобно не съм правила. И не съм дете. Няма да позволя на такива като теб, Мери Брена О’Тул, да ми изнасят лекции. — Изправи гръб и рамене. — Вече съм голяма жена. Завърших университет, имам работа.
— И това ти дава основание да се нахвърлиш на първия мъж, който ти допадне, и да се впуснеш в дива авантюра?
— Не е първият, който ми е допадал. — С бавна усмивка, от която очите на Брена охладняха и се свиха, Мери Кейт отметна коси. — Но сега той ми допада и няма причина да не му дам да го разбере. Това е моя работа, Брена, не твоя.
— О, не си въобразявай, че не си моя работа. Все още ли си девствена?
Мери Кейт остана като гръмната и Брена си даде сметка, че сестра й едва ли се е развявала гола по коридорите на университета в Дъблин. Но преди да успее да въздъхне облекчено, нервите на Мери Кейт не издържаха.
— Ти за коя се мислиш? Любовните ми истории са си моя работа. Не си ми нито майка, нито изповедник, така че не се бъркай.
— Как да не се бъркам, като си ми сестра?
— Остави ме, Брена. Имам право да говоря с Шон, да излизам с него, да правя каквото желая. И ако отидеш при мама да й разправяш врели-некипели за поведението ми, да видим какво ще каже тя, като й съобщя как съм ви заварила с Дарси да играете покер.
— Беше преди години. — Но въпреки всичко Брена изпита известна тревога. Майка й нямаше да вземе под внимание изминалите години. — Безобидни момичешки глупости. А това, на което налетях в кухнята, Мери Кейт, не е безобидно. Не искам да те видя наранена.
— Мога сама да се грижа за себе си. — Мери Кейт отново вирна глава. — Ако ревнуваш, задето знам как да привлека вниманието на мъж, а не да се правя на мъжкарана, си е твой проблем, не мой.
Светкавично изречените думи дотолкова отговаряха на истината, че Брена замръзна. Даде си сметка колко е наскърбена едва когато Мери Кейт беше изхвърчала от стаята, след като затръшва вратата след себе си. В очите й напираха сълзи и й се прииска да се свлече в един от изтърбушените фотьойли и да ги остави да рукнат.
Не се опитваше да се прави на мъжкарана, просто искаше да бъде себе си.
И да предпази сестра си. Да я спре, преди да стори нещо, което би я наранило или засрамило. Или дори още по-лошо.
За всичко е виновен Шон, реши тя. Пренебрегна вътрешния глас, който й нашепваше друго. Шон е виновен, той е подмамил младата й невинна сестра да го хареса, но тя ще се занимае с въпроса незабавно.
Излезе и поклати глава, когато Ейдан посегна да сложи ръка на рамото й, за да я спре и да я попита какво става. Нахълтвайки този път в кухнята, очите й блестяха. Но вече не от сълзи. Беше готова да извърши убийство.
— Защо повлече Мери Кейт по този начин, Брена. Ние просто си…
Млъкна, защото тя застана до него, и докато върховете на ботите й настъпваха неговите ботуши, пръстът й пробиваше дупка в гърдите му.
— Да не си посмял да докоснеш сестра ми!
— Какви, за Бога, ги приказваш?
— Много добре знаеш какво имам предвид, негодник такъв. Тя е едва на двадесет, още е почти дете.
— Какво? — Отблъсна ръката й, преди да успее да го удари. — Какво?
— Ако мислиш, че ще стоя, без да предприема нищо, докато я прибавяш към колекцията си завоевания, не си познал.
— Завоевания… Мери Кейт? — В първия момент направо онемя. Постепенно си припомни как младото момиче — не, младата жена, поправи се той — го бе погледнала и запърхала с мигли. — Мери Кейт — повтори той, вече по-замислено и леко усмихнат.
Пред очите на Брена се спусна червена пелена.
— Разкарай този блясък от очите си, Шон Галахър, или се кълна, че ще ги насиня и двете.
Той предпазливо отстъпи пред вдигнатите й юмруци и разпери длани. Вече бе преминал възрастта, когато можеше с чиста съвест да се сбие с нея.
— Брена, успокой се. Не съм я докоснал, а и през ум не ми е минавало да го сторя. Докато ти не повдигна въпроса, никога не съм мислил за нея по начина, за който намекваш. За Бога, знам я от времето, когато беше в пеленки.
— Да, но сега не е в пеленки.
— Определено не — съгласи се той с доза необмислено одобрение. Затова прие, че първият удар, който се стовари в корема му, е по негова вина. — Господи, Брена, как можеш да виниш един мъж, че се радва на жена?
— Радвай й се отдалеч. Ако се насочиш към нея, обещавам да счупя и двата ти крака.
Той рядко изпускаше нервите си, но сега усети, че е на път да го стори. За да разреши проблема, просто мушна длани под сгънатите й в лактите ръце и я повдигна от земята. Очите им застанаха на едно ниво. В нейните се долавяше и изненада, и гняв.
— Не ме заплашвай. Ако съм мислил по този начин за Мери Кейт, щях да предприема нещо и то щеше да е между нас двамата, нямаше да има нищо общо с теб. Ясно ли ти е?
— Тя ми е сестра — започна Брена, но млъкна, защото той леко я разтърси.
— И това ти дава право да я засрамваш или да ме налагаш, след като не сме направили нищо повече от това да си побъбрим, така ли? Е, сега стоя тук и разговарям с теб, както съм правил безброй пъти преди това. Да съм ти разкъсал някога дрехите и да съм ти налетял? — Пусна я да стъпи на пода и напълно я смая, като просто й обърна гръб. — Трябва да се засрамиш от начина, по който развихряш въображението си — завърши той тихо.
— Аз… — Сълзите щяха да рукнат въпреки всичко. Опита се да се пребори с тях, преглъщайки яростно. В този момент нахълта Дарси. — Трябва да вървя — бе всичко, което успя да промълви, и хукна през задната врата.
— Шон… — Дарси остави празните чинии в мивката и се извърна да го изгледа свирепо. — Какво си направил, че си накарал Брена да заплаче?
Вина, гняв и емоции, които не желаеше да изследва в момента, се бореха в него.
— Хайде да ме оставиш на мира — скастри я той. — Наговорих се с жени за тази вечер.
Чувстваше се унизена и дълбоко нещастна. Успя да разстрои, да обиди и да смути двама души, на които много държеше. Беше си пъхнала носа, където не й е работа.
Не, не вярваше на последното. Беше нейна работа. Мери Кейт бе флиртувала безцеремонно, а Шон я бе гледал с безразличие.
Типично за него.
Но нямаше да остане безразличен за дълго. Сестра й е красива, сладка и умна. И определено — млада, напълно разцъфтяла жена.
Не беше грешка, че се опита да я защити. Но подходът се оказа несръчен, а и малко егоистичен. Защото трябва да го признае поне пред себе си — тя се държа като жена, която брани своя територия.
Към нея Шон също проявяваше безразличие.
Сега се налагаше да оправи нещата.
Предприе дълга разходка по плажа. Да се наплаче, да премисли случилото се, да се успокои. И да е сигурна, че когато се върне вкъщи, родителите й най-вероятно ще са си легнали и ще има възможност да поговори с Мери Кейт насаме.
Една запалена лампа огряваше верандата отвън, а втора осветяваше предния прозорец. Остави и двете, защото се съмняваше, че сестра й Пати се е върнала от срещата си в съботната вечер.
Още една сватба, помисли си тя, докато сваляше якето. Ново суетене, нови планове, неочаквани сълзи над цветя и мостри плат.
За нищо на света не успяваше да разбере защо един разумен човек е готов да мине през всичките тези
