сякаш смяташе да свърши нещо и иска да го приключи колкото е възможно по-бързо. Понеже познаваше тази О’Тул отлично, не се съмняваше, че в най-скоро време ще му каже какво е намислила.
Тя заобиколи малкото пространство, където бе оформил няколко лехи с растения подправки. Когато вдигна глава и очите им се срещнаха, забеляза порозовелите й от вятъра страни.
— Добър ти ден, Мери Брена. Ако си излязла на разходка с Бети, на нея май вече й стига. Настани се под масата ми, а Бъб се нрави, че не я забелязва.
— Тя тръгна да се разхожда с мен. Не съм я викала.
— Разбира се. И ако от време на време вървиш, а не маршируваш, сигурно ще се задържи около теб и по-дълго. Влез да се скриеш от вятъра. — Отстъпи, за да й направи път, когато се озова на малката площадка. Той подуши въздуха и се усмихна. — Ухаеш на цветя и на грес или нещо подобно.
— Машинно масло и остатъците от парфюма, с който Алис Мей ме напръска сутринта.
— Страхотна комбинация. — И съвсем в стила на Брена О’Тул, помисли си той, докато тя минаваше покрай него. — Ще пиеш ли чай?
— Да.
Свали якето си, метна го на закачалката; със закъснение се сети за кепето и също го свали.
Винаги усещаше присвиване в корема, когато наблюдаваше как косите й се посипват като водопад по раменете. Глупаво е, помисли си той, пресягайки се към чайника. Нали е ясно, че косите й са под грозното кепе? Но всеки път, когато тя ги пускаше да се разпилеят, това му действаше като изненада.
— Имам и кифлички.
— Не, благодаря. — Искаше да си прочисти гърлото, защото й се струваше, че нещо гъсто и горещо е заседнало там. Вместо това се настани до масата и небрежно протегна крака. Идвайки насам, реши да подхване въпроса постепенно, така да се каже. — Чудех се дали тази седмица не искаш да погледна двигателя на колата ти. Последния път, когато го чух, не ми прозвуча много добре.
— Нямам нищо против, ако разполагаш с време.
Той проследи как Бъб се приближава, за да се отърка в краката на Брена, а после скочи в скута й. Тази представителка на семейство О’Тул бе единственото човешко същество, което животното харесваше. Шон предположи, че е така, защото и двамата са чепати по характер.
— Не си ли заета с преустройството на детската стая в къщата на Джуд?
Тя погали Бъб по главата и той замърка доволен.
— Разполагам с достатъчно време.
Седна насреща й и когато Бети се приближи да проси, й подхвърли половин кифличка.
— Как върви?
Трябваше да признае, че се чувства уютно в топлата кухня, докато животните се излежават наоколо.
— Много добре. Целият въпрос се свежда до това да разбера какво точно желае Джуд. Но както става при жените, сега се е замислила, че когато тази стая бъде ремонтирана и лъсната, другите ще изглеждат малко овехтели. Чуди се дали да не оправи и голямата спалня.
— Че какво й е на спалнята?
Брена сви рамене.
— Нищо, според мен. Джуд и Дарси обаче замислят разни неща: нови тапети, боядисване на дограмата, циклене на пода. Веднъж подметнах, че намирам изгледа оттам за чудесен, и Джуд веднага се размечта за малка пейка под прозореца. Обясних й колко е лесно да се направи. Преди да мигна, тя вече искаше да има такава.
Брена разсеяно взе втората половина от кифличката и отхапа.
— Обзалагам се, че с татко ще ремонтираме една по една всички стаи от горе до долу. Твърдо е решила да го направи.
— Ами след като й е приятно и Ейдан няма нищо против…
Шон замълча — представи си какво ли е да живееш сред цялата тази дандания от удари на чукове и стържене на триони. Самият той би предпочел да го пекат на бавен огън.
— Да има нещо против ли? — Брена се изсмя презрително. — Влиза по време на някое от обсъжданията ни и се хили като глупак. Този мъж е направо зашеметен от нея. Ако ме питаш, стига само тя да каже: „Хайде да помолим Брена да обърне къщата така, че да гледа на другата страна“, и окото му няма да трепне. — Въздъхна и отпи от чая. — Всъщност е прекрасно човек да ги гледа заедно.
— Той чакаше именно нея. — Брена го погледна озадачено и Шон поклати глава. — Разбира се, че чакаше. Достатъчно бе човек да го погледне, за да се досети. Когато тя влезе за пръв път в кръчмата, веднага се получи. Животът се промени в същия миг, макар и двамата да не го знаеха тогава.
— А ти си се досещал, така ли?
— Не твърдя, че съм го знаел със сигурност, но определено долових как нещата ще се променят.
Заинтригувана, тя се наведе напред.
— А ти какво чакаш?
— Аз? — Веждите му трепнаха. — О, за мен нещата са добре подредени.
— Това ти е проблемът, Шон. — Посочи го с пръст. — Вървиш по един и същи път, докато не се превърне в коловоз, но и без това не го забелязваш, защото главата ти е зареяна в облаците.
— Дори да е коловоз, си е мой и се чувствам удобно в него.
— Необходимо е да вземеш нещата в ръце. — Припомни си думите на баща си. — Да се придвижиш напред. Ако не пристъпиш напред, завинаги оставаш на едно и също място.
С благ и леко развеселен поглед той вдигна чашата чай.
— Но на мен ми харесва тук.
— А аз съм готова за промяна, за крачка напред. — Очите й се присвиха и го изгледаха изпитателно. — И нямам нищо против да взема нещата в свои ръце, ако се налага.
— И с какво си намислила да се захванеш този път?
— С теб. — Облегна се назад, без да обръща внимание на изненаданата му усмивка, докато отпиваше от чая си. — Според мен трябва да правим секс.
Той се задави, заля с горещия чай ръката си и вестника и се закашля яростно. Тя възкликна раздразнено и отмести недоволния Бъб, за да стане и да го потупа енергично по гърба.
— Хайде, хайде. Идеята не може да е чак толкова неприятна.
— Господи! — успя да промълви единствено той. — Милостиви Боже! — Тя отново се настани на стола, а Шон продължаваше да я гледа с широко отворени влажни очи. Най-после си пое дълбоко въздух и го издиша.
— Що за приказки са това?
— Прями. — Твърдо решена да сдържи нервите и раздразнението си, преметна ръка през облегалката на стола. — Истината е, че изпитвам копнеж по теб. Не знам защо. Така е от известно време. — Този път той зяпна, а изписаното по лицето му смайване едва не стана причина тя да изтърве нервите си. — Какво си мислиш? Че само мъжете имат право да задоволяват желанията си, когато поискат?
— Какво ще си помисли майка ти, ако те чуе какви ги говориш?
Брена наклони глава.
— Нея я няма тук, нали?
Той отмести стола достатъчно рязко, че да накара Бети да скочи на крака. Понеже никоя от разбушувалите се мисли в главата му не бе ясна или конкретна, той се отправи към вратата с обяснението:
— Нужен ми е свеж въздух.
За миг Брена остана седнала на мястото си. Заповяда си да поема дълбоко и бавно дъх и да изчака да се успокои. Да се държи разумно, зряло и с ясна глава. Здравият разум се бори с избухливия й нрав близо десет секунди, преди да подвие опашка и да напусне терена.
Колко нагъл е този мъж. Колко нагъл! Как изглежда тя — като някаква горгона, с която никой мъж не може да си представи, че ще легне ли? Трябва ли да навлече къса пола и да се боядиса, преди Шон Галахър да я забележи? По дяволите!
